Определение № 1633 от 17.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 495/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Вишна Арт“ ООД, чрез адв. Ал. С. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, и на С. И. Вишнева-М., чрез адв. Ем. Л.-Т., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 214/31.03.2023 г., постановено по в. т. д. № 20/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, 6-ти търговски състав, с което е изцяло е отменено решение № 1284/16.11.2022 г., постановено по т. д. № 8/2022 г. по описа на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, като вместо него е отхвърлен предявеният от С. И. Вишнева-М. срещу „Вишна Арт“ ООД главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на решенията, удостоверени в протокол от 20.12.2021 г. на общо събрание на „Вишна Арт“ ООД: 1) за потвърждаване действията на управителя Р. В. Ч. във връзка с подписания договор за наем и 2) за отмяна на общото събрание, за което е получена покана за провеждане на 30.12.2021 г. в 14,00 ч., както и всички последващи ОС, посочени в нотариална покана с рег. № 4632, том 2, акт 106 на нотариус В. Я. с рег. № 318 по регистъра на Нотариалната камара (касаторът С. И. Вишнева-М. обжалва въззивното решение в тази част), а вследствие е разгледан и уважен предявеният под евентуалност от С. И. Вишнева-М. срещу „Вишна Арт“ ООД конститутивен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията, обективирани в протокол от 20.12.2021 г. на общо събрание на „Вишна Арт“ ООД: 1) за потвърждаване действията на управителя Р. В. Ч. във връзка с подписания договор за наем и 2) за отмяна на общото събрание, за което е получена покана за провеждане на 30.12.2021 г. в 14,00 ч., както и всички последващи ОС, посочени в нотариална покана с рег. № 4632, том 2, акт 106 на нотариус В. Я. с рег. № 318 по регистъра на Нотариалната камара (касаторът „Вишна Арт“ ООД обжалва въззивното решение в тази част). Касаторът С. И. Вишнева-М. поддържа, че в обжалваната от нея част въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като поради допуснато процесуално нарушение – вследствие на неправилна преценка на доказателствената стойност на протокола за проведено общо събрание на съдружниците, въззивният съд е достигнал до незаконосъобразния правен извод, че такова събрание действително е проведено, респ. че са взети оспорените решения. В този смисъл, поддържа наведеното основание за тяхната нищожност - липсващи (невзети) решения на общото събрание, които обаче са удостоверени като съществуващи в протокола на ОС. Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1. „Самото волеизявление на страна, обективирано в документ с нотариално удостоверяване на подписа и нотариално удостоверяване на съдържанието по смисъла на чл. 590, ал. 2 ГПК, има ли характер на частен документ и обвързва ли съда с материална доказателствена сила?“; 2. „Каква е доказателствената сила на документ с нотариално удостоверяване на подпис и съдържание, и простира ли се официалната удостоверителна стойност на такъв документ върху волеизявленията на страните в документа?“; 3. „Каква е доказателствената стойност на частните документи и как става опровергаването ѝ в хода на висящ процес?“ (по тези процесуалноправни въпроса се твърди противоречие с решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 38/19.05.2017 г. по гр. д. № 3438/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 95/28.08.2019 г. по гр. д. № 3543/2018 г., III г. о.); 4. „Явява ли се нищожно /невзето/ решение на Общо събрание на съдружниците на ООД, при което данни за факта на провеждане на ОС /време, място, обстоятелства по вземане на решенията/ се съдържат единствено в документ, обективиращ едностранни волеизявления на единия съдружник?“; 5. „Явяват ли се нищожни като излизащо извън пределите на компетентност на общото събрание решения с дневен ред за изключване на съдружник, при което волеобразуващият орган се формира единствено от капитала на изключвания съдружник?“ (по тези материалноправни въпроса се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в тълкувателните разяснения по т. 1 от ТР № 1/06.12.2002 г. на ВКС по т. д. № 1/2002 на ОСГК на ВКС) и 6. „Допустимо ли е при ОС на съдружниците на ООД с дневен ред относно изключване на съдружник изключваният съдружник единствено със своя дял от капитала да отмени обсъждането и гласуването на дневния ред, да потвърди действията си, които са станали повод за иницииране на процедура по изключването му и да отмени ОС за изключването му?“ (твърди се, че правният отговор на този материалноправен въпрос ще способства както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото). Ответникът по тази касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Касаторът „Вишна Арт“ ООД счита, че, тъй като, от една страна, исковете за отмяна на оспорените решения от общото събрание са предявени след изтичане на уредения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен 14-дневен срок, а от друга страна, въззивният съд се е произнесъл по незаявени в исковата молба основания за отмяна на оспорените решения, постановеното от него решение е недопустимо. Развива и правни доводи за неправилност на въззивното решение, като поддържа, че вследствие на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се е достигнало до неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелните селективни основания, уредени в чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК – решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1) „От кога започва да тече срокът за обжалване на решенията на ОСС за съдружник, който е бил редовно уведомен за датата на провеждане на ОСС, но не е присъствал на същото?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 1592/28.11.2003 г. по гр. д. № 612/2003 г. и определение № 381/15.11.2010 г. по ч. т. д. № 626/2010 г.); 2. „Длъжен ли е съдът да се произнесе по възражения, наведени след изтичане на срока по чл. 72, ал. 2 ТЗ, респ. те част ли са от предмета на спора?“; 3. „Може ли съдът служебно да навежда доводи за наличието на материална или процесуална незаконосъобразност на обжалвано решение на ОСС?“; 4. „Може ли съдът да приеме, че е налице незаконосъобразно проведено ОСС по непредявени основания?“ (по тези три процесуалноправни въпроси се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в тълкувателните разяснения по т. 6 от ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС; по т. 9 от ППВС № 1/85 г. и в ТР № 1/2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС); 5. „Налице ли е незаконосъобразност на проведеното ОСС, респ. за редовно уведомения съдружник от кога започва да тече срокът за обжалването му по чл. 74 ТЗ: 1) ако поради обективни причини в деня на заседанието е променено мястото на провеждане на същото или 2) поради това, че мястото на провеждане е променено поради поведението на съдружник /който е редовно уведомен за датата на провеждане/, който не оказва нужното съдействие, респ. създава пречка за провеждането на събранието на посоченото в поканата и определено от този съдружник място?“ (по този материалноправен въпрос твърди противоречие с решение № 1592/28.11.2003 г. по гр. д. № 612/2003 г.; определение № 381/15.11.2010 г. по ч. т. д. № 626/2010 г.; определение № 635/16.07.2010 г. по ч. т. д. № 538/2010 г. на I т. о. и определение № 441/25.09.2017 г. по ч. т. д. № 1836/2017 г. на I т. о.); 6. „Следва ли да се приеме, че редовно поканени за ОСС съдружници, които не се явяват в определените в поканата време и място на провеждането му, при инцидентно обективно възникнала необходимост започналото събрание да продължи на друго място, следва ли да бъдат уведомявани за тази наложила се промяна (житейски невъзможно) и при неуведомяването им за нея следва ли да се приеме, че не са били редовно поканени по смисъла на чл. 74, ал. 2 ТЗ и срокът за предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 за тях започва да тече от узнаването, а не от датата на събранието?“ (твърди се, че правният отговор на този материалноправен въпрос ще способства както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото) и 7. „Длъжен ли съдът да обсъди в мотивите на решението всички своевременно заявени от ответната страна възражения против основателността на иска?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие както със задължителната – по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, така и с казуалната практика на ВКС - решение № 50057/12.06.2023 г. по т. д. № 961/2022 г. на ВКС, І т. о.). Ответникът по тази касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, чрез пълномощници – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Като неоснователно трябва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на касатора С. И. Вишнева-М. – адв. Е. Л.-Т. от САК, обективирано в молбата с вх. № 8007/10.05.2024 г., за отвод на целия съдебен състав, тъй като освен внушения за „сериозни опасения относно липсата на безпристрастност на съдията докладчик по делото К. Машев, което от своя страна създава съмнения за липса на безпристрастност на целия съдебен състав“, не се обосновават факти, които биха могли да породят основателно съмнение в безпристрастието както на съдията докладчик, така и на останалите членове на настоящия съдебен състав. Дори и изложените в тази молба фактически твърдения за близки отношения между адв. А. В. от САК и адв. Ив. Д. от САК, респ. че след „оттегляне на пълномощията на адв. С. по останалите търговски дела пълномощия са предоставени на адв. В. и именно тя осъществява процесуалното представителство по тях“ да отговорят на истината, обстоятелството, че понастоящем адв. Ив. Д. от САК е председател на Висшия адвокатски съвет, а съдията докладчик по настоящото дело съдия К. Машев „извършва активна преподавателска дейност чрез провеждане на обучителни курсове на актуална правна проблематика“ в Център за обучение на адвокати „К. Ц.“, чийто учредител е Висшият съдебен съвет, не обосновава твърдението на адв. Ем. Л.-Т. от САК, че „предвид близките отношения между адв. В. и адв. Д. и съвместната им работа такива близки контакти не могат да бъдат изключени и между адв. В. и съдия Машев“, поради което неоснователно се явява искането за отвод както на съдията докладчик, така и на останалите членове на настоящия съдебен състав от разглеждането на делото – на основание чл. 22, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е прие за допустим предявения иск за обявяване на нищожността на оспорените решения на общото събрание на съдружниците, проведено на 20.12.2021 г., тъй като в исковата молба са изложени фактически твърдения, че тези решения са несъществуващи (невзети) – съгласно задължителните тълкувателни разяснения по т. 1 от ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГТК на ВКС нищожно е липсващото (невзето) решение на общото събрание, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната книга на дружеството, а така и ако същото е вписано в търговския регистър. Апелативният съд е счел, че събранието, за чието провеждане е съставен протоколът от 20.12.2021 г., е свикано по инициатива на С. Вишнева-М. - в качеството ѝ на управител на дружеството. На посочената в поканата дата и място на провеждане на събранието - кантората на адв. Л., намираща се в [населено място], [улица], се е явила адв. Т. М. - като пълномощник на съдружника Р. Ч., и въпреки нередовното ѝ уведомяване в 14-дневния срок по чл. 4.3.3 от дружествения договор е заявила пред адв. Л., че не се противопоставя общото събрание да бъде проведено. Но адв. Л. изразила своето становище, че е налице друга пречка за провеждане на общото събрание - не само тя, но и и съдружникът С. Вишнева не била редовно уведомена за събранието в срока по чл. 4.3.3 и тъй като тя не е легитимирана като неин пълномощник да я представлява на това общо събрание, било невъзможно то да бъде проведено в нейно отсъствие. Заявила, че общото събрание следвало да бъде отсрочено за следващата посочена резервна дата, като помолила присъстващите лица да напуснат кантората ѝ. Въззивният съд е приел за установено, че след като била изгонена от кантората на адв. Л., адв. Т. М. – като пълномощник на Р. Ч., е продължила провеждането на събранието в паркирания пред сградата собствен лек автомобил, решенията от което събрание са обективирани в представения по делото протокол с нотариална заверка на подпис и съдържание от 20.12.2021 г. Тези факти не били спорни между страните, потвърждавали се и от протокола от общо събрание на съдружниците на „Вишна Арт“ ООД от 20.12.2021 г., чиято обвързваща материална удостоверителна стойност не била оспорена от ищеца, респ. не била опровергана в хода на настоящото производство. При така приетите за изяснени правнорелевантни факти апелативният съд е обосновал правния извод, че действително оспореното общо събрание на съдружниците на „Вишна Арт“ ООД се е състояло на 20.12.2021 г., като на посоченото в поканата място и в посоченото време се е явил представител на съдружник, притежаващ повече от Ѕ от капитала на дружеството, фактически то е започнало с проверка на присъстващите съдружници, но породи принудителното отстраняване на пълномощника на съдружника от мястото на събранието той е довършил провеждането му в избраното от него близко място, като същевременно е бил съставен и писмен протокол, в който са удостоверени взетите впоследствие решения на общото събрание на съдружниците. Въззивният съд не е споделил правните доводи на ищеца, че в оспорения протокол, обективиращ взетите решения на ОСС, са направени едностранни изявления и са взети само „едностранни решения“ от присъстващия съдружник Р. Ч. (само в нейно качество), а те не представляват решения на орган на дружеството. Изяснил е, че решенията в протокола от 20.12.2021 г. са взети от присъстващия на събранието съдружник и от правна страна не представляват акт на този съдружник, а формирано изявление на волеобразуващия орган на дружеството, което в случая се явява общото събрание, на което са участвали присъстващите съдружници. В случай че евентуално било допуснато нарушение на законови разпоредби относно реда за свикване и провеждане на общо събрание на дружество, тези обстоятелства биха обусловили законосъобразността на решенията, но те не биха били релевантни за установяване и прогласяване на тяхната нищожност. Поради тези правни съображения апелативният съд е отменил изцяло първоинстанционното решение, като е отхвърлил предявения главен отрицателен установителен иск за прогласяване на нищожността на оспорените решения на общото събрание на съдружниците, вследствие на което е разгледал съединения под евентуалност конститутивен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на оспорените решения - поради тяхната незаконосъобразност. Счел е, че в случай като настоящия, при който съдружникът не е бил редовно уведомен за събранието, трябва да се приеме, че този иск е предявен преди изтичането на уредения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен 3-месечен срок - от деня на общото събрание, евентуално - преди изтичането на 2-седмичния срок от узнаването, доколкото в исковата молба се признава, че ищецът е узнал за взетите решения след случайна справка по партидата на дружеството за подадено заявление за обявяване на актове. Общото събрание е проведено на 20.12.2021 г., респ. ищецът е узнал за взетите решения на 30.12.2021 г., когато е подадено заявление в ТР за обявяването им, а искът е предявен в регистратурата на съда на 05.01.2022 г., т.е във всички случаи преди изтичането на преклузивния срок по чл.74, ал. 2 ТЗ и от надлежна страна - С. И. Вишнева-М. (съдружник във „Вишна Арт“ ООД). След като е изяснил, че доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 74 ТЗ принадлежи на ответника, който е инициирал свикването (именно той трябва да установи спазването на всички изисквания за материална законосъобразност на взетите решения на общото събрание на дружеството), апелативният съд е обосновал правното съждение за незаконосъобразност на оспорените решения, обективирани в протокол от 20.12.2021 г. - в частта, в която те са предмет на делото (след частичното прекратяване на производството по делото от първоинстанционния съд) – 1) за потвърждаване на действията на управителя Р. Ч. във връзка с подписания договор за наем; 2) за отмяна на общото събрание, за което е получена покана за провеждане на 30.12.2021 г. в 14,00 ч. и 3) за отмяна на всички последващи общи събрания, посочени в нотариална покана с рег. № 4632, том 2, акт 106 на нотариус В. Я. с рег. № 318 при НК, тъй като, макар и да са валидно взети (т.е. не са недействителни), са приети в нарушение на конкретни разпоредби на дружествения договор, уреждащи начина на свикване и провеждане на общото събрание на съдружниците. Въззивният съд е съобразил удостовереното в протокола от общото събрание на съдружниците на „Вишна Арт“ООД обстоятелство, че е бил възпрепятстван достъпът на пълномощника на съдружника С. Вишнева до помещението, в което съгласно уведомлението общото събрание на съдружниците е следвало да се проведе, поради което то е продължило с негово участие на посоченото в протокола място – в паркиран пред сградата личен автомобил на адв. Т. М., без обаче другият съдружник да е бил изрично уведомен, че събранието ще продължи на друго място, различно от определеното и по дневен ред, който е различен от първоначално обявения. Изрично в протокола липсвало удостоверяване, а и от показанията на св. М. не се установява адв. Л. да е била уведомена за това обстоятелство, а дори и да е било налице такова знание от нейна страна за това къде ще продължи провеждането на събранието и при какъв дневен ред, това обстоятелство би било ирелевантно за преценката дали е спазена процедурата по уведомяването на отсъстващият съдружник за промяната в мястото и дневния ред на събранието - адв. Л. не е имала пълномощия да я представлява при провеждането на това ОСА. Апелативният съд, анализирайки събраните по делото доказателства, е достигнал до правния извод, че при провеждане на процесното общо събрание са допуснати нарушения на конкретни клаузи в учредителния акт - по чл. 4.3.3; чл. 4.3.5 и чл. 4.3.8 от дружествения договор, установяващи мястото и времето на провеждане на общото събрание; съдружниците следва да бъдат редовно уведомявани за неговото провеждане както при първоначалното свикване на събранието, така и ако поради каквато и да било причина се е наложило промяна в мястото и времето на провеждането му, какъвто случай е бил настоящият. Приел е за установен и правнорелевантния факт, че общото събрание на съдружниците е продължило дейността си, като е взело решения при съвсем различен дневен ред от първоначално обявения, за което обстоятелство отсъстващият съдружник надлежно не бил уведомен. В този случай е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 4.3.12. от дружествения договор, съгласно която въпреки че не е свикано редовно Общото събрание, то може да взема решения само ако на заседанието му присъстват всички съдружници и дневният ред бъде гласуван единодушно. Тъй като отсъстващият съдружник не е знаел, че то ще се проведе по описания в протокола начин - в лекия автомобил на адв. Т. М., то той не е имал как, ако вероятно реши, да осигури присъствието си било лично, било чрез негов представител, респ. неговият представител (при промяната в обстоятелствата) да реши, че е по-добре за защита интересите на своя доверител да преустанови наложените от самия него ограничения за достъп до кантората и събранието да бъде проведено на първоначално определеното за това място. Нередовното уведомяване на отсъстващия съдружник за промяната в мястото и за изменения дневния ред на събранието представлява порок, обуславящ незаконосъобразност на всички взети на събранието решения, поради което те следва да бъдат отменени само на това основание, без да се разглеждат останалите доводи на ищеца за незаконосъобразност на решенията – нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ТЗ, съгласно която предложеният за изключване съдружник да не гласува при вземането на решения за отмяна на насрочени последващи общи събрания. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не е вероятно недопустимо (самостоятелно селективно основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК). Правната норма на чл. 74, ал. 2 ТЗ урежда преклузивен 14-дневен срок за предявяване на конститутивния иск за отмяна на решение на общо събрание на дружеството, който започва да тече от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. От фактите по делото се установява, че свиканото с първоначалната покана общо събрание не се е състояло нито на посоченото място, нито по определения в нея дневен ред, а оспорените решения са приети на друго място – на събрание, състояло се в личен автомобил на адв. Т. М., пълномощник на съдружника Р. Ч., паркиран пред сградата, където е следвало да се проведе свиканото общо събрание - без обаче другият съдружник (ищцата С. Вишнева) да е бил изрично уведомен, че събранието ще продължи на друго място, различно от определеното и по дневен ред, който е различен от първоначално обявения. Следователно, този съдружник нито е присъствал на „продължилото“ общо събрание, нито е бил „редовно поканен“ на новото място, където се е провело то (в личния автомобил на адв. Т. М.) – на 20.12.2021 г., поради което 14-дневният срок за предявяване на конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ е започнал да тече от момента на узнаването за неговото провеждане. В случай че ответното търговско дружество твърди, че ищецът е узнал за това обстоятелство преди подаване на заявлението за обявяване в търговския регистър на „Протокола от общото събрание на съдружниците на „Вишна Арт“ ООД от 20.12.2021 г.“ – с вх. № от 30.12.2021 г., на него принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи този факт. Той обаче не излага фактически твърдения в този смисъл, поради което и настоящата съдебна инстанция приема, че ищецът е узнал за приемане на оспорените решения от общото събрание на съдружниците след подаване на процесното заявление на 30.12.2021 г., поради което исковата молба по чл. 74, ал. 1 ТЗ е подадена в уредения в чл. 74, ал. 2 ТЗ 14-дневен преклузивен срок. При обосноваване на предявения конститутивен иск за отмяна на оспорените решения, взети на процесното общо събрание, ищецът е изложил и следните фактически твърдения: „Обстоятелството, че пълномощникът на Р. Ч. прави изявление, че прави възражение за нередовна процедура за свикване на ОС, не може да изпълни изискването на дружествения договор относно редовното свикване. Съгласно чл. ІV.3.2. от дружествения договор „Въпреки че не е редовно свикано, ОС може да взема решения, ако на заседанието му присъстват всички съдружници и дневният ред бъде гласуван единодушно“. Служебно задължение на съда е да даде правилна правна квалификация на заявените от ищеца правопораждащи спорното материално права юридически факти, с които обосновава предявеното пред съда искане за защита на накърнено субективно право. В този смисъл, чрез тези фактически твърдения ищецът е поддържал, че поради незаконосъобразното свикване на проведеното общо събрание на съдружниците – на новия адрес (в личен автомобил на адв. Т. М., пълномощник на съдружника Р. Ч., паркиран пред сградата, където е следвало да се проведе първоначалното общо събрание), неучаствалият на това общо събрание съдружник не е бил надлежно уведомен за новия дневен ред, съобразно който са приети оспорените решения. Именно по това релевирано в исковата молба основание за процесуална незаконосъобразност на оспорените решения на общото събрание на съдружниците се е произнесъл и въззивният съд – „… установява се, че общото събрание на съдружниците е продължило дейността си, като е взело решения при съвсем различен дневен ред от първоначално обявения, за което отсъстващият съдружник не е бил надлежно уведомен. В този случай е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 4.3.12. от дружествения договор, съгласно която въпреки че не е свикано редовно Общото събрание, то може да взема решения само ако на заседанието му присъстват всички съдружници и дневният ред бъде гласуван единодушно. Тъй като отсъстващият съдружник не е знаел, че то ще се проведе по описания в протокола начин - в лекия автомобил на адв. Т. М., то той не е имал как, ако вероятно реши, да осигури присъствието си било лично, било чрез негов представител, респ. неговият представител с оглед промяната в обстоятелствата да реши, че е по-добре за защита интересите на своя доверител да преустанови наложените от самия него ограничения за достъп до кантората и събранието да бъде проведено на първоначално определеното за това място… Нередовното уведомяване на отсъстващия съдружник за промяната в мястото и за изменения на дневния ред на събранието сочи на наличие на порок, водещ до незаконосъобразност на всички взети на събранието решения и това налага тяхната отмяна като незаконосъобразни само на това основание без да се разглеждат останалите доводи на ищеца за незаконосъобразност на решенията, произтичащи от неспазването на разпоредбата на чл. 137, ал.3 от ТЗ…“. Следователно, въззивният съд е постановил обжалвания пред ВКС съдебен акт при точно приложение на основния принцип на българския граждански процес - диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), поради което неговото решение не е вероятно недопустимо, както неоснователно поддържа касаторът „Вишна арт“ ООД в касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 4 ГПК. Въз основа на тези правни съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване и при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставените и от двамата касатори процесуалноправни и материалноправни въпроса. По своето правно естество посочените от касатора „Вишна арт“ ООД процесуалноправни въпроси (от т. 1 до т. 6 от изложението по чл. 284, ал. 1, т. 4 ГПК) са свързани с поддържания от него касационен довод за недопустимост на въззивното решение (арг. чл. 281, т. 2 ГПК). Като е разгледал предявените в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ГПК конститутивни искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ на заявените в исковата молба основания за процесуална незаконосъобразност на оспорените решения на общото събрание на съдружниците, апелативният съд е постановил въззивното решение не в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, вкл. и задължителната, която е цитирана в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 4 ГПК. За вероятната недопустимост на въззивното решение касационният съд следи и служебно (чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и по аргумент от противното от чл. 290, ал. 2 ГПК) – както обаче бе изяснено, въззивното решение не се явява вероятно недопустимо, поради което поставените в този смисъл първи шест процесуалноправни въпроси от касатора „Вишна арт“ ООД не обуславят възникването и на специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Макар седмият (последният) процесуалноправен въпрос да е от значение за изхода на делото, тъй като е обусловил правосъдната воля на апелативния съд - при формиране на своето вътрешно убеждение (арг. чл. 12 ГПК), той не е решен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и посочената в касационната жалба. За да обоснове своя категоричен правен извод за процесуална незаконосъобразност на оспорените решения, приети на процесното общо събрание на съдружниците, въззивният съд, след разглеждане на всички правни доводи на страните за не/правилност на първоинстанционното решение и въз основа на извършения самостоятелен анализ на установените правнорелевантни факти - от събраните по делото доказателствени средства, е изяснил, че общото събрание на съдружниците е продължило дейността си, като е взело решения при съвсем различен дневен ред от първоначално обявения, за което обстоятелство отсъстващият съдружник надлежно не бил уведомен. В този случай е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 4.3.12. от дружествения договор, съгласно която въпреки че не е свикано редовно общото събрание, то може да взема решения само ако на заседанието му присъстват всички съдружници и дневният ред бъде гласуван единодушно. Тъй като отсъстващият съдружник не е знаел, че то ще се проведе по описания в протокола начин - в лекия автомобил на адв. Т. М., то той не е имал как, ако вероятно реши, да осигури присъствието си било лично, било чрез негов представител, респ. неговият представител (при промяната в обстоятелствата) да реши, че е по-добре за защита интересите на своя доверител да преустанови наложените от самия него ограничения за достъп до кантората и събранието да бъде проведено на първоначално определеното за това място. Нередовното уведомяване на отсъстващия съдружник за промяната в мястото и за изменения дневния ред на събранието представлява порок, обуславящ незаконосъобразност на всички взети на събранието решения, поради което те следва да бъдат отменени само на това основание, без да се разглеждат останалите доводи на ищеца за незаконосъобразност на решенията – нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ТЗ, съгласно която предложеният за изключване съдружник да не гласува при вземането на решения за отмяна на насрочени последващи общи събрания. Следователно, въззивният съд е упражнил своето процесуално правомощие – при обсъждане на всички правни и фактически доводи на страните за не/правилност на обжалваното първоинстанционно решение да формира своето вътрешно убеждение по спорния предмет на делото само въз основа на приетите за установени от него правнорелевантни факти и закона, като ги подведе под диспозицията на приложимата материалноправна норма (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК). В този смисъл са както уредените в ГПК процесуални правила, така и установената съдебна практика на ВКС (вкл. посочената от касатора задължителна и казуална практика на ВКС). Поставените от касатора С. И. Вишнева-М. първи три (процесуалноправни) въпроси не са обусловили крайния изход на правния спор, предмет на делото, респ. вътрешното убеждение на въззивния съд при формиране на неговото правно съждение за процесуална незаконосъобразност на оспорените решения, приети на процесното общо събрание на съдружниците. В този смисъл, ирелевантно за правилното решаване на правния спор се явява обстоятелството дали протоколът, в който са удостоверени оспорените решения, взети на процесното общо събрание на съдружниците, като частен свидетелстващ документ притежава обвързваща съда материална доказателствена сила, до който правен извод е достигнал въззивният съд. Той не е изградил своето вътрешно убеждение за действително проведеното общо събрание, на което са приети оспорените решения само въз основа на фактите, удостоверени в този протокол, но и съвкупно с показанията на свидетеля Т. М., въз основа на които апелативният съд е приел за установено, че „след като [тя, свидетелят] е била изгонена от кантората на адв. Л., в качеството ѝ на пълномощник на Р. Ч. е продължила провеждането на събранието на паркирания пред сградата собствен лек автомобил, решенията от което са били обективирани в представения по делото протокол с нотариална заверка на подпис и съдържание от 20.12.2021 г.“. Дали при анализиране на събраните по делото доказателства въззивният съд е допуснал твърдяната в касационната жалба на ищцата правна грешка, представляваща необоснованост на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе едва при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поставените от този касатор материалноправни въпроса не отговарят на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като те не са обусловили решаващата правосъдна воля, изразена във въззивното решение (съобразно тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТ). Както бе изяснено, при преценка на наведеното фактическо твърдение в исковата молба за невзето решение на общото събрание на съдружниците въззивният съд не е основал своята решаваща воля единствено „на данни за факта на провеждане на ОС (време, място, обстоятелства по вземане на решенията), [единствено съдържащи се] в документ, обективиращ едностранни волеизявления на единия съдружник“, а и на субективните възприятия относно тези правнорелевантни факти, възпроизведени пред съда от свидетеля Т. М.. От друга страна, въззивният съд, преценявайки, че процесното общо събрание не се е провело по първоначално определяния дневен ред (за изключване на съдружника Р. В. Ч. на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, във вр. с чл. ІІІ.4.4. от дружествения договор на „Вишна арт“ ООД), не е обсъждал въпроса дали „изключваният съдружник“ е имал право да гласува, поради което не е изследвал обстоятелството дали „волеобразуващият орган се формира единствено от капитала на изключвания съдружник“, в какъвто смисъл е последният материалноправен въпрос. Въззивното решение не трябва да бъде допускано до касационно обжалване и при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Непосредствен отговор на поставения от касатора „Вишна арт“ ООД шести (процесуалноправния) въпрос е даден в нормативното правило, уредено в чл. 74, ал. 2 ТЗ – когато е проведено общо събрание на съдружниците по дневен ред и на място, за които един от съдружниците не е бил своевременно уведомен, какъвто е настоящият случай, преклузивният срок за оспорване на законосъобразността на приетите на това общо събрание решения започва да тече от момента на узнаването, но не по-късно от деня на общото събрание. Поставеният от касатора С. И. Вишнева-М. шести (материалноправния) въпрос не е от значение за изхода на правния спор, предмет на делото, тъй като не е обусловил решаващата воля на въззивния съд – предмет на оспорване с иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ не са решения на общото събрание, за които съдружникът, в чието присъствие е проведено процесното общо събрание, е гласувал по въпроси, които са били включени в първоначално определения дневен ред (за изключването на единия съдружник). Въззивният съд е счел, че, макар и тези решения да са действителни (взети са от върховния орган на дружеството с ограничена отговорност в пределите на неговата компетентност), те са процесуално незаконосъобразни, именно защото са приети извън първоначално предложения дневен ред – в поканата за свикване на общото събрание на съдружниците. Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед на изхода на настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по касационната жалба на „Вишна арт“ ООД - С. И. Вишнева-М., следва да се присъди сумата от 1800 лв. с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на писмен отговор срещу тази касационна жалба. Макар и „Вишна арт“ ООД да е поискало в писмения отговор на касационната жалба, подадена от С. И. Вишнева-М., да му бъдат присъдени съдебни разноски, не е представил доказателства, че за изготвяне на подадения от него писмен отговор такива са извършени. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд