Определение № 369 от 06.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2332/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответницата М. С. срещу въззивно решение на Ямболски окръжен съд. Ищецът Д. Д. оспорва жалбата. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск е признато за установено вземане на ищеца, произтичащо от издаден от ответника запис на заповед. Като основания по чл. 281, т. 3 ГПК са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение относно извода за наличие на каузално отношение между страните по договор за заем, за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неотстраняване на посоченото във въззивната жалба процесуално нарушение на първата инстанция във връзка с доклада и в липса на мотиви по всички доводи на жалбоподателката, както и за неправилност на извода, че нарушението на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой няма за последица недействителност на договора за заем. Наред с посочените оплаквания в жалбата се изтъква, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Касационното обжалване не следва да се допуска. При извършената служебна проверка не се установяват данни за вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение. Що се отнася до изтъкнатото в жалбата основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, следва да се посочи, че съгласно установената последователна практика на ВКС очевидна неправилност е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост при противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или при грубо са нарушение на правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай обаче не са изложени в касационната жалба конкретни доводи за обосноваване на наличието на тази квалифицирана форма на неправилност. Липсата на такива е достатъчна да обоснове отказ да се допусне касационно обжалване на това основание, доколкото, макар и очевидната неправилност да изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция, за разлика от случаите на нищожност и недопустимост на въззивното решение, по общо правило не следи служебно за правилността му, като не разполага с правомощието да отмени същото на основание, неизтъкнато от жалбоподателя (арг. чл. 290, ал. 2 ГПК). С оглед последното в тежест на жалбоподателя е да посочи и обоснове кое от въведените в касационната жалба оплаквания за неправилност (касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК) отговаря и на квалифициращите признаци за „очевидна“ неправилност, посочени по-горе, което в конкретния случай не е сторено. Независимо от това, дори и да се приеме, че доводът за очевидна неправилност на решението е свързан с всички изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност, съдържанието на последните не разкрива наличието на посочените по-горе признаци, доколкото никое от тези оплаквания не е в насока приложение на несъществуваща или отменена норма, или в смисъл, противоположен на действителния, или за допусната от съда груба логическа грешка, нито основателността им е установима само от мотивите на въззивното решение, доколкото такава преценка предполага проверка на извършените в производството процесуални действия и на фактическите и правните изводи на въззивния съд, каквато проверка е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателката следва да заплати на ищеца направените за касационното производство разноски в размер на 1354,92 евро. С тези мотиви съдът