Определение № 4943 от 30.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1528/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ц. К., чрез адв. В. Ч. /надлежно упълномощен/, срещу въззивно решение № 35 от 03.02.2025 год., постановено по в. гр. дело № 107/2024 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което, като е отменено решение № 129 от 13.10.2023 год., постановено по гр. дело № 605/2022 год. по описа на Районен съд – Кнежа, е отхвърлен предявения от И. Ц. К. /която след поставянето и под ограничено запрещение с решение № 233 от 05.08.2024 год. по гр. дело № 286/2024 год. на Окръжен съд – Стара Загора действа със съгласието на попечителя си Т. К./ иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗЗД за унищожаване поради грешка в предмета на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№ от год. и на съдържанието с рег.№ от год. на нотариус Д. Н., с рег. № на НК, с която И. Ц. К. упълномощава Г. С. К. да продава, заменя, дарява и др., притежаваните от нея идеални части от следните недвижими имоти, а именно: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № в землището на [населено място], по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-232 от 09.04.2019 год. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните /КККР/ регистри, засягащо поземления имот е от 20.05.2020 год., с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Р.“, с площ от кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: втора, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:, при съседи: поземлени имоти с номера: 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № в землището на [населено място] по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-232 от 09.04.2019 год. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 20.05.2020 год., с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Б. м.“, с площ от кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:, при съседи: поземлени имоти с номера: и 3/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № в землището на [населено място] по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-232 от 09.04.2019 год. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 20.05.2020 год., с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Н. “, с площ от кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:, при съседи: поземлени имоти с номера: и и са отхвърлени предявените от И. Ц. К. срещу Б. И. Т. искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване недействителността на договор за дарение на недвижими имоти, извършен с нотариален акт №, том, рег. №, дело № 184/2022 год. на нотариус В. Р., с рег. № на НК и район на действие РС – К., с който И. Ц. К., чрез пълномощника Г. С. К., дарява на Б. И. Т. по / ид.ч. от гореописаните недвижими имоти и за обявяване недействителността на договор за продажба на недвижими имоти, извършен с нотариален акт №, том, рег. №, дело № 185/ 2022 год. на нотариус В. Р., с рег. № и район на действие РС – К., с който И. Ц. К., чрез пълномощника Г. С. К., продава на Б. И. Т. по 99/200 ид.ч. от гореописаните недвижими имоти. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че по делото е установено, че от дълги години ищцата страда от психично заболяване – параноидна шизофрения, като в хода на въззивното производство е поставена под ограничено запрещение с влязло в сила решение от 05.08.2024 год. по гр. дело № 286/2024 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Въззивният съд бил приел въз основа на заключението по съдебно-психиатричната експертиза, че поради констатираното психично заболяване ищцата не била в състояние за разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си към 13.09.2023 год. /когато дала обяснения по чл. 176, ал. 1 ГПК пред районния съд/, както и към момента на упълномощаването на първия ответник /07.04.2022 год./, поради което претенцията по чл. 28, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна – ищцата нямала представа с какви земеделски земи разполага, не можела да ги разграничи по индивидуализиращи признаци и не е била в състояние да формира воля по параметрите на упълномощителната сделка, респ. не била налице грешка в предмета на сделката. Отхвърляйки иска по чл. 28, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд бил достигнал до извода, че претенциите по чл. 42, ал. 2 ЗЗД също са неоснователни. Последните били предявени като евентуални, но в обжалваното решение не били изложени самостоятелни мотиви защо те са неоснователни. Искът по чл. 28, ал. 1 ЗЗД бил различен от този по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а по делото било безспорно, че липсвало потвърждаване на действията на първия ответник. След като ищцата не можела да формира правно валидна воля, то същата не била надлежно учредила представителна власт на първия ответник. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси, уточнени, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК: 1/ Относно предпоставките за надлежно учредаване на представителна власт? 2/ За обусловеността между иска за унищожаване на овластителна сделка и иска за относителна недействителност на сделката, сключена чрез представител? 3/ За задължението на въззивния съд да определи правната квалификация на предявения иск? Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 566 от 08.07.2009 год. на ВКС по гр. дело № 2095/2008 год., ІV г. о., ГК, Тълкувателно решентие № 5 от 30.05.2022 год. на ВКС по тълк. дело № 5/2020 год., ОСГТК, решение № 113 от 31.05.2012 год. на ВКС по гр. дело № 1677/2010 год., ІV г. о., ГК, определение № 651 от 22.07.2022 год. на ВКС по гр. дело № 2605/2021 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 117 от 31.05.2016 год. на ВКС по гр. дело № 5673/2015 год., ІІІ г. о., ГК и решение № 120 от 31.07.2019 год. на ВКС по гр. дело № 992/2018 год., ІІІ г. о., ГК. В изложението се навежда и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като се поддържа, че изводът на въззивния съд, че едно лице, което не разбира и не може да ръководи действията си, респ. не може да формира осъзната воля при извършването на правни действия, може да учреди валидна представителна власт на друго лице, е очевидно неправилен. Ответницата по касационната жалба Б. И. Т. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Ответникът по касационната жалба Г. С. К. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на ищцата е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В разглеждания случай ищцата е предявила искове за унищожаване на упълномощителна сделка и за обявяване на относителната недействителност на договор за дарение и договор за покупко-продажба, като сключени от лице без представителна власт. Исковете са облигационни /т.е. не е налице изключението, установено в горепосочената разпоредба/, като цената им – както по отношение на исковете за обявяване недействителността на двата договора, така и по отношение на иска за унищожаване на едностранната упълномощителна сделка, с която се учредява право на разпореждане с вещно право /чл. 44 ЗЗД/, се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, според което при искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор, който има за предмет вещни права върху имот, размерът на цената на иска е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Оспорените сделки имат за предмет идеални части от три недвижими имота /ниви/, поради което и цената на всеки от обективно съединените искове се определя от данъчната оценка за всеки един от прехвърлените имоти. От представените в първоинстанционното производство удостоверения за данъчни оценки на трите недвижими имота е видно, че цената на всеки един от предявените искове е под 5 000 лв. Следователно въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради което и подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд