Определение № 3493 от 25.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1601/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. К., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 247 от 12.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 341/2025 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, с което първоинстанционното решение № 264 от 05.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1582/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана, в частта му, с която упражняването на родителските права на детето Й. К. К., родено на 01.03.2024 г., е предоставено на майката М. И. А., местоживеенето му е определено при нея и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 350 лв., е потвърдено, а в частта му относно режима на лични отношения на детето с баща му - е отменено, като въззивният съд е постановил решение с по-разширен режим на лични отношения, както следва: бащата има право да взема детето от дома на майката при себе си, като след срещите го връща отново там - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване; на Коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на 23-ти декември до 18:00 часа на 26-ти декември; на Новогодишните празници - всяка четна година за времето от 10:00 часа на 30-ти декември до 18:00 часа на 1-ви януари на следващата календарна година; на Великденските празници – всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа в понеделник, след Великден; За рождения ден на детето - всяка четна година за времето от 9:00 часа до 20:00 часа; 10 дена през юли месец и 10 дена през август месец, както и по всяко друго време, включително за личните и официални празници, по взаимна договорка между родителите.

Касаторът – К. И. К. поддържа оплаквания, че въззивното решение е неправилно в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, както и в тази, в която е определен режим на лични отношения между него и детето през летните месеци. Излага доводи, че съдът не е анализирал и преценил в съвкупност всички събрани доказателства, с оглед интереса на детето. Счита, че родителският му капацитет превъзхожда този на майката, както и че с порастването му детето ще има по-голяма нужда от него. Във връзка с определения режим на лични отношения моли да бъде изменен, като бъде прието, че през лятото ще може да взима сина си за един месец.

Ответницата по касационната жалба М. И. А. в срока по чл. 287 ГПК е подала отговор, чрез процесуалния ѝ представител, с който оспорва основателността на подадената жалба. Счита постановеното от въззивния съд решение за правилно – в съответствие с материалния и процесуалния закон, и обосновано. Направено е искане за присъждане на разноски.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал.1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал.1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

В обжалваното решение въззивният съд е посочил като безспорно, че страните са родители на детето Й. К. К., което към момента на постановяване на решението е било на една година и осем месеца. Установил е, че майката М. А. живее в къща с двор в [населено място], като към момента е по майчинство. От представената от НАП информация е констатирал, че майката има сключен трудов договор, като основният ѝ осигурителен доход през 2024 г. е 933 лв. месечно. По отношение на бащата е установил, че и той живее в [населено място], в тристаен апартамент, работи на смени, включително и нощни, и средният му осигурителен доход месечно възлиза на около 1500 лева.

Съдът е посочил, че при решаване на въпросите при кого от родителите да живее детето и на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, следва да изхожда от критериите, посочени в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, част от които вече са нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, както и следва да съобрази най-добрият интерес на детето. В тази връзка съдът е анализирал събрания по делото доказателствен материал – свидетелски показания, социални доклади и заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-психологическа експертиза. Приел е, че в конкретния случай по критериите грижи, желание да отглеждат детето и неговата привързаност, двамата родители имат равен потенциал, за което сочат както дадените от тях лични обяснения по реда на чл. 176 ГПК, така и експертното заключение. Като безспорно е установил обстоятелството, че до момента и двамата родители са полагали ефективни грижи за детето, за което свидетелстват както социалните доклади, така и всички свидетелски показания. В тази връзка е коментирал несъответствието в свидетелските показания по отношение храненето на детето и неговата хигиена: доведената от бащата свидетелка Й. И. е твърдяла, че детето идвало у тях с неизрязани нокти, непочистени уши и с подут корем, докато според показанията на доведените от майката свидетелки П. А. и С. Я. детето винаги е чисто и му се приготвя прясна домашна храна. Съдът е приел, че показанията на св. Й. И. не следва да се кредитират в тази им част, тъй като са изолирани и не се подкрепят от другите данни по делото, като липсват други доказателства, включително медицински документ, установяващи, че детето някога е имало проблеми с корема или с храносмилането.

На следващо място, съдът е коментирал експертното заключение, което е кредитирал като професионално изготвено. Посочил е, че в заключението вещото лице е установило, че детето принципно се чувства спокойно и щастливо в компанията и на двамата си родители /поотделно/; при раздяла и с двамата родители детето демонстрира признаци на тревога и/или дискомфорт, чувства се неспокойно и търси утешение от други познати лица или играчки. Съдът е посочил, че вещото лице е наблюдавало, че проявите на привързаност и към двамата родители са едни и същи и се изразяват във физическа близост, усмивки, смях, копиране действията на родителите и спокойствие в тяхно присъствие, като е направило извод, че детето има изградена положителна емоционална връзка с всеки един от тях. Изхождайки от този извод, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на бащата, че детето е по-привързано към него. Посочил е, че обстоятелството, че детето след раздяла с бащата първоначално е напрегнато при майката, само по себе си не обуславя извод, че то предпочита единия родител пред другия, тъй като съобразно заключението детето преодолява тази ситуация за кратко време.

За да приеме, че майката е по-подходящият родител да отглежда детето на този етап, съдът е отчел ниската му възраст – под две години, като е посочил, че съгласно мотивите в б. „ж“ от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години) независимо от пола им се нуждаят от непосредствена майчина грижа. Поради това решаващият състав не е споделил доводите на бащата, че всяко момче се нуждаело от съветите на своя баща с оглед формирането му като мъж, доколкото детето все още дори не е проговорило напълно.

Във връзка с установяване интереса на детето, съдът е коментирал наличните и у двамата родители жилищно-битови условия, както и възможността им да разчитат на чужда помощ. Приел е, че въпреки че тези условия поначало не са решаващ фактор, но и двамата родители разполагат с достатъчно добри такива и могат да разчитат на роднини за помощ. Направил е извод, че в това отношение при майката е налице лек превес над бащата. Този извод съдът е обосновал с това, че майката живее в къща с повече стаи от апартамента на бащата и с двор, в който детето може да бъде извеждано на чист въздух при спокойна и защитена за семейството обстановка. Относно роднините, на които майката може да разчита за помощ, съдът е приел, че такива са бабата и прабабата на детето, която въпреки възрастта си от 82 години е подвижна и няма проблем да наглежда детето и да помага с приготвянето на храна за него и майката, за което свидетелстват и показанията на свидетелките С. Я. и П. А. – майка на М.. Съдът е отхвърлил доводите на бащата, че П. А. живее в Канада и не може да бъде в помощ на своята дъщеря. Позовал се е на показанията на П. А., от които е приел, че свидетелката ще пребивава в Канада още един месец, поради предстоящи операции на съпруга й, след което ще се приберат в София, но всяка седмица за по два дни ще се прибира в Монтана, за да помага на дъщеря си, която е в майчинство и е неотлъчно до детето. Въззивният съд е посочил, че за разлика от майката бащата работи на смени, при това една от които нощна, поради което е направил заключение, че той не би могъл постоянно да бъде до детето, а майка му /баба на детето по бащина линия/, пенсионер по болест, въпреки че има принципната възможност да помага на сина си, е ангажирана и с децата на другата ѝ дъщеря.

В заключение въззивният съд е приел, че несъмнено и двамата родители имат добър морален облик, притежават възпитателски качества, но предвид възрастта на детето и в известна степен по-добрите жилищно-битови условия, майката е по-пригодна да упражнява родителските права. Съдът е отчел изводите на вещото лице, че майката е по-зависима при вземане на решение, касаещи детето, от своята майка /баба по майчина линия/, но е посочил, че по делото не се установява убежденията на бабата да биха имали негативен ефект при формирането на личността на детето, нито пък това да компрометира по някакъв начин възпитателските качества на майката и да представлява заплаха за детето.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други – не приема, и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение?“.

Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 60134 от 08.11.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1062/2021 г. на I г.о., решение № 54 от 08.09.2014 г. на ВКС по т.д. № 3035/2023 г. на II т.о., решение № 7 от 08.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 510/2011 г. на II т.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4744/2008 г. на I г.о.

2. „За задължението на съда да изложи мотиви, които да съдържат изложение на това как е достигнал да извода по съществото на спора и въз основа на които да може да бъде проверена правилността на неговото решение.“.

Твърди се, че съдът се е произнесъл в противоречие с приетото в решение № 212 от 01.02.2012 г. на ВКС по т.д. № 1106/2010 г. на II т.о., решение № 60175 от 09.09.2021 г. на ВКС по гр.д. № 3188/2020 г. на IV г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4744/2008 г. на I г.о. и т. 13 от Постановление № 1 от 10.11.1985 г. на Пленума на ВС.

Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради следните съображения:

Съгласно трайната практика на ВКС, основаваща се на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС, определянето на родителя, който ще упражнява родителските права в бъдеще, става, като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ се включват: необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на навици и дисциплина, подготовка за пълноценното им съществуване в обществото и изобщо изграждането на всяко дете като хармонично развита личност. Съдът следва да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето, като следва да съобразява указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете. При конкретната преценка, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да стигне до извод какъв е най-добрият интерес на децата, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно-битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др. Съобразно трайната съдебна практика, включително и цитираната от касатора, въззивният съд е длъжен да обсъди всички обстоятелства по делото, включително събраните доказателства, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви защо приема едни факти за осъществили се, а други не.

Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е изпълнил задължението си, като с оглед установяването и защитата на най-добрия интерес на детето, при решаването на спора между страните е преценил всички конкретни обстоятелства, които в случая са от значение за определянето на кой родител да бъде предоставено упражняването на родителските права. Мотивите на обжалваното решение отразяват преценката на съда, поотделно и в съвкупност на събраните доказателства – социални доклади, психологическа експертиза, свидетелски показания, както и обясненията на самите родители. Изрично и аргументирано въззивният съд е коментирал несъответствията в свидетелските показания, както и заключението на вещото лице. В обжалваното решение са разгледани и твърденията, и възраженията на страните, включително тези относно пола на детето и ролята на бащата в живота му, като съдът е отговорил кои приема за основателни, съответно неоснователни, и защо. Взел е предвид и е подложил на преценка родителския капацитет както на майката, така и на бащата, условията за живот при всеки един от тях, възможността за помощ от трети лица, както и всички останали конкретно установени обстоятелства, свързани с детето и неговите нуждите. Несъгласието на касатора с тази преценка на съда е въпрос по същество на спора, която не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК по предварително селектиране на касационните жалби. Доколкото съдът е изпълнил задълженията си да обсъди всички доказателства и обстоятелства по делото, които имат значение за интереса на детето, с което е съобразил трайната съдебна практика, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените въпроси.

С оглед изхода на делото, на ответницата по касационната жалба са дължими направените от нея разноски в размер на 800 евро, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 19.01.2026 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение