Определение № 3639 от 11.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. А. В., чрез процесуален представител адв. Н. И., против въззивно решение № 25 от 28.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 267/2024 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 194 от 29.03.2024 г. по гр. д. № 966/2020 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново в обжалваната част, с която касаторът е осъден да заплати на ищеца Е. К. К. сумата от 100 000 лв., представляваща част от дадена на ответника от ищеца обща сума от 164 490 лв. за закупуване на материали и възнаграждение за работа във връзка с изпълнението на развален договор за изработка на цялостното дървено обзавеждане на собствения на последния имот в [населено място], [община], ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2021 г. до окончателното й заплащане. С решението са присъдени разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответните страни по касационната жалба, наследниците на Е. К. К. – А. С. К., К. С. К. и А. Е. К., подаден чрез адв. В. Ш., в който поддържат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. Претендират разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира: С обжалваното решение е потвърдено решение № 194/29.03.2024 г. по гр. д. № 966/2020 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, в частта му, с която е уважен предявеният от Е. К. К. против П. А. В. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 88, ал. 1, изр. 1, вр. с чл. 87, ал. 2, вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД за сумата от 100 000 лв., представляваща част от дадена на ответника от ищеца обща сума от 164 490 лв. за закупуване на материали и възнаграждение за работа във връзка с изпълнението на развален на основание чл. 265, ал. 2, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД договор за изработка на цялостното дървено /мебели, беседки, иконостас и други вещи/ обзавеждане на жилищна сграда /къща/ и около нея, находяща се в УПИ ІІІ, кв. 57 по плана на [населено място], [община], сключен през 2015 г. и развален през 2020 г., която част е сбор от следните суми – 1/ 5000 лв. - част от сумата 8000 лв., дадена за изработката на иконостас; 2/ 10 000 лв. - част от сумата 12 500 лв., дадена за изработката на пет броя малки бюра; 3/ 10 000 лв. - част от сумата 13 000 лв., дадена за изработката на пет броя комплекти спални с пейки и шкафчета; 4/ 20 000 лв. част от сумата 33 200 лв., дадена за изработката на 250 линейни метра ламперия; 5/ 4000 лв. - част от сумата 5000 лв., дадена за изработката на голям шкаф за телевизор в хола; 6/ 10 000 лв. - част от сумата 12 500 лв., дадена за изработката на 5 броя шкафове под телевизори в стаи; 7/ 2000 лв. - част от сумата 6000 лв., дадена за изработката на два броя беседки окомплектовани /конструкция, покрив, маси, пейки/; 8/ 10 000 лв. - част от сумата 12 250 лв., дадена за изработката на мебели в дрешници; 9/ 3000 лв. - част от сумата 4000 лв., дадена за изработката на 3 броя барове в билярдна зала и в хол; 10/ 5000 лв. - част от сумата 12 000 лв., дадена за изработване на цялостното кухненско обзавеждане; 11/ 4000 лв. - част от сумата 6000 лв., дадена за изработката на две бюра в офис; 12/ 4000 лв. - част от сумата 6000 лв., дадена за изработката на 3 броя шкафове в офис; 13/ 10 000 лв. - част от сумата 12 000 лв., дадена за изработката на 8 броя маси; 14/ 1000 лв. - част от сумата 1250 лв., дадена за изработката на 5 броя огледала за бани и 15/ сумата 2000 лв., дадена за почистване и лакиране, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2021г. до окончателното й заплащане. По делото не е спорно, доколкото ответникът изрично е признал тези ищцови твърдения, че е налице сключен между Е. К. К. и ответника устен договор за изработка, по силата на който първият възложил, а вторият поел задължение срещу заплащане на възнаграждение да изработи, достави и монтира мебели, ламперия и други дървени елементи в собствена на възложителя къща в [населено място], [община]. Безспорно е, че посочените в исковата молба и уточненията към нея мебели и детайли от дърво, описани в п. 1 до п. 18 включително и п. 20, както и работата по почистване и лакиране, са включени в предмета на договора. Обясненията на ответника и показанията на св. М., както и показанията на останалите свидетели по делото, включително представените по делото 23 бр. разписки, неоспорени от ответника и издадени от него фактури, обосновават извода, че страните по договора са се съгласили изработването и доставката на възложените мебели и детайли да става на етапи с краен срок на изпълнение до края на 2019 г. и също поетапно да се осъществява заплащането на възнаграждението - авансово и окончателно след изработване и доставка на всеки от артикулите. Ответникът е признал факта на заплащане от страна на ищеца на твърдените от последния парични суми за всяка една от възложените за изпълнение вещи /с изключение на сумата от 12 500 лв. по неподписан РКО 037В/12.10.2018 г./. Страните спорят относно наличието на основание за разваляне на сключения договор. Въззивният съд е приел, че в случая е налице съществено отклонение от поръчката, като появилите се по-късно във времето установени недостатъци на изработеното определят същото като негодно да служи според договорното и обикновеното му предназначение. Аргументирал се е, че и двете експертни заключения, противно на оплакванията във въззивната жалба, категорично установяват, че при изработените вещи е налице недопустимо смесване на разнороден дървен материал /мека с твърда дървесина/, множество отвори, образувани от установените дървесни вредители /дървояди/ в използваната дървесина, неправилно изградена конструкция, липса на конструктивна здравина поради неизпълнение на необходимите технологични процеси при производството и изработката на мебели от масивно дърво - избор на качествен материал, правилното му сушене до достигане на допустимата влажност, правилната му предварителна обработка, точно оразмеряване на детайлите, избор и изработка на конструктивно правилни сглобки. Установено е и от двете вещи лица, че при съединяване на отделните детайли на изработените мебели е прилагана сглобка на гладка фуга, включително под герунг, тоест без прилагане на каквато и да било сглобка, а е използвано само лепило, при което се е получило изкривяване на детайлите, отделните елементи са се разделили един от друг и образувалите се фуги са недопустимо запълвани с полиуретан. Лошата конструкция на някои от изделията е довела с времето до умора на материала и разрушаване на изделието, а използването на недостатъчно сух материал е причинило напукване на дървесината. Експертните заключения установяват, че голяма част от изделията са отстранени от обекта, а изработването на нови е възложено на друг изпълнител. Освен горепосочените дефекти, общи за всички изработени мебели и детайли, вещите лица са установили и други дефекти, част от които сами по себе си също водят до частична или пълна невъзможност да бъдат използвани по договореното предназначение. Изработеният от ответника иконостас, поради размерите си, не затваря цялото олтарно пространство, не е изработен в съответствие с българските църковни канони, поради което е неизползваем и на негово място е изработен и монтиран нов от друг изпълнител. Възложените 5 бр. малки и 2 бр. големи бюра са недовършени - чекмеджетата им не са отваряеми, тъй като липсват дръжки, дъната им са от фазер, а предните челни стени от МДФ, което е предпоставка за бързото им отделяне, с отлепени кантове са. Невъзможно е да бъдат поставени отгоре предвидените гранитни плотове поради несъобразяване размера на дървената рамка с размера на плотовете. Вещото лице Н. е установило, че две от бюрата са отстранени от обекта, а св. М., чийто разпит е проведен след изготвяне на първото по време експертно заключение, е установило, че общо пет от 7-те бюра са отстранени. И двете експертни заключения установяват, че от петте комплекта спални с пейки и шкафчета, шкафчета не са изработени, а останалите мебели са завършени, но същите са с гореустановените дефекти, включително с недопустимо запълване на появилите се огромни фуги /на места достигащи до 1 см/ с полиуретан или друг пълнител. Изработването на шкафчетата е възложено на друг изпълнител. Ламперията /250 м/ е изцяло завършена от ответника, с изключение капаците на ревизионните отвори, но подлежи изцяло на подмяна, тъй като в нея се движат дървояди, разместени са детайлите й, разлепени са, образуваните фуги са недопустимо запълвани. Дефектирането й е поради съсъхване на дървесината по различен начин, тъй като няма приложена сглобка и вследствие създалото се напрежение в лепилния слой. Изработените от ответника ТВ-шкафове в хола и стаите и барове са конструктивно недопустимо сглобени - използвано е сглобяване на гладка фуга, детайлите съединени с лепило, допринасящо за образували се големи фуги, напрежение в лепилния слой и измятане на детайлите. И към двете изработени беседки липсва обзавеждането /изградени са до етап носеща конструкция/. При изграждане на покривната им конструкция са допуснати конструктивни грешки от такъв характер, че създават опасност от срутването им. Вертикалните им колони са с установени недопустими вертикални напуквания. Експертните заключения са установили, че от мебелите за дрешниците са изработени отделни детайли от материал, различен от масивна дървесина - талашит, МДФ, неизползваеми са по предназначение и изработването им е възложено на друг изпълнител. Кухненското обзавеждане, включващо шкафове, остров, ламперия, е частично изпълнено – остров и конструкция с долни шкафове. Островът е отстранен и е неизползваем. Изработените шест от възложените общо осем маси според вещите лица са с неподходяща конструкция за предвидения тежък гранитен плот и поради това са неизползваеми. Изработени са 5 бр. огледала за бани, чиято дървесина е с дървесни вредители и същите са отстранени. Изложените факти са дали право на възложителя да развали договора, изявлението за което безспорно е достигнало до ответника. Задължението за връщане на даденото по развален договор възниква от момента на отпадане на основанието, в случая от момента, в който упражненото право на разваляне на договора породи своето действие. От този момент тече и погасителната давност. С оглед приетия по делото момент, от който волеизявлението на възложителя е достигнало до изпълнителя – ответник и датата, на която е предявен иска, предвидения в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ЗЗД давностен срок не е изтекъл. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „От кой момент започва да тече давността по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за поръчващия и за изпълнителя на поръчката?“; 2. „Приемането на обособени части от изработеното и използването му по предназначение за известен период от време, представлява ли конклудентно действие по приемането на поръчаното?“; 3. „При констатиране на недостатъци на изработеното от кой момент възниква правото на поръчващия по чл. 265, ал. 3 ЗЗД и в кой момент се погасява това негово право?“; 4. „Акта на сключен устен договор без конкретни количествено-стойностни сметки и качествени показатели как се приема за изпълнен или неизпълнен от страните, при възникналия спор в конкретния случай?“; 5. „Извършените последващи периодични плащания след приемане на част от изпълнената поръчка, приемат ли се за действия по приемане на изработено до момента и ако „ да“ – за кои конкретни мебели, обзавеждани, облицовки и така нататък се отнасят?“; 6. „Кога се погасява правото на поръчващия да развали устен договор за изработка?” и 7. „Кога се счита за прието изработеното и до кога поръчващия има право на възражения?”. Сочи, че възивният съд се е произнесъл по въпросите в противоречие с решение № 99 от 11.07.2017 г., постановено по т. д. № 2483/2016 г. на ВКС, I т. о., решение № 120 от 20.06.2017 г., постановено по т. д. № 1032/2016 г. на ВКС, I т. о. и определение № 28 от 29.05.2018 г., постановено по т. д. № 3054/2017 г. на ВКС, II т. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Описаните пороци липсват. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване, тъй като по тях не се разкрива общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая съдът е приел, че развалянето на договора е упражнено поради забавено за някой елементи и некачествено изпълнение за другите – отклонение от поръчката, както и в следствие на проявилите се скрити недостатъци на изпълнените мебели и беседки, фактически нищо от процесните вещи не е било годно за обикновеното или договореното си предназначение, не по вина на възложителя. Не е релевантно приемането на работата на етапи без забележки за някой от елементите с оглед началото на срока по чл. 265, ал. 3 ГПК, каквото е настояването на касатора, тъй като договорът е един, а осъществените плащания представляват дадени от възложителя на изпълнителя аванси, включително за труд и закупуване на материали. Приемането на работата от възложителя може да се докаже с всички допустими доказателства – писмени, например приемо-предавателен протокол, включително и със свидетелски показания, но това не е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, напротив установено, че в процеса на работа ищецът е „връщал за преработка“ някой от мебелите - масите. Не е налице и соченото от касатора противоречие с приложената към изложението практика на ВКС, която е постановена по искове за реално изпълнение на задължение за възнаграждение по договор за изработка с правно основание чл. 266, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и не постановява нищо по-различно от приетото от въззивния съд във връзка с развалянето на договора. За пълнота на мотивите следва да се посочи и, че касаторът само бланкетно се е позовал на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите, но не го е обосновал. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил ясно съдебната практика по въпросите, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, липсва обосновка в тази насока в изложението. В обобщение, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото на ответната страна по касация А. Е. К. следва да бъдат присъдени направените разноски в касационното производство в размер на 5000 лева – за адвокатски хонорар, платими от касатора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение