Определение № 240 от 05.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1138/2011 г.
ВКСII търговско отделение05.04.2012 г.докладчик Росица Божилова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 824 / 26.05.2011 год. по т.д.№ 597 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 26.05.2011 год. решение на Софийски апелативен съд, Търговско отделение – 6 състав, по т.д. № 597 / 2010 год., с което е потвърдено решение № 863 / 15.09.2010 год. по т.д.№ 997 / 2009 год. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 5 състав, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 39 547,08 лв. – цената на доставени от същото дружество арматурни заготовки, на основание рамков договор от 21.07.2008 год., както и сумата 24 190,50 лева - неустойка за забава в издължаването на цената, на основание чл.92 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, от предявяването на исковете до окончателното им изплащане. Касаторът обжалва правилността на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. навежда довод за произнасяне при нередовна искова молба, както и като необосновано. Формулира материалноправни и процесуално правни въпроси по допустимост на касационното обжалване, без да сочи изрично допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК. Ответната страна оспорва касационната жалба,като намира че касаторът не е обосновал основание за допустимост на касационното обжалване в никоя от възможните хипотези на чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т .3 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284, като е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, уважаващо предявените от [фирма] против [фирма] обективно кумулативно съединени искове по чл.327 ТЗ и чл.92 ал.1 ЗЗД, въззивният съд се е основал на факта, че едностранно издадените от ищеца фактури - № 1534 / 30.07.2008 год. и № 1540 / 31.07.2008 год., установяващи размера на вземането, са били надлежно осчетоводени от ответното дружество, ползвало и данъчен кредит, с което и независимо от неустановяване подписването на приемо-предавателен протокол от 30.07.2009 год. от упълномощено от купувача лице, с осчетоводяването е налице потвърждение на действията му без представителна власт, обвързващи ответника при условията на чл.301 от ТЗ. С оглед препращане към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК, изводите на въззивният съд се явяват обосновани и със сключеното между страните споразумение от 13.02.2009 год., съдържащо признание както за дължимата цена, така и за дължима от ответника неустойка за забава, за част от исковия период - до 25.01.2009 год.. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд са основали правните си на едностранно изготвените от ищеца фактури за цената на доставените арматурни заготовки. С оглед възражението на ответника, че търсената сума е събрана на основание издадена в обезпечение на дълга запис на заповед и уважаването на исковете би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, съдът не е излагал съображения. Касаторът не формулира правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК и съгласно указанията в т.1 на ТР № 1/ 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Формулираните въпроси са фактологично обусловени, предпоставящи преценка за правилността на действията на въззивния съд, предмет на производство по същество на касационната жалба и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Така поставени въпросите не са и формално относими към решаващите изводи на съда .Както се посочи по-горе, въззивното решение не е основано на едностранно изготвените от ищеца фактури, удостоверяващи вземането. Съдът не е обосновал извод, че плащане на цената се дължи и при недоказано доставяне на стоката, а е отчел последващо сключеното споразумение, съдържащо признание на ответника за изпълнението на ищеца, предвид признание за изискуемостта на задължението му по заплащане на цената, при неопровергано съдържание на документа. Възражението за неоснователно обогатяване на ищеца, предвид събрана цена въз основа упражняване права по запис на заповед, с обезпечителна за събирането на дълга функция, по начало е останало формално и недоказано относно обвързаност на менителничния ефект с каузално правоотношение между страните и то с процесното такова, но не предпоставя релевантен правен въпрос, тъй като не е коментирано от съда. В останалата си част, вкл. п.5 от формулираните въпроси, изложението по чл.284 ал.3 от ГПК коментира съдопроизводствените действия на съда, подлежащи на преценка за правилност в производство по същество. Дасежно довода, че решението е постановено при нередовна искова молба и доколкото от формална страна последното би могло да обоснове недопустимост на въззивното решение, поради допуснато нарушение на въззивна инстанция, в противоречие със задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2001 по тълк. дело № 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС, намиращо приложение и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 год., настоящият състав намира следното: Нередовността се обосновава с предявяването на исковата молба от процесуалния пълномощник, без посочване на лицето, осъществяващо органно законно представителство на ищцовото дружество и без доказателства за надлежно упълномощаване на процесуалния представител от такова лице. Приложено е доказателство за упълномощаването на процесуалния представител от представляващия дружеството управител, съгласно актуална справка от търговския регистър по партидата на дружеството / стр. 23 по номерацията на първоинстанционното дело /. Формалното неупоменаване на законния представител в исковата молба, предвид общодостъпен начин за установяването му чрез справка в търговския регистър и предвид представеното доказателство за упълномощаване, не обуславя нередовност на исковата молба, на основание чл.127 ал.1 т.2 ГПК, предпоставяща връщането й. Наред с липсата на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, касаторът не е обосновал и допълнителни селективни критерии за допустимост на касационното обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение