Определение № 50618 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 396/2022 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД срещу решение № 76 от 14.07.2020г., постановено по въззивно търговско дело № 354/2021г. на Апелативен съд П., ТО, 2 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 941/2018г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл.432,ал.1 КЗ на ищците А. М. Т. и Т. М. А. разликата над 40 000лв. до 141 180лв., застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им А. Т. А., настъпила при пътно произшествие от 21.08.2018г., ведно с лихвите за забава от датата на предявяване на исковата молба - 28.11.2019г. Решението в частта за уважаването на исковете на ищците до размер на по 40 000лв. за всеки, е влязло в сила. Касаторът счита решението в обжалваната част за неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК като постановено в нарушение на материалния закон - чл.52 и чл.51,ал.2 ЗЗД, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Искането е за отмяната му и отхвърляне на исковете на всеки от ищците за сума от по 101 800лв. Твърдението е, че присъдените обезщетения са прекомерно завишени и техният размер следва да бъде намален като несправедлив, след което да бъде отчетено „изключително“ съпричиняване на вредоносния резултат „преимуществено и изцяло“ от страна на загиналия А. Т. А.. Поддържа се и искане в мотивите на решението да бъде отчетено и „съпричиняването“ на вредите от страна на работодателя на загиналия - Общинско предприятие „Чистота П.”, тъй като е безспорно, че пътното произшествие е настъпило при изпълнение на трудовите задължения на пострадалия като работник в това предприятие при смяна на осветителни тела на уличното осветление на [улица]в [населено място]. Твърди се, че действията на работодателя и неговите работници са в нарушение на инструкциите за безопасност, изготвени от общинското предприятие, и в нарушение на ЗДвП, че в такова нарушение са и действията, предприети от пострадалия поради неносене на предпазни средства от А.. Въведени са и доводи за необезопасяване на работната площадка по надлежния ред чрез поставяне на подходящо място и разстояние от автовишката на конуси, табели, светлинна сигнализация; неосигуряване на втори работник-поддръжка, който са се грижи за поставянето на тези сигнализиращи средства; неосигуряване от ОП Чистота П. на необходимия контрол по спазване на Инструкцията за здравословни и безопасни условия на труд при работа на подвижна площадка/автовишка, както и неизискване за носене от работниците на лични предпазни средства по време на работа; издаване на заповедта за възлагане на дейностите в нарушение на посочената инструкция. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1 /Следва ли при определянето на справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД да се обсъдят всички правнорелевантни факти. Въведена е допълнителната предпоставка по т.1, предл. първо и последно на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на ППВС № 4/68г. и актове на ВКС по чл.290 ГПК. 2/ „ Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък, съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат от причинената му смърт при ПТП?“ Касаторът счита, че отговорът на въпроса следва да е категорично положителен. Поддържа, че загубеният доход за семейството на А. Т. на практика „остойностява вредите, които неговите близки са понесли в резултат на смъртта му“. Допълнителната предпоставка е обосновава с позоваване на ППВС №4/68г. 3/ „ Следва ли с оглед обществения интерес и общата генерална превенция да се отчита съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при определяне на справедлив размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първата инстанция, в резултат на което е безспорно доказано - при условията на пълно и главно доказване по делото, нарушаване на правилата за безопасност при извършване на ремонтни дейности на пътното платно, което нарушение също пряко и непосредствено е довело до смъртта му? “ Касаторът се позовава на актове по чл.290 ГПК като акцентира, че с решението по гр.д.№ 60304/2016г. на 4 г.о. на ВКС е даден отговор, че е допустимо след преценка на всички факти и обстоятелства по делото от значение за определяне на съпричиняването, да се достигне до извод, че приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям от този на делинквента и обезщетението да бъде намалено с повече от половина. 4/„ Следва ли съдът да обсъди в мотивите си наличието на независимо съизвършителство при наведено такова възражение от ответника, конституирано като подпомагаща страна лицето, което се твърди, че със своите действия/бездействия е допринесло за настъпването на противоправния резултат и събрани доказателства за това?“ Касаторът счита, че въззивната инстанция не е обсъдила възражението му за независимо съизвършителство от страна на ОП Чистота П., с оглед на което застрахователното дружество е привлякло предприятието като свой помагач, но въззивната инстанция не обсъдила довода, че възражението за неосигуряване на втори работник, който да се грижи за обезопасяването на работната площадка, е обстоятелство, което не зависи от загиналия с оглед трудовите му функции на общ работник в ОП Чистота П., а спазването или неспазването на изискването няма значение за намаление на обезщетението на увреденото лице, а има значение единствено в отношенията между застрахователното дружество и общинското предприятие. По този въпрос ясна допълнителна предпоставка не е въведена, но по отношение на всички въпроси се сочи, че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото защото разглеждането им допринася за преодоляване на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика в обжалваното решение, която евентуално ще бъде премахната по пътя на касационното разглеждане на делото по същество. Въведен е и довод за очевидна неправилност по съображения, че е присъдено обезщетение при липса на доказване при условията на пълно и главно доказване на претърпените от ищците вреди, при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост, при неотчитане на приноса на пострадалия за настъпването на ПТП и на вредоносните последици от него. В писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Отговор от привлеченото от ответника трето лице помагач ОП Чистота, П. не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение, дължимо на всеки един от родителите, е в размер на 150 000лв. Отрекъл е наличието на предпоставките за намаляване му поради принос на пострадалия. При съобразяване, че на родителите е било изплатено обезщетение по застраховка „трудова злополука“ в общ размер от 17 640лв., исковете са уважени след приспадане на сума от по 8 820лв., в размер на по 141 180лв. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответника срещу решението за уважаване на иска за разликата над 40 000лв. до присъдените 141 180лв. на всеки един от ищците с оплакване за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД и твърдение, че съпричиняването е в размер най-малко на 70% от страна на загиналия и от страна на неговия работодател общинско предприятие Чистота. Въз основа на заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, въззивната инстанция е приела, че злополуката е настъпила 21.08.2018г. около 07 часа. Синът на ищците, заедно с други работници на ОП Чистота, П. е извършвал дейност по подмяна на осветителни тела на уличното осветление на [улица]в П.. Лек автомобил „Фиат П.” с водач Т. Х. се е движел по лявата лента на платното за движение на същия булевард, в посока от запад на изток; по същото време пострадалият се е намирал на платното за движение пред автомобила, като се е придвижвал в посока от изток на запад към поставената на платното стойка с временни пътни знаци. Водачът на лекия автомобил не реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца, и независимо от задействане на спирачната система е настъпил удар, който е бил неизбежен при скорост на лекия автомобил преди удара около 68 км/ч, а при удара с него - 57,50 км/ч. За установено е прието, че непосредствена причина за ПТП е несвоевременната реакция на водача на лекия автомобил по отношение на опасността от удар с пешеходеца. Обсъдена е и хипотезата за възможността водачът да не е могъл да възприеме сигнализиращите ремонтните дейности пътни знаци и пострадалия поради заслепяването от слънчевата светлина. Счетено е, че при спускане на сенника на автомобила (който не е бил спуснат) и елиминиране въздействието на заслепяване от слънчевата светлина върху водача, той би имал техническа възможност да възприеме количката с пътните знаци и пешеходеца от дистанция по-голяма от опасната зона, следователно, същият е имал техническа възможност да намали скоростта, да заобиколи или при необходимост да спре преди да настъпи сблъсък. При определяне на обезщетението за причинените морални вреди на родителите, въззивният съд е посочил, че отчита конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възприятията на ищците и отражението на загубата върху психиката, емоциите и начина им на живот с оглед естеството на родствената връзка, близостта, при съобразяване и на нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения, социално икономическите и обществени условия в страната. Преценявайки така посочените критерии и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на А. Т., двадесетгодишната му възраст, топлите отношения в семейството, пълноценното общуване между родителите и загиналия, който е бил най-малкият им син, с когото живеели заедно, взаимопомощта, която си оказвали, отражението на смъртта върху родителите, които били съкрушени, психически и емоционално сринати въпреки изминалия период от време, неотшумялата им болка и тъга, съставът на апелативния съд е определил за справедливо обезщетение сумата от по 150 000 лв. за всеки родител. Съобразено е извършеното плащане на суми по 8 820 лв. за всеки ищец по застраховка „трудова злополука“, в резултат на което решението на първоинстанционния съд е потвърдено. По доводите за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия - неносене на предпазни средства от А., въззивната инстанция е обсъдила, че поради обстоятелството, че пътното произшествие е настъпило в светлата част на денонощието при условия на заслепяване на водача на лекия автомобил от слънцето, носенето на светлоотразителна жилетка и шапка от страна на пострадалия не биха допринесли да се увеличи видимостта за водача към препятствието на платното за движение. Обсъдено е и, че съгласно заключението на съдебно медицинската експертиза, смъртта е причинена от прекъсване на гръбначния и продълговатия мозък, поради което носенето на предпазна каска не би предотвратило смъртоносните увреждания, които са в шийната област, а единствено би намалило уврежданията в главата. По възражението на ответника, относимо към твърдението му за причиняване на пътното произшествие поради необезопасяване на мястото, на което са се извършвали дейностите по смяна на осветителните тела (конкретизирано чрез твърденията за непоставяне на предупредителни табели и конуси на достатъчно разстояние, така че да бъдат видими и да предупреждават водачите), е даден отговор, основан на анализа на свидетелските показания и на експертното заключение - че по делото не се установява необезопасяване в нарушение на изискванията чл. 54,ал.4 от Наредба №3 за временната организация и безопасността на движението при извършване на монтажни работи по пътищата и улиците - поставянето на сигнализиращи знаци на определено разстояние - на улици на разстояние от 30 м до 50 м., както и конкретни действия от страна на загиналия в нарушение на тази наредба. По отношение на възражението за нарушение на изискванията на Инструкцията за здравословни и безопасни условия на труд при работа на подвижна площадка със заповед №94/03.08.2018г. на Директора на ОП Чистота П., тъй като не е определен втори работник на подвижната работна площадка, е счетено, че дори то да е основателно, е ирелевантно за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Аргументирано е, че за да настъпи съпричиняване на вредоносния резултат е необходимо действие или бездействие от страна на увреденото лице, а определянето на втори работник е обстоятелство, което не зависи от загиналия с оглед трудовите му функции на общ работник в предприятието; че спазването или неспазването на изискването няма значение за намаление на обезщетението на увреденото лице, а би имало значение единствено в отношенията между застрахователното дружество и привлеченото трето лице помагач Общинско предприятие Чистота [населено място]. Настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване: Първият въпрос от изложението няма правна характеристика, а съставлява твърдение за неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД с довод за необсъждане на всички правнорелевантни факти и обстоятелства от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението. Въпросът е от значение единствено за правилността на обжалваното решение, тъй като предполага извършване на проверка за обоснованост на изводите на въззивния съд, поради което не отговаря на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол. Преценката дали размерът на обезщетението и критериите, въз основа на които е определено, отговаря на принципа, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дали въззивната инстанция е обсъдила всички релевантни обстоятелства за формиране на съответстващи на закона изводи, може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита релевантните са конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и е обосновала своите изводи относно размера на справедливото обезщетение. Мотивите, изложени при определяне на размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди не позволяват да се приеме, че преценката на апелативния съд е абстрактна и не се базира на установените по делото правнорелевантни факти, както и че въззивният съд се е отклонил от константната практика на съдилищата по приложението на чл. 52 ЗЗД. Вторият въпрос, чийто отговор според касатора е, че размерът на обезщетението за загубата на родителите е съизмерим със загубения доход за семейството на А. Т. от неговата смърт, освен че не е обсъждан в обжалваното решение, и следователно не е обуславящ изхода на спора, а хипотетичен, е в пряко противоречие с указанията, дадени в ППВС № 4/1968г. и формираната при прилагането му практика на съдилищата. Отсъствието на правна характеристика на третия въпрос, произтича също от хипотетичното му поставяне. В него е заложена предпоставка, условие, теза на касатора, че по делото е безспорно доказано нарушаване от страна на загиналия на правилата за безопасност при извършване на ремонтни дейности на пътното платно, основателността на което твърдение изрично е отречена в обжалваното решение. Невъзможно е допускане на касационно обжалване по въпрос, който не кореспондира с решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, тъй като такъв въпрос няма характеристика на обуславящ. Поради отсъствие на общата предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол по отношение на първите три въпроса не следва да се обсъждат въведените от касатора допълнителни основания. Четвъртият въпрос също няма правна характеристика, а съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение - необсъждане на въведено възражение на страната и немотириваност на обжалвания акт. Този въпрос е и некоректно поставен. Въззивната инстанция е обсъдила в мотивите си довода за независимо съизвършителство от страна на привлеченото от касатора трето лице помагач. Изводите й по този въпрос обаче не могат да обусловят допускане на касационното обжалване, тъй като са по правилността на решението, а несъгласието на касатора с тях не е основание за осъществяване на факултативния касационен контрол. Принципно неправилна е тезата на касатора, че съпричиняване на вредоносния резултат може да бъде осъществено освен от пострадалия, но и от неговия работодател-възложителя на работата, който носи гаранционно-обезпечителната отговорност за действията на други свои служители, отговорни за обезопасяването на участъка от пътното платно, на което са извършвани дейности. Съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД може да бъде осъществено единствено от пострадалия, който следва да понесе последиците от собственото си неправомерно действие или бездействие, обективно допринесло за настъпването на вредите; съпричиняване е налице, когато сам увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Противоправното поведение на трети лица в такава хипотеза не съставлява съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, защото не е действие на пострадалия. Ако действия/бездействия на служители на ОП Чистота П. са причина за настъпване на деликта, отговорността им е в хипотезата на причиняване на вреда от неколцина /т.е. вреда, причинена освен от застрахования при ответното застрахователно дружество водач, но и от трети лица, за които общинското предприятие носи гаранционно обезпечителна отговорност/ - в хипотезата на чл.53 ЗЗД. Съпричинителите на вредата обаче отговарят солидарно за вредите пред пострадалия независимо от това, кой от тях в каква степен е допринесъл за настъпването й. Трайноустановената още от Върховния съд практика е, че по отношение на увредения солидарната отговорност за причинени вреди от неколцина се поражда с факта на причиняването на тези вреди от няколко лица, независимо от това, кой от тях до каква степен конкретно е допринесъл за настъпването им. При наличността на чл. 53 ЗЗД при разрешаването на въпроса за гражданската отговорност за настъпилите вреди, причинени от неколцина, степента на вината на всекиго от тях е без съществено значение. В тази хипотеза съдът не следва да се занимава с въпроса за степента на вината на всеки от съпричинителите, а е следва да отчете само евентуална собствена вина на пострадалия съгласно с чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Разпределението на обезщетението между съпричинителите, съобразно със степента на съпричиняването всъщност означава отпадане на солидарността по чл. 53 ЗЗД която е установена в полза на пострадалия /решение № 2630 по гр.д.№ 6524/57г. на 4 г.о. на ВС/. В решенията по гр.д.№ 3174/2014г. на 4 г.о. и по гр.д.№ 4482/2018г. на 4 г.о. на ВКС е даден отговор на въпроса, че искът на пострадалия срещу делинквента за обезщетяване на цялата вреда не може да бъде отхвърлен частично по съображения, че принос за настъпването й имат и трети лица (стига противоправното поведение на третото лице да не е прекъснало причинно-следствената връзка между действията на делинквента и настъпилите вреди), защото при солидарните задължения кредиторът има право да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците ( чл. 122, ал. 1 ЗЗД ). Същото важи и когато пострадалият насочва претенцията си срещу възложителя на работата на делинквента. Последният не може да възразява за съпричиняване на вредите от трето лице, защото това е от значение само в отношенията между него, делинквента и третото лице, но не и в отношенията между отговорния за чужд дълг и пострадалия. Именно тези принципни разрешения са възприети чрез извода на въззивния съд, че възражението за нарушение на изискванията на Инструкцията за здравословни и безопасни условия на труд при работа на подвижна площадка със заповед №94/03.08.2018г. на Директора на ОП „Чистота“-П. поради неосигуряване на втори работник на работната площадка, е ирелевантно за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, тъй като, за да е налице съпричиняване на вредоносния резултат, е необходимо действието или бездействието да е осъществено от увреденото лице, а определянето на втори работник е обстоятелство, което не зависи от загиналия с оглед трудовите му функции на общ работник в предприятието; спазването или неспазването на изискването няма значение за намаление на обезщетението на увреденото лице, а би имало значение единствено в отношенията между застрахователното дружество и привлеченото трето лице помагач. С оглед на изложеното, при наличие на практика по чл.280,ал.1,предложение последно ГПК, която е съобразена от въззивната инстанция, отсъства възможността касационното обжалване по четвъртия въпрос да бъде допуснато при посочената от касатора допълнителна предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Дори да бъде счетено, че тази практика не изчерпва в дълбочина поставения от касатора четвърти въпрос невъзможността за допускане на касационното обжалване по него произтича от обстоятелството, че наличието на въведената допълнителна предпоставка не е надлежно обосновано и аргументирано. Доводът за очевидна неправилност не е подкрепен с релевантни съображения. Основанието за директен достъп до касационен контрол следва да бъде надлежно обосновано от касатора и не подлежи на служебно установяване от съда, а в случая отсъства каквото и да било основание за преценка от съобразителната част на обжалваното въззивно решение да са пряко установими пороци в сочения смисъл - решението на апелативния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е видимо необосновано, предвид правилата на формалната логика. При този изход на производството на пълномощника на ответниците в касационното производство следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, чийто размер следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 7,ал.2, т.5 и чл.9,ал.3 Наредбата в редакцията й към момента на договора за правна защита и съдействие от 23.08.2021г., в който е договорена безплатната помощ. Сумата възлиза в общ размер на 6 375.30 лв., дължим за оказаната по отношение на всеки от ищците безплатна защита (по 3 187.65лв.) с включен ДДС. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС относно дължимостта на ДДС върху адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ от адвокат, регистриран по ДДС, какъвто е настоящия случай.