Определение № 1070 от 11.05.2023 г. на ВКС по д. № 1532/2023 г.

Производството е по реда на чл.135 ал.5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд -София - град и Софийски районен съд относно компетентния съд, който да разгледа искова молба вх.№.5741/10.02.23 на Изпълнителна агенция /ИА/ „Медицински надзор“ против Национална агенция за приходите /НАП/ за установяване незаконосъобразно бездействие на публичен изпълнител по и.д.№.22070003956/07 и осъждане на ответника да плати сумата 500лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие на горното незаконосъобразно бездействие. Административен съд - София - град е приел, че спорът е подсъден на СРС предвид т.5 ТП №.2/14 от 19.05.15 на ОС на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС - съобразно която делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съдебните изпълнители, са подсъдни на гражданските съдилища. Софийски районен съд е намерил, че приложимият за репариране на горните имуществени вреди ред е чрез иск по чл.1 ал.1 ЗОДОВ вр. с чл.17 ал.6 ДОПК вр. с чл.203 от АПК - касае се за вреди, причинени при или по повод дейността на публичен изпълнител при НАП при извършване на принудително изпълнение за събиране на публично вземане по реда на ДОПК - т.е от административна дейност, хипотезата на т.5 ТП 2/14 на ОС на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е неприложима и компетентни да разгледат спора са административните съдилища. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да се произнесе по исковата молба на ИА „Медицински надзор“ е Административен съд – София - град. Производството е образувано по искова молба, с която се претендира установяване на незаконосъобразно бездействие на публичен изпълнител към НАП по изп.д.N.22070003957/07г. и осъждане на НАП да плати на ищеца обезщетение от 500лв. за нанесени имуществени вреди от горепосоченото бездействие. Излагат се твърдения, че изпълнителното дело е било образувано за събиране на наложена от ищеца на Н.П. с влязло в сила Наказателно постановление /НП/ N.27-364/13.06.18 глоба от 500лв.; НП е било изпратено на НАП за събиране на публично вземане по реда на ДОПК; изпълнителното производство е било прекратено поради изтекла погасителна давност с разпореждане на публичния изпълнител и вземането е било отписано по реда на чл.173 от ДОПК; при тези обстоятелства и в резултат на незаконосъобразно бездействие на публичен изпълнител при НАП, ищецът е претърпял вреда под формата на несъбран приход. Така предявеният спор е извън обхвата на т.5 от Тълкувателно постановление №.2/14 от 19.05.15г. по тълк.д.№.2/14 на Общото събрание на съдиите от Гражданско колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд. Съгласно същата делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съдебните изпълнители, са подсъдни на гражданските съдилища. Както изрично е посочено и в текста на постановлението, дейността на частния и на държавния съдебен изпълнител е идентична, по своя характер тя не е административна и съдебните изпълнители не са административни органи по смисъла на чл.1 ЗОДОВ - те извършват специфична процесуална дейност, при която с помощта на принуда, по предвиден от закона ред, се реализират признати, но неудовлетворени доброволно права. В случая се касае за предявени искове за вреди от дейността не на съдебни изпълнители, а на публичен изпълнител от Национална агенция по приходите като държавен орган – настъпили вследствие извършени от същия, респективно от негови служители, бездействия при изпълнение на административна дейност - бездействие на публичен изпълнител при извършване на принудително изпълнение за събиране на публично вземане по реда на ДОПК (чл.167 ДОПК) /т.е. двете страни по спора са административни органи и дейността, във връзка с която се претендира обезщетение и от която произтичат вредите, съставлява административна дейност с оглед характера й/. Дейността на Национална агенция за приходите като държавен орган по приходите, чиито правомощията по принудителното изпълнение на публично вземане са уредени в ДОПК, не е предмет на цитираното Тълкувателно постановление /опр.№.20/12.04.17 по г.д.№.18/17 на ВКС, 5-членен състав/. Предвид горепосоченото и доколкото разграничителният критерий за приложимия правен ред е характера на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите, приложимият ред за репариране на същите в разглежданата хипотеза е чрез иск по чл.1 ал.1 ЗОДОВ вр. с чл.17 ал.6 ДОПК вр. чл.203 АПК - предявим пред административен съд. С оглед изложените съображения, петчленният състав на Върховният касационен съд и Върховният административен съд,