Определение № 53 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 688/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. И. от[населено място], подадена от пълномощника му-адв. Г. В. срещу въззивно решение от 2.11.2009 г. по гр.д.№ 592/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 22.06.2009 г. по гр.д.№ 148/2008 г. на Дупнишкия районен съд в частта, относно вината за прекратяване на брака и ползването на семейното жилище. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси свързани с изводите на съда относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и относно съдържанието на понятието “добри нрави”, като правна категория. Ответницата Р. К. И. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на жалбоподателя, тъй като въз основа на събраните по делото доказателства е установил, че той е упражнявал физическо насилие спрямо съпругата си. Предоставил е ползването на семейното жилище на съпругата, като е отчел нетърпимостта в отношенията им, вината за разстройството на брака и обстоятелството, че няма искане от страна на жалбоподателя то да му бъде предоставено за ползване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че изводите на съда за вина на жалбоподателя са необосновани, направено е превратно тълкуване на показанията на свидетелите. Поддържа се също така, че съдът при преценка твърденията на ищцата за порок на сделката- противоречие с добрите нрави не е съобразил обстоятелството, че добрите нрави са правна категория, която има обективно по своя характер съдържание. С оглед поддържаното в изложенито следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не се сочи кои са съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, което е първото условие за допускане на обжалването и формулирането им е задължение за жалбоподателя. По въпросите за вината и за семейното жилище, жалбоподателят трябва да уточни дали те са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решават се противоречива от съдилищата или разглеждането на жалбата би имало значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. В изложението не се обосновава наличието на нито една от тези хипотези, а се развиват оплаквания по съществото на спора и доводи за необоснованост и нарушение на материалния и процесуален закон, които не са основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Те обосновават неправилност по чл. 281 ГПК и биха могли да се разгледат само ако се допусне касационното обжалване. С въведените основания за допускане на касационно обжалване законодателят няма предвид конкретните пороци на решението, водещи до неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В производството по чл.288 ГПК съдът не се произнася по това, дали конкретният спор е решен правилно, а дали да допусне касационната жалба до разглеждане като се ръководи от предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК. Въпросът за характера на правната категория “добрите нрави” е неотносим към настоящия казус, тъй като валидността на каквато и да е правна сделка в това производство не е била предмет на разглеждане и в този смисъл той не е обусловил решаващите изводи на съда относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и ползването на семейното жилище. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.