Определение № 60905 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. С. чрез адв. В. против решение № 260061 от 25.02.2021 г. по гр. д. № 590/2020 г. на Окръжен съд – Русе. Ответникът „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. К. е подало отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Предмет на жалба е горецитираното въззивно решение, с което е отменено решение № 260014/20.08.2020 г. по гр. д. № 1597/2020 г. на Районен съд – Русе за уважаване на предявения от С. Н. С. против „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е отхвърлена претенцията за признаване в отношенията между страните несъществуването на вземане на ответника в размер на 11 269. 46 лв., съставляваща цената на количеството потребена електроенергия, определена допълнително въз основа на извършена корекция на сметката на абоната за минал период – от 15.05.2016 г. до 13.02.2020 г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/31.03.2020 г., клиентски № [ЕГН], с адрес на обекта на потребление: [населено място], [улица] е ангажирана отговорността на ищеца за разноски. Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е съобразил данните, отразени в констативен протокол от 13.02.2020 г. на служители на „Електроразпределение Север“ АД - Варна за извършена на посочената дата техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на ищеца в [населено място], [улица], при която са снети показанията му, а измервателният уред е демонтиран и изпратен за експертиза в Български институт по метрология (БИМ). Посочено е, че при извършената метрологична проверка от БИМ и проведен софтуерен прочит на устройството е установено наличие на преминала енергия през тарифа 1.8.3 и тарифа 1.8.4, която е невизуализирана на дисплея на средството за търговско измерване (СТИ). Според резултатите от съставения от БИМ констативен протокол № 341 от 24.03.2020 г. процесният електромер съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. В мотивите на обжалваното решение е изтъкнато, че в резултат на така констатираната намеса в уреда, ответното дружество е приело да е възникнало основание за корекция в отчетената стойност на потребената ел. енергия за исковия период ( считано от датата следваща монтажа на СТИ – 15.05.2016 г. до датата на демонтажа му при извършената проверка от ответника – 13.02.2020 г.). Затова същата е преизчислена, като е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за този период и е издадена фактура за задължението (фактура № [ЕГН]/31.03.2020 г. за сумата 11 269. 46 лв.). Направен е решаващ извод, че исковата сума, начислена в извършената корекционна процедура относно цената на допълнително количество потребена електроенергия за минал отчетен период е дължима от абоната, поради което предявеният от него отрицателен установителен иск е неоснователен. За да достигне до горното съждение инстанцията по същество е приела, че приложими към процесното правоотношение са Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., тъй като съставеният протокол за извършената от ответното дружество проверка, при която е установена процесната неотчетена ел. енергия в скрития регистър на СТИ, е от 13.02.2020 г. Посочено е, че в текста на чл. 55, ал. 1 от тези правила е уредена хипотезата, при която при неизмерено количество ел. енергия, поради пренасочването му в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа е в правото да начисли измереното след монтажа на СТИ количество ел. енергия в този регистър, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Мотивиран е довод, че в тези хипотези се касае за допълнително начисление на реално потребена, но неотчетена поради софтуерна намеса, електроенергия. Тя е останала незаплатена от абоната – настоящия касатор и той дължи нейната цена за релевантния период по чл. 55 ПИКЕЕ, който в случая е от 15.05.2016 г. (СТИ е монтирано на 14.05.2016 г.) до 13.02.2020 г. (когато е демонтирано от обекта) и възлиза на стойността на издадената фактура от 31.03.2020 г. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за достъп до касация е обосновано при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: 1.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?“. Страната твърди, че даденото по релевантното питане разрешение от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на I г. о., решение № 5/11.05.2020 г. по гр. д. № 1241/2019 г. на ВКС, I г.о., решение № 74/02.07.2020г. по гр. д. № 2701/2019г. на III г. о., решение № 133/23.10.2019 г. по гр. д. № 3565/2018 г. на I г. о. Повдигнатият въпрос осъществява общо основание за селекция на касационната жалба, тъй като е обусловил процесуалните действия на въззивния съд по разглеждане и решаване на материалноправния спор, предмет на делото. Значението му за изхода по делото се извежда с оглед непроизнасянето на решаващия състав в обжалваното решение по направеното в исковата молба, при условията на евентуалност - в случай, че бъде приета дължимост и изискуемост на процесното вземане - възражение за изтекла погасителна давност. Питането удовлетворява и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид поддържаното от жалбоподателя отклонение с практиката на ВКС, която сочи и прилага. Проверката за съответствие на разрешението в обжалваното решение с тази практика налага допускане на касационен контрол. В обобщение, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.