Определение № 681 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3024/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на И. К. Г., чрез адвокат И. Д. от АК-Плевен, срещу решение № 53/12.03.2024 г. по в.гр.д.№ 462/2023 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което се потвърждава решение № 289/27.07.2023 г. по гр.д.№ 322/2022 г. на Окръжен съд Русе и е уважен предявеният иск от А. Ц. А. срещу И. К. Г. за сумата 29 200 лева, която е била преведена на 03.07.2017 г. /общо 35 000 лева/ по сметката на ответника, при начална липса на основание, ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до изплащането и разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с Тълкувателно решение № 26 от 19.06.1972 г. на ОСГК, но без да е формулиран конкретен въпрос. Според касатора, съдът неправилно е приел за установени релевантните по спора обстоятелства в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД само въз основа твърденията на ищеца. От А. Ц. А., чрез адвокат Д. И. от АК – Русе, е подаден писмен отговор, с който оспорва допустимостта на касационната жалба и доводите в нея, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира направените разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира че касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е предявен иск за възстановяване на паричните средства, с които бившият съпруг на ищцата се е обогатил за нейна сметка, тъй като са му били преведени, но той ги е получил без основание. Съдът е установил, че сключеният през 2012 год. граждански брак между страните е прекратен с решение от 19.01.2021 г. по бр.д.№ 5809/2020 г. на Русенския районен съд. От фактическа страна съдът е установил, че при пътнотранспортно произшествие в чужбина е пострадала ищцата А. Ц. А., за което тя получила застрахователно обезщетение от 25 000 евро. Част от тази сума, в размер на 35 000 лева, тя е превела на 03.07.2017 г. по банков път на ответника. Според мотивите в решението, от данните по делото не се установява основание за превод на сумата 29 200 лева и не може да се направи извод, че преведената по време на брака на страните парична сума (като част от изплатено застрахователно обезщетение) е използвана за нужди на семейството или върната, поради което предявеният иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е основателен. При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване на въззивното решение се преценява с оглед на конкретните разрешения, обусловили изхода на делото, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. Липсата на конкретен правен въпрос, който да очертае рамките на произнасяне от касационната инстанция, независимо от позоваването на съдебна практика на Върховния касационен съд, е достатъчно да не се допусне касационно обжалване поради липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, изложените доводи за неправилност на решението относно възприетата фактическата обстановка и преценката на съда за събраните доказателства, преповтарят касационните основания /чл.281, т.3 ГПК/, поради което не може да се приеме, че са налице общата и допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Постановеното решение е в съответствие и с практиката на ВКС – напр. решение № 161/01.07.2013 г. по гр.д. № 564/2012 г., ІV г.о. и решение № 148/10.09.2019 г. по гр.д.№ 2183/2018 г., ІV г.о., в които се приема, че при съдебен спор на основание чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него не е лишено от основание, т.е. съществува причина за разместването на благата, която му дава право да задържи полученото. Когато ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника, в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55, ал.1 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Изводите на въззивния съд са в същия смисъл - установява се по несъмнен начин превод на сумата 35 000 дена /застрахователно обезщетение на ищцата/ по сметка на ответника, част от която в размер на 29 200 лева, след прекратяване на брака на страните, не е доказано да е разходвана за нужди на семейството, да е преведена на трето лице по нареждане на ищцата или да е била върната, поради което според съда даденото е без основание, т.е. релевираното възражение на ответника, че има основание да задържи полученото, е несъстоятелно. Според мотивите на решението, в отговора на исковата молба няма довод, че получения паричен превод всъщност е дарение между съпрузи, поради което съдът не го обсъжда, а няма спор, че част от преведената сума и била изтеглена по искане на ищцата за нейния магазин и покупката на недвижим имот. При тези фактически обстоятелства се приема, че получената от бившия съпруг парична сума е без основание, поради което предявеният иск е основателен. Тези изводи са в съответствие и с даденото разрешение в ППВС № 1/79 г., че хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване е липсвало основание за преминаване на благата от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В случая, съдът е приел за доказано даването на парични суми на ответника при начална липса на основание, тъй като от доказателствата по делото не се установява релевантния за спора факт, че съществува причина за разместване на имуществените блага, което дава право на ответника да задържи полученото. При тези съображения, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От А. Ц. А., чрез адвокат Д. И. от АК – Русе, са поискани сторените разноски в касационната инстанция съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 25.07.2024 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.