Определение № 390 от 24.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1087/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. агенция за приходите - [населено място], срещу въззивно решение № 1269 от 12.07.2012 г., постановено по в. т. д. № 4576/2011 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 161 от 04.11.2011 г. по т. д. № 69/2011 г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. агенция за приходите против [фирма] /н./ и Т. П. П. обективно съединени искове с правно основание чл.647, т.3 и т.2 ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на [фирма] /н./ на следните сключени между страните сделки: Договор за покупко - продажба във формата на нотариален акт № 89, том 3, рег. № 8185, дело № 451/2008 г. на нотариус с рег. № 483, с който [фирма] /н./ е продало на Т. П. П. ателие № 30, намиращо се в жилищна сграда в [населено място],[жк], вх.Б, ет.5, със застроена площ от 48.60 кв. м., заедно с 1.25 % ид. части от общите части на вх.Б и от правото на строеж върху УПИ ІV-66 от квартал 3Б по плана на [населено място], м. „О. купел 2”, целият с площ 3 500 кв. м.; Договор от 24.02.2009 г. във формата на нотариален акт № 123, том І, рег. № 1979, дело № 121/2009 г. на нотариус с рег. № 268, с който [фирма] е прехвърлило на Т. П. П. 0.419 % ид. части от правото на собственост върху УПИ ІV-66 от кв.3Б по плана на [населено място], м. „О. купел 2”, целият с площ 3 500 кв. м. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Ответницата по касация Т. П. П. оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор. Ответникът [фирма] /н./ не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК с определение № 155 от 18.06.2013 г. и е възобновено с определение № 120 от 11.04.2014 г. след постановяване на решение № 4 от 11.03.2014 г. по конституционно дело № 12/2013 г. на Конституционния съд на Република България. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че предявените от Н. агенция за приходите против Т. П. П. искове за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ на сключените между страните два договора за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот и идеални части от терен са неоснователни, тъй като не са осъществени предпоставките на чл.647, т.2 и т.3 ТЗ /в редакцията, действаща преди приемане на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/28.02.2013 г./, с които ищецът е обосновал недействителността на сделките. При разрешаване на спора по иска с правно основание чл.647, т.3 ТЗ въззивният съд е съобразил установената чрез заключението на съдебнотехническата експертиза пазарна стойност на прехвърления с първия договор недвижим имот и е направил извод, че с оглед стойността на имота даденото от несъстоятелния длъжник не надхвърля стойността на получената по договора насрещна престация и не е налице хипотезата на чл.647, т.3 ТЗ. Относно иска по чл.647, т.2 ТЗ за обявяване относителна недействителност на втория договор за прехвърляне на идеални части е посочено, че сделката не е безвъзмездна и не може да бъде подведена под фактическия състав на чл.647, т.2 ТЗ. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване поради вероятността да е процесуално недопустимо. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.288 ГПК върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение; Ако констатира вероятност решението да е недопустимо, съдът е длъжен да го допусне до касационен контрол, за да се произнесе по неговата допустимост с решението по чл.290 ГПК. Със ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/28.02.2013 г., е изменена разпоредбата на чл.649 ТЗ като в ал.3 на същата е предвидено, че когато искът по чл.647 ТЗ е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. По силата на § 14, ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ, разпоредбата на чл.649, ал.3 ТЗ се прилага и за висящите искови производства за попълване масата на несъстоятелността. С решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г. Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване на разпоредбите на § 14, ал.1 и ал.2 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ /обн. ДВ бр.20/2013 г./ за противоконституционни. Предвид изложеното, разпоредбата на чл.649, ал.3 ТЗ следва да намери приложение и по отношение на исковете с правно основание чл.647, т.2 и т.3 ТЗ, по които се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Исковете са предявени от кредитора Н. агенция за приходите и са разгледани без конституиране и участие като съищец на синдика на [фирма] /н./. Неучастието на синдика дава основание да се предположи, че с оглед разпоредбата на чл.649, ал.3 ТЗ въззивното решение е процесуално недопустимо и налага същото да се допусне до касационен контрол за проверка на неговата допустимост по реда на чл.290 ГПК. Държавна такса за разглеждане на касационната жалба не следва да се внася предварително - чл.646, ал.6 ТЗ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,