Определение № 2928 от 26.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1594/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“ АД срещу решение № 1246 от 26.02.2026г. по в.гр.д. № 7661/2024г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 515 от 22.03.2024г. по гр.д. № 18823/2023г. на Софийски районен съд за осъждане на банката да заплати на М. Й. С. и на Д. Й. С. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД суми в общ размер от по 5 964. 84 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди (загуби и пропуснати ползи) от договорно неизпълнение при доставянето на платежни услуги, със законната лихва за забава от 07.03.2023г., датата на исковата молба, до окончателното плащане. Оплакванията на „Банка ДСК“ АД са, че въззивното решение е неправилно. В нарушение на закона съдът е отхвърлил възражението на банката като доставчик на платежни услуги, че процесното платежно нареждане не следва да се счита получено от доставчика поради липсата на наличност по сметката в рамките на уговорения 20-дневен период за търсене на средства. От съвкупния анализ на съдържанието за нареждането за периодичен кредитен превод, договорните условия между страните, както и от договорената логика и бъдещия начин на неговото изпълнение се установява, че процесното нареждане по своята същност представлява нареждане за изпълнение, съдържащо уговорка за извършване на платежната операция при наличие на достатъчна наличност по сметката и при предоставяне на необходимите за това средства от страна на платеца. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Поставените въпроси са: 1.) При наличие на уговорка между ползвателя на платежни услуги и неговия доставчик платежното нареждане да бъде изпълнено в деня, в който платецът предостави на доставчика необходимите средства за неговото изпълнение, следва ли този уговорен ден да се приеме за момент на получаване на платежното нареждане по смисъла на чл. 83, ал. 4 от ЗПУПС? 2.) Представлява ли нареждането за периодичен кредитен превод с бъдеща дата на изпълнение, и при условие за наличие на достатъчни средства по сметката, платежно нареждане с предварително определен падеж – съответната дата, посочена в нареждането, или падежът е определяем, като настъпването му е пряко обусловено от сбъдването на отлагателното условие – наличност по сметката, от която следва да бъде извършено плащането? Според касатора по въпросите, обусловени от динамиката на съвременните обществени и икономически отношения в сферата на платежните услуги, липсва съдебна практика. Отговорите имат пряко и непосредствено значение за прилагането на закона, доколкото разпоредбите на чл. 83, ал. 1, изр. 1 и чл. 83, ал. 4 от ЗПУПС са пряко свързани и транспонират нормите на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламенти на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар. „Банка ДСК“ АД счита въззивното решение и за очевидно неправилно поради извода на въззивния съд, че доставчикът е обвързан от нареждането и дължи изпълнение или отказ независимо от липсата на наличност/непредоставяне на средства. От насрещните страни М. Й. С. и Д. Й. С. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Изцяло се споделят мотивите на предходните две съдебни инстанции. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на Софийски градски съд е приел от фактическа страна, че на 25.03.2019г. между Й. С. Й., кредитополучател, и „Банка ДСК“ АД, кредитор, е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление. Договорът е бил обезпечен чрез сключен между страните Договор за залог върху вземания на залогодателя за трудово възнаграждение и други вземания по трудовото правоотношение между него и НОИ. Отделно от това във връзка с кредита кредитополучателят е заявил съгласие да бъде включен в група на застраховани лица по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, сключен между "Групама Животозастраховане" ЕАД и „Банка ДСК“ АД, застраховащ (сертификат № В0004289030190325). Според застрахователния договор (с приложими към него Общи условия) дължимата застрахователна премия е била в размер на 5.55 лева месечно и се е плащала от и за сметка на застрахованото лице по банков път въз основа на нареждане за периодичен кредитен превод към банката. Падежът на първата месечна премия е била датата на начало на индивидуалното застрахователно покритие - 25.03.2019г. При настъпване на покрит риск „смърт“ на застрахования кредитополучател застрахователят е изплащал на ползващите се лица застрахователна сума. На застраховащия (банка) - застрахователно обезщетение в размер до остатъка по кредита, включително главница, лихва и разноски към датата на смъртта на застрахования, но не повече от застрахователната сума, а на законните наследници на застрахования кредитополучател – застрахователно плащане в размер на разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита, включващ главница, лихва и разноски към датата на смъртта на застрахования. Когато законните наследници са били повече от едно лице, дължимото застрахователно плащане се е разпределяло поравно между тях. Също съгласно договора при неплащане на дължимата премия/първа разсрочена вноска индивидуалното застрахователно покритие не е влизало в сила. При неплащане на всяка следваща дължима вноска на падежа й сертификатът се е считал прекратен след изтичане на 25 дни от датата на падежа, като изрично писмено изявление от страна на застраховащия или застрахователя до застрахования не е било необходимо. В този случай ако застрахователното събитие, респективно покритият риск е настъпил преди прекратяване на сертификата, се е смятало, че действието на индивидуалното застрахователно покритие е прекратено. Въззивният съд е възприел още, че с оглед действието на застрахователния договор Й. С. Й. е направил до „Банка ДСК“ АД нареждане за периодичен ежемесечен превод на сумата от 5. 55 лева за погасяване на дължимата застрахователна премия. По-конкретно на 25.03.2019г. е било подписано „Нареждане за периодични преводи с бъдеща дата на изпълнение“ за сумата на месечните премии, превеждана на 25-то число на месеца на "Групама Животозастраховане" ЕАД. Съгласно т. 19.6 от Общите условия на „Банка ДСК“АД за предоставяне на платежни услуги на физически лица (в сила от 01.09.2021г.), платежни услуги са се предоставяли и платежни операции са се изпълнявали до размера на достъпната наличност по сметката, формирана от собствени средства на клиента и кредит - овърдрафт, ако е имало предоставен такъв. Преводът се е извършвал след като бъдат погасени дължимите суми по кредити, такси, директни дебити и запори. Ако на датата/деня на изпълнение не е имало достатъчно средства по посочената от наредителя сметка, операцията се е извършвала само в случай че наредителят е посочил период на допълнително търсене на средства и в този период е осигурил достатъчно наличност за изпълнение на нареждането. По отношение на Й. С. Й. периодът е бил 20 дни. Съгласно т. 45.1 от Общите условия банката не е имала право да откаже изпълнението на платежна операция, освен в случай на ограничения съгласно действащото законодателство, приложимите правила за изпълнение на съответната операция, договора за откриване и обслужване на сметката и Общите условия. Съгласно т. 45.2, когато банката е откажела изпълнението на платежна операция, тя е уведомявала клиента за причините за отказа и процедурата за поправяне на фактическите грешки, ако са налице такива, в сроковете за изпълнение на операцията, освен ако е била налице забрана за предоставянето на подобна информация съгласно друг закон или акт на Европейския съюз. Клиентът е заплащал такса за предоставянето на уведомлението по т. 45.2, съгласно действащата Тарифа за таксите и комисионите на Банката към датата на изпращането му, ако отказът за изпълнението на операцията е бил обективно обоснован. Съгласно т. 56.1. от Общите условия периодичните и еднократни преводи с бъдеща дата на изпълнение са се изпълнявали от банката след края на работния ден за всички офиси, на посочената от клиента дата за изпълнение или работния ден, в който е настъпило поставено от клиента условие. Й. С. Й. е починал на 05.06.2022г. Оставил е за свои наследници по закон М. Й. С. - син и Д. Й. С. – дъщеря, приели наследството му. Въпреки настъпилата смърт на кредитополучателя, чийто живот е бил застрахован, с писмо от 18.07.2022г. "Групама Животозастраховане" ЕАД е отказало изплащане на застрахователна сума. Това е било, тъй като след датата 25.11.2021г. не е постъпвала застрахователна премия и застрахователният сертификат № В0004289030190325 се е считал прекратен. Отново според възприетото от въззивния съд по банковата сметка на кредитополучателя в „Банка ДСК“ АД ([банкова сметка]) към 25.11.2021г. не е имало налични средства за погасяване на задължението за застрахователна премия в размер на 5.55 лева. Салдото на 24.11.2021г. е било отрицателно (-1 189.07 лева). Липсвала е наличност за погасяване на задължението и в следващите 20 дни. В този смисъл е било съобразено заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебна счетоводна експертиза (основно и допълнително заключение), според което банката е извършвала паричен превод само след като се погасят дължими суми по кредити, такси, директни дебити и запори. От Й. С. Й. са били извършвани тегления на каса до максимално допустимия размер на наложени запори, но отделно от това не е било осигурено достатъчно покритие по сметката, за да бъде извършен периодичният превод на застрахователната премия. Преди 25.11.2021г. по сметката на кредитополучателя е имало наличност, позволяваща изпълнение на преводите за застрахователни премии. Извършените от „Банка ДСК“ АД ежемесечни банкови преводи за застрахователни премии за периода от 28.03.2019г. до 01.11.2021г. са били в размер общо на 177. 60 лева. Последното плащане на сума в размер на 5. 55 лева е било на 25.10.2021г. Непогасените задължения по Договора за кредит за текущо потребление от 25.03.2019г. към датата на смъртта на Й. С. Й. са били в размер на 11 264. 92 лева, от които главница - 11 206.87 лева, договорна лихва – 57. 63 лева и санкционираща лихва – 0. 42 лева. При размера на непогасените задължения е имало и остатъчна наличност на застрахователната сума по застрахователния договор (поне 664. 76 лева). С оглед тези възприети за установени фактически обстоятелства предявените осъдителни искове на М. Й. С. и Д. Й. С. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД за осъждане на „Банка ДСК“ АД да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди от договорно неизпълнение на банката, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (07.04.2023г.) до окончателното изплащане, са били счетени за основателни. Според състава на Софийски градски съд банката не е изпълнила задълженията си във връзка с извършването на ежемесечен паричен превод на 25.11.2021г. на сумата от 5. 55 лева за погасяване на застрахователната премия по груповия договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“. Касаело се е за отказ от страна на банката да излъчи превод към "Групама Животозастраховане" ЕАД при липса на наличност по сметката на Й. С. Й. за извършване на превода към 25.11.2021г. и 20 дни след това, но за отказа не е било съобщено на титуляра в нарушение на т. 45.2 от Общите условия, съответно на чл. 84, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 на БНБ за условията и реда за откриване на платежни сметки. В резултат на това неизпълнение застрахователното покритие е отпаднало, поради което ищците са претърпели имуществени вреди от неполучената застрахователна сума. Претърпени са били загуби (по 5 632. 46 лева за всеки ищец, представляващи половината от дължимите по договора за кредит 11 264. 92 лева) и пропуснати ползи (разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита към датата на смъртта на застрахования – по 332. 38 лева за всеки от ищците). Въззивният съд е изложил подробно съдържанието на т. 33, т. 21 и т. 19 от § 1 от ДР на ЗПУПС и дадените в разпоредбите легални дефиниции на понятията „платежно нареждане“, „нареждане за периодични преводи“ и „кредитен превод“. Нареждането за периодични преводи, според посочените разпоредби, е разпореждане на платеца до доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, да извършва кредитни преводи на редовни интервали или на предварително определени дати. Това, според съда, е било и в случая. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 4 от ЗПУПС, когато ползвателят на платежни услуги, който подава платежно нареждане, и неговият доставчик се уговорят платежното нареждане да бъде изпълнено на определен ден, за момент на получаване на платежното нареждане се смята уговореният ден, а когато този ден не е работен за доставчика на платежни услуги – следващият работен ден. По силата на чл. 84, ал. 1 от ЗПУПС, когато доставчикът на платежни услуги откаже изпълнението на платежно нареждане или откаже да инициира платежна операция, отказът и, ако е възможно, причините за него и процедурата за поправяне на фактическите грешки, довели до отказ, трябва да се съобщят на ползвателя на платежни услуги, освен когато е налице забрана за предоставяне на подобна информация съгласно друг закон или акт на Европейския съюз. При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора два материалноправни въпроса не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК ( т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Те не съответстват на фактическите и правни изводи на въззивния съд, поради което не са обуславящи за изхода на делото и касационно обжалване въз основа на въпросите не може да бъде допуснато. Въпросите са предпоставени от наличието на уговорка между ползвателя на платежни услуги и неговия доставчик платежното нареждане да бъде изпълнено в деня, в който платецът предостави на доставчика необходимите средства за изпълнението, съответно за обусловеност на изпълнението от предоставяне на необходимите средства, но въззивният съд е приел друго. Възприел е уговорка между Й. С. Й. и „Банка ДСК“ АД платежното нареждане да бъде изпълнено на определен ден като част от изпълнение на поредица платежни операции. В този смисъл е било и даденото от въззивния съд тълкуване на нормата на чл. 83, ал. 4 от ЗПУПС (съответна на член 78, § 2 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламенти на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар) - като уреждаща отделни хипотези на подаване, получаване и изпълнение на платежно нареждане, при които изпълнението да бъде, по уговорка между ползвателя на платежни услуги и доставчика, или на определен ден, или в деня, следващ изтичането на определен срок, или в деня, в който платецът предостави на своя доставчик на платежни услуги необходимите средства за изпълнение на нареждането. Въз основа на това тълкуване от въззивния съд е приложена и разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗПУПС (аналогична на член 79, § 1 от Директива (ЕС) 2015/2366) относно отказа за изпълнение на платежно нареждане и задължението на доставчика за съобщаване на такъв отказ на ползвателя на платежни услуги, съответно на предвиденото и в приложимите от банката Общи условия (т. 45.2). Според въззивния съд банката не е изпълнила задължението си да уведоми Й. С. Й. за невъзможността за изпълнение на нареждането за периодични преводи с бъдеща дата на изпълнение (за сумата от 5. 55 лева, превеждана на 25-то число на месеца на застрахователя по сключения в полза на „Банка ДСК“ АД, като кредитор, застрахователен договор). Неизпълнението на това задължение, според съда, е било в пряка причинна връзка с претърпените от наследниците на Й. С. Й. имуществени вреди, за което са присъдени обезщетения. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд в оспорената от касатора „Банка ДСК“ АД негова част. Воден от горното съдът