Определение № 83 от 01.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1449/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. К. П. и В. К. П. против въззивното решение № 423 на Окръжен съд – Благоевград, постановено на 23.08.2010 година по гр.д.№ 202/2009 година, с което е отменено постановеното на 11.12.2008 година решение по гр.д.№362/2008 година от Районен съд – Разлог, като е постановено ново по съществото на спора. С постановеното решение след отмяната на първоинстанционното, окръжния съд е отхвърлил като неоснователен предявения от ищците иск с правно основание чл.108 от ЗС, по отношение на спорния имот между страните. В срока по чл.287, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на касационната жалба от ответника по нея. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, намира касационната жалба за процесуално недопустима, на основание чл.280, ал.2 от ГПК. В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК / в редакцията до 21.12.2010 г. / предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, като се касае за установен минимален праг на обжалваем интерес от 1000 лева. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с обжалваем интерес под 1000 лева. По делото, на л.30 от производството пред районния съд, е приложено удостоверение за данъчна оценка изх.№115379/18.07.2008 година, издадено от Т. Благоевград, сочещо, че дворното място, спорно между страните, е с данъчна оценка от 354,80 лева. Това е и посочената и от ищците цена на иска. Тази сума, като обжалваем интерес, обосновава извода на съда, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо, поради липса на обжалваем интерес над 1000 лева. По изложените съображения и на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.2 от ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия