Определение № 758 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1997/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. Д. и М. Н. Д., двете от [населено място], приподписана от адвокат М. М., срещу въззивно решение №2844 от 22.04.2014 г. по гр. дело № 2103/2012 г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено решение от 07.07.2011 г. по гр.дело №13885/2010 г. на Софийския районен съд в частта, с която е признато, че жалбоподателките дължат на [фирма], [населено място], парични суми в условията на солидарност и е потвърдено същото решение, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателките, че дължат на дружеството сумата 2 322.59 лв. – стойност на изразходвана топлинна енергия и сумата 703.62 лв. - мораторна лихва. В. съд е приел, че П. С. Д. и М. Н. Д. са собственици на процесния имот, към който за периода месец ноември 2006 г. – месец април 2009 г. е подавана топлинна енергия. Според приетата по делото техническа експертиза, която е изготвена и въз основа на данните в ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда, индивидуалните отчети за процесния имот и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, на ответниците по исковете е доставена и потребена топлинна енергия. Дяловото разпределение на топлинната енергия за процесния имот е извършено съобразно действащата през периода нормативна уредба. От значение за основателността на предявения иск не е начислената от ищеца цена за топлинна енергия, а оттам и възможността за оспорването и от ответника в определен срок, а обемът на доставената енергия. Ответниците по касационната жалба [фирма], [населено място], и [фирма], [населено място], не са заявили становище. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са само твърдения, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото исковете са уважени при тотално разместване на доказателствената тежест в процеса и без установяването на валидни облигационни отношения и обема и качеството на доставената топлинна енергия. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №2844 от 22.04.2014 г. по гр. дело № 2103/2012 г. на Софийския градски съд. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая само от изложените твърдения, че изводът на въззивния съд за основателност на исковете е неправилен, поради разместване на доказателствената тежест в процеса и без установяването на валидни облигационни отношения и обема и качеството на доставената топлинна енергия, не може да се обоснове извод, че има формулиран правен въпрос съобразно посочените по-горе изисквания. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.