Определение № 282 от 26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 326/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №262 от 17.02.2012 г. по гр.д. № 184/2010 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- [фирма] /н/ - [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Изложени са и доводи за това, че постановеното решение е допустимо и правилно. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, дружеството –касатор, чрез пълномощника си е развил подробни доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради постановено и влязло в сила решение по чл.711 ТЗ, което според страната, води до извод за липса на правен интерес от развиване на настоящето производство Поддържано е още, че с това решение за обявяване на несъстоятелността на длъжника са прекратени правомощията на неговите органи, поради което законово е дерогирана представителната власт на управителя и въззивният съд се е произнесъл по нередовна въззивна жалба, което също правело недопустимо обжалваното решение. Страната е формулирала като процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпроса - „ Недопустимо като произнесено по непредявен иск или неправилно поради неточно прилагане на материалния закон е решението, когато съдът е обсъдил заявените с исковата молба факти и обстоятелства, но ги е подвел под друга, различна от приложимата норма”. Посочено е, че релевантния въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС- цитирано е решение №168/11г. на ВКС, І т.о. и ТР№2/11г. на ОСГТК на ВКС. Така е обосновано наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел, че молбата по чл.625 ТЗ съдържа петитум за откриване производство по несъстоятелност, поради това, че длъжникът е неплатежоспособен, а съдът по несъстоятелността се е произнесъл като е приел, че длъжника е свръхзадължен. Изведено е различие в заявеното и разгледано основание, което водело до извод за разглеждане от първостепенния съд на иск, различен от предявения, т.е. налице било недопустимост на първоинстанционното решение - основание за приложение на правните последици на чл. 270, ал.3 пр.3-то ГПК. Така мотивиран въззивният съд е обезсилил изцяло решението по чл.625 ТЗ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СОС. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е направил изричен довод за недопустимост на постановения съдебен акт, поради наличието на постановено и влязло в сила решение за обявяване на ответника в несъстоятелност - решение от 18.08.2011г. по т.д. 62/10 на СОС. С оглед възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. въпросът който има значение за допустимостта на обжалваното решение се разглежда независимо от това, дали е бил формулиран изрично от касатора. Така въпросът относно наличието на правен интерес от развиване на инстанционен контрол по отношение на решението по чл.630 ТЗ в хипотеза на влязло в сила решение по чл.711 ТЗ е релевантен и обуславя допустимост на касационно обжалване. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос – цитиран по-горе не е релевантен за спора. Практиката, посочена от страната - задължителна и тълкувателна, свързана с разликата между разглеждане на непредявен иск и непрецизно определено правно основание, което като дейност по приложението на закона от съда може да съставлява само довод за неправилност на решението, в случаите когато решаващият състав се е произнесъл в рамките на заявеното с исковата молба, не е относима към разглеждания случай, който е свързан с възможността на съда по несъстоятелността да извърши преценка на конкретните обстоятелства без да се съобрази с посоченото от молителя основание, на което той е искал откриване на производство по несъстоятелност. Следователно,не се установяват предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради евентуалната му недопустимост. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 125 лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение