Определение № 3294 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3454/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 21387 от 03.07.2023 г., подадена от А. Й. П. чрез адвокат З. З. от АК - Пловдив, която е насочена срещу въззивно Определение № 1325 от 02.06.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 1300/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено Определение № 2706 от 06.03.2023 г. по гр.д.№ 1953/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост да се предявява иск по чл. 76 ЗН в самостоятелно производство. Ответници по частната касационна жалба не са конституирани предвид разпоредбата на чл. 130 ГПК с оглед етапа и основанието, на което е постановено атакуваното определение. Преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, съставът на ВКС дължи да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното: Първоинстанционното гр.д.№ 1953/2023 г. на РС - Пловдив е образувано по искова молба на А. Й. Т. против В. Г. К., Г. В. К. и В. В. Ц.. Ищцата и последните двама ответници са наследници по закон на В. А. В. и С. Г. В.. Заявено е искане да бъдат прогласени на основание чл. 76 ЗН за недействителни по отношение на ищцата договор за дарение и два договора за продажба от 11.12.2020 г., с които сънаследниците й Г. В. К. и В. В. Ц. са се разпоредили в полза на ответника В. Г. К. с общо 50/100 ид.ч. от три поземлени имота в [населено място], явяващи се част от наследствата на двамата наследодатели. Безспорно е, че е налице висящо дело за делба на трите имота (гр.д.№ 14215/2021 г. на РС - Пловдив), по което А. Й. Такова е ответница и не е предявявала иск или възражение за прогласяване на относителната недействителност на сделките. При така установените факти, въззивният съд е приел, че производството по гр.д.№ 1953/2023 г. правилно е прекратено, тъй като законът, задължителната съдебна практика и каузалната такава на ВКС не предвиждат възможност иск по чл. 76 ЗН да бъде предявен за разглеждане в самостоятелно производство. В изложение на основанията за селектиране на жалбите се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Може ли да се предяви иск по чл. 76 ЗН самостоятелно при висящо дело за делба ? При неупражняване на правото по чл. 76, чрез иск или възражение, в срока по чл. 342 ГПК, преклудира ли се правото на страната да предяви самостоятелен иск по чл. 76 ЗН, преди влизане в сила на решението по допускане на делбата ?“. Касаторката поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Становището, че не е процесуално допустимо предявяването на иск по чл. 76 ЗН в самостоятелно производство, произтича от постановките на т. 1 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК. Същото се провежда без противоречие в практиката на ВКС (така: Решение № 124 от 13.12.2019 г. по гр.д.№ 4344/2018 на ВКС, II г.о., Определение № 60083 от 18.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 1530/2021 г. на ВКС, I г.о., Определение № 52 от 05.02.2010 г. по ч.гр.д.№ 41/2010 г. на ВКС, I г.о., Определение № 210 от 21.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 134/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение № 70 от 15.07.2014 г. по гр.д.№ 7091/2013 г. на ВКС, I г.о. ), чието наличие изключва допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.Принципната недопустимост за разглеждане на иск по чл. 76 ЗН в самостоятелно производство не може да бъде преодоляна по съображения, сочещи на опит за преодоляване действието на настъпили преклузии в рамките на висящо делбено дело. Доколкото произнасянето на въззивния съд е в съответствие със задължителната и каузалната практика на ВКС, обжалването не може да се допусне и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая липсва и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното определение - нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила (ограничаване на правото на участие на страната в процеса, липса на мотиви на обжалвания акт) или наличие на явна необоснованост. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение