Определение № 50531 от 21.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2216/2021 г.

С касационна жалба от страна на пълномощника на „Застрахователно дружество „Застрахователна компания ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ "АД- [населено място] ЕИК[ЕИК] е обжалвано решение № 260124 от 28.04.2021 г. по в.т.д. № 65/21 на Апелативен съд-Пловдив в частта, с която е било потвърдено първоинстанционното решение от 01.10.2020 г. по т.д. № 794/2019 г. на ПОС, в частта, с която касаторът бил е осъден да заплати на ищеца Ц. Д. Й. разликата в сумата от 10 000 лева до 70 000 лева- застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди/ болки и страдания/ като следствие от ПТП на 25.12.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното плащане. В жалбата са изложени оплаквания за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед завишения размер на присъденото обезщетение и неприетото за налично съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. Не претендира разноски в настоящото производство. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280ал.1,т.1ит.З ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, съобразно с оплакванията във въззивната жалба, е изложил следните съображения: Спорни са били въпросите за размера на присъденото от първноинстанционния съд застрахователно обезщетение по критериите за справедливост и събраните по делото доказателства и има ли съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на телесните увреждания, изразяващо се в непоставяне на предпазен обезопасителен колан. По делото са били назначени автотехническа експертиза за установяване механизма на ПТП, медицинска и психологическа експертизи за състоянието на ищцата в резултат на ПТП. Разпитани са и двама свидетели за състоянието и - бившият и съпруг и неин колега, които имат непосредствени впечатления. От констатациите на автотехническата експертиза, които основната причина за настъпване на ПТП е, че делинквентът-водач на лекия автомобил Шкода Октавия с рег. [рег.номер на МПС] е отклонил автомобила на ляво и е навлезнал в лявата /северна/ лента на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движел лекия автомобил Фолксваген Поло, управляван от ищцата. Пострадалата ищца, като водач на последния, не е имала техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, въпреки, че е реагирала срещу навлезналият в неговата лента за движение лек автомобил. Лекият автомобил на ицата е бил оборудван с предпазни колани, като коланът на предна лява седалка е триточков с инерционен тип, т.е. при достигане на скоростта на опън над определена стойност, той се блокира автоматично. При удар, тялото на водача се премества напред спрямо купето на автомобила, като се спира при среща с преграда, която може да бъде предпазен колан, волан, таблото, предното стъкло. В случая воланът на автомобила е счупен, което показва, че водачът е имал контакт с него по време на удара. В устните си обяснения вещото лице поддържа, че при условие за поставен предпазен колан няма как да отговори възможно ли е водачът да е имал контакт с волана, тъй като отговорът зависи от други конкретни обстоятелства - размери на водача, начин на поставяне на седалката, състояние на предпазния колан. Освен това коланът от посочения тип дължи тялото, не и ръцете, краката и главата. Макар и мек, указва натиск там, където се опира в тялото, при блокирането му. От констатациите на съдебно-медицинската експертиза се установяват нанесените увреждания на ищцата в резултат на ПТП и механизмът на причиняването им - получени от водача на автомобила при травма в купето на автомобила при негов челен сблъсък с друг автомобил. В резултат на уврежданията пострадалата е изпитала силна болезненост от контузията на главата, счупването на носни кости и последващото лечение. Силна болка е изпитвала и от съчетаната гръдно-коремна травма с кръвонасядания на гръдния кош и корема. До операцията на гръдния кош е изпитала значителни болки и мъчителен задух в резултат на разхерметизирането на лявата гръдна П.вина, а след това и в хода на оздравителния процес. Най-силна болезненост обаче е изпитала в резултат на счупванията на ребрата - не само при движение, но и когато е в покой. Посочена е и продължителността на болките - различна за травмите, както и прогнозата за пълно излекуване - белезите на носа и на гръдния кош ще останат завинаги. Установява се и специфично увреждане на контактно кръвонасядане на гръдния кош - косо и на корема - напречно. Кръвонасядането е в посока от ляво рамо косо надолу и напречно на корема с ширина на ивицата 3-4-5 см и най-вероятно се дължи на удар и притискане на тялото върху предпазния колан при инерционното действие на тялото напред и нагоре непосредствето след челния сблъсък на автомобила. От констатациите на психологическата експертиза се установява, че пострадалата е претърпяла психична травма в резултат на ПТП. Инцидентът е довел до силен стрес, както в момента на ПТП, така и след това. Той е бил засилен от болките, причинени от раните и операциите, а също така и от унизителното чувство за безпомощност в процеса на възстановяване. Допълнителни фактори са неизвестността, свързана с цялостното възстановяване на раните по тялото и фактът, че белегът на носа не може да бъде заличен изцяло. Не може да се определи как ситуацията ще се промени във времето. От показанията на разпитания свидетел - бивш съпруг на ищцата, се установявало, че той е отишъл на местопроизшествието, после в болницата заедно със сина им, а впоследствие се е грижил за нея и сина им, като проследява състоянието и нуждите, които е имала, силните болки, които е изпитвала, самочувствието и невъзможността и да шофира, да стои на предната седалка в автомобила. От показанията на другия свидетел - хирург и колега на ищцата, се установява, че той бил част от екипа, който извършил двете операции. Като я видял, състоянието и било доста тежко. На практика не било възможно дишането през носа. Имало спукване на белия дроб и натрупване на въздух в гръдния кош, което пречило на дишането. След операцията останала в болница около една седмица за възстановяване от оперативните интервенции. След три, четири седмици се върнала на работа, малко рано, защото имала да погасява заеми. Първите два месеца имала сериозни болки. Имала повишена секреция от носа и тъй като са с маски, трябвало да търпи този дискомфорт на работното си место. Останал и един видим белег по цялото протежение на носа. Имала психологическа промяна. По отношение наличие на съпричиняване - липса на поставен предпазен колан съобразно въведения предмет на въззивното обжалване, съставът на ПАС е изложил следното: Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за увреждането, обезщетението може да се намали. Това предполага, че той с конкретно установено действие или бездействие е съдействал за настъпването на вредите, т.е да има причинно следствена връзка между неговото поведение и настъпилите вреди. В случая възражението на ответника се състои в това, че ищцата не е поставила предпазен колан, което не се установява от събраните доказателства по делото. Съгласно констатациите на съдебно медицинската експертиза се наблюдава специфично контактно кръвонасядане на гръдния кош - косо и на корема -напречно в посока от ляво рамо косо надолу и напречно на корема с ширина на ивицата 3-4-5 см и най-вероятно се дължи на удар и притискане на тялото върху предпазния колан при инерционното действие на тялото напред и нагоре непосредствето след челния сблъсък на автомобила. Съдът е възприел този извод на вещото лице и е приел, че възражението за неговата липса на ответника се явява недоказано и неоснователно. Относно размера на дължимото застрахователното обезщетение, на база свидетелските показания и заключенията на медицинската и психологическата експертизи, въззивният съд е направил извод, че се установяват настъпилите увреждания на ищцата в резултат на ПТП, посочени в исковата молба, както претърпените болки и страдания непосредствето след инцидента, така и по време на хирургическата интервенция и след това по време на оздравителния процес и след връщането и на работа. Според съда, се установява клиничната картина, която се характеризира се със силна болезненост за всяка една от трите травми, особено силна в областта на счупването на ребрата, със затруднение при дишането, с възможност за задържане на секрети в носа, с дискомфорт, с психически срив. Установява се продължителността на оздравителния процес - различен при различните травми, най-дълъг за гръдната травма 3-4 месеца от инцидента. Отчел е, че липсват усложнения и не се очаква обостряне на болките. Завинаги ще останат, обаче, белезите от оперативната интервенция на гръдния кош и на носа. Установява се и преживелия стрес, като бъдещата ситуация не може да бъде определена. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на увреждането от ПТП следва да се определи по критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД на база преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото, като се отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета му, влиянието му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните болки при възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент, жизнеспособностга на пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално икономическите условия в страната, както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. При отчитане на всички тези критерии и конкретните факти, съдът е счел за справедлив размер в съответствие с чл.52 от ЗЗД сумата от 70 000 лева, който съвпада с този определен от страна на окръжния съд в обжалваното с ВЖ решение. Във връзка с развитите от касатора основания за касация по ал.1,т.1 на чл.280 ГПК са поставени два въпроса, които обобщено се свеждат до задължението на съда да изложи мотиви по всички релевантни за спора относно размера на дължимото обезщетение обстоятелства. Така посочените въпроси не са обуславящи изхода по конкретния спор, тъй като не биха променили изхода по него по следните съображения: Въпросите са общо формулирани и предполагат процесуални нарушения, каквито видно от произнасянето на съда, с оглед съдържанието на мотивите на обжалвания акт, не се установяват: въззивният съдебен състав е обсъдил всички значими за спора факти и доказателства и е изложил подробни и изчерпателно съображенията си за това, защо не приема наличие на твърдяното от страна на ответника съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД. От изложеното следва, че жалбоподателят не е формулирал въпроси по чл.280 ГПК, имащи характер на обуславящи изхода по конкретния спор и следователно не е обосновал основание за допускане до касация/ така т.1 от TP №1/2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. По отношение на разноските: В полза на ответника по КЖ не се дължи присъждане на разноските, доколкото не е представен списък на същите и не се установява направата на такива в настоящото производство под формата на договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство през ВКС. С оглед изложеното, съдът