Определение № 432 от 29.07.2009 г. на ВКС по д. № 1544/2008 г.

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 432 София, 29. 07. 2009 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1544/08 г. по описа на ВКС, ІV г.о., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. П. С. срещу определение № 799/25.06.2008 г. по гр.д. № 2011/05 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея касационна жалба срещу въззивно решение, постановено на 12.11.2002 г. по гр.д. № 363/02 г. Великотърновския окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: За да остави без разглеждане касационната жалба на Г. С., съставът на ІІІ г.о. на ВКС е приел, че същата е недопустима по аргумент от чл. 218а, ал.2, б. ”б” ГПК/ отм./, тъй като въззивното решение е постановено по обективно съединени искове за заплащане на неплатено трудово възнаграждение, всеки от които с цена под 5 000 лв. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 218а, ал.2, б. ”б” ГПК/ отм./ след изменението в ДВ бр. 105/ 08.11.2002 г./ не подлежат на касационно обжалване пред ВКС решенията на въззивните съдилища по трудови спорове по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска до 5 000 лв. Цената на всеки от предявените от Г. С. искове по чл. 128 КТ е съответно 70.76 лв; 76.37 лв.; 15.73 лв.; 22.11 лв.; и 114 лв., т.е. под този размер. Обосновано и законосъобразно е прието, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на § 79 от ПЗР на ЗИДГПК/ ДВ бр. 105 от 08.11.2002 г./, която запазва допустимостта на касационното обжалване на заварените висящи дела по трудови спорове. Заварени по смисъла на тази разпоредба са делата, висящи пред съответната инстанция към момента на влизане в сила на този закон. От данните по делото се установява, че касационната жалба е подадена на 27.12.2002 г., откъдето следва, че делото не е било заварено висящо пред касационната инстанция към момента на влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ бр. 10582002 г./. С оглед на това като е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тричленният състав е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставен в сила. Водим от гореизложеното съдът