Определение № 765 от 28.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 945/2023 г.
ВКСI търговско отделение28.03.2024 г.докладчик Тотка Калчева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 13/10.02.2022 г., постановено по в.т.д.№ 290/2021 г. от Бургаски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 288/16.07.2021 г. по т.д.№ 281/2020 г. на Бургаски окръжен съд и Община Поморие е осъдена да заплати на „РТК“ ООД, [населено място], сумата, представляваща разлика от 17680,07 лв. до размер на 131945,81 лв. - обезщетение за вреди от неизпълнението на договор за обществена поръчка от 02.12.2016 г., обхващащо пропуснатата полза под формата на печалба за периода от 15.11.2017 г. до 04.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 30.07.2020 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Община Поморие, [населено място], да заплати на „РТК“ ООД, [населено място], сумата от 9840 лв. /девет хиляди осемстотин и четиридесет лева/ - разноски за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Поморие срещу решение № 13/10.02.2022 г., постановено по в.т.д.№ 290/2021 г. от Бургаски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 288/16.07.2021 г. по т.д.№ 281/2020 г. на Бургаски окръжен съд и Община Поморие е осъдена да заплати на „РТК“ ООД, [населено място], сумата, представляваща разлика между присъденото обезщетение от 17680,07 лв. до размер на 131945,81 лв. - обезщетение за вреди от неизпълнението на договор за обществена поръчка от 02.12.2016 г., обхващащо пропуснатата полза под формата на печалба за периода от 15.11.2017 г. до 04.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 30.07.2020 г. до окончателното изплащане. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 02.12.2016 г. между страните е сключен договор за обществена поръчка, по силата на който касаторът е възложил, а ответникът се е задължил да извършва дейности по сметосъбиране, сметоизвозване на битови отпадъци и почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опясъчаване на улиците в община Поморие. Срокът на действие на договора е уговорен на 18 месеца. Ответникът е прекратил договора на основание чл.17, т.5 от същия поради неизплатени суми от възложителя, равняващи се на три и повече средномесечни плащания. Решаващият състав е изложил съображения, че с писмо от 07.08.2017 г. изпълнителят е прекратил договора, считано от изтичане на срока на тримесечно предизвестие, като в писмото е посочената дата на прекратяване - 15.11.2017 г. Обезщетението, представляващо размера на пропуснатите ползи под формата на нереализирана печалба, е определено въз основа на неоспореното експертно заключение и е присъдено за периода от 15.11.2017 г. – прекратяването на договора до 04.06.2018 г. – датата на изтичане на срока на договора. Възложителят е осъден да заплати законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Според касатора решението е недопустимо, тъй като не е бил предявен иск за заплащане на обезщетение за периода от 15.11.2017 г. – 04.06.2018 г. и поставя въпроса „Следва ли съдът при определяне на правната квалификация на иска да се съобрази с направените в исковата молба фактически твърдения и искания?“. Посочена е практика на ВКС, която е свързана с поставения въпрос относно определяне на правната квалификация на иска, но в случая единственият довод на касатора е относно периода на присъденото обезщетение. В исковата молба и уточненията ищецът – изпълнител по договора за обществена поръчка е претендирал пропуснати ползи от нереализирана вследствие на прекратяване на договора печалба от прекратяването до изтичане на първоначално уговорения срок на действие. Въззивният съд е определил този период чрез посочване на дати от календара – датата, на която е настъпило прекратяването след изтичане на тримесечното предизвестие и датата, на която изтича осемнадесетмесечният срок на договора. Въззивното решение не е вероятно недопустимо и не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК по въведения правен въпрос. Във втората част на изложението, без да е формулиран правен въпрос, касаторът цитира практика на ВКС, свързана с датата, на която длъжникът изпада в забава, като неправилността на въззивното решение, според него е в това, че съдът не е изследвал обстоятелството отправена ли е покана, след която длъжникът да изпада в забава. С обжалваното решение е присъдена законна лихва от датата на предявяване на иска. Обезщетение за забава за период преди подаване на исковата молба не е предявен и разгледан, а исковата молба има последиците на покана за плащане. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба в размер на 9840 лв. съгласно договор от 31.05.2023 г., фактура от 01.06.2023 г. и извлечение от сметка от 07.06.2023 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд