Определение № 170 от 22.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1970/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. К. от [населено място] срещу определение № 1311 от 18.04.2017г., по ч. гр.д. № 726/2017г., по описа на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 1-ви състав, с което е постановено връщане на подадената от жалбоподателя частна жалба вх.№15935/09.12.2016г. против определение от 01.02.2016 г. по ч.гр.д. № 10311 по описа за 2016г. на Софийски градски съд /СГС/, и е прекратено производството по ч.гр.д. № 726/2016г. на Софийски апелативен съд. Поддържа се оплакване за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Искането е да се отмени атакуваното определение и „ делото да бъде разгледано на основание чл.3 вр.чл.49 от ГПК и по реда на чл.35 вр. с чл.159 от ГПК”. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл.274 ал.2 ГПК, поради което е допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Д. С. К. – жалбоподател в производството по ч.гр.д. № 10311 по описа за 2016г. на СГС е сезирал разглеждащия делото съд с искане за предоставяне на правна помощ. С определение от 01.02.2016 г. СГС е оставил това искане без уважение. Против това определение е подадена от Д. К. частна жалба и по описа на САС е образувано ч. гр.д. № 726/2017г. С разпореждане от 22.03.2017г. частната жалба е оставена без движение поради констатирани недостатъци на жалбата, изразяващи се в непосочване на конкретно искане към въззивната инстанция и непосочване на основанието за исканата правна помощ – за какво точно се иска правна помощ предвид наличието на множество частни жалби, производството по които е на различен етап. На жалбоподателя са дадени изрични указания във връзка с констатираните пороци на жалбата, указано му е, че следва в едноседмичен срок от съобщението да ги отстрани, както и какви са последиците, които законът свързва с процесуалното бездействие на страната жалбоподател. Съобщението с препис от това разпореждане е надлежно връчено лично на жалбоподателя на 28.03.2017г. В срока за изпълнение на указанията жалбоподателят е подал до съда единствено „изложение” вх.№5872 от 03.04.2017г., в което е изразил доводите си по същество на предявения иск, без да изпълни указанията на съда, дадени с разпореждането. Като е констатирал изложеното по-горе, САС е постановил обжалваното в настоящото производство определение за връщане на жалбата и прекратяване на образуваното по нея производство. Определението е постановено при спазване на процесуалните правила и е правилно. Съгласно чл. 260, т. 4 ГПК /приложим съгласно препращанията на чл. 279 ГПК и чл. 275, ал. 2 ГПК/, подадената жалба следва да съдържа указание в какво се състои искането. Последното е от особена важност защото въз основа на него съдът прави преценка за допустимостта му и решава всички последващи въпроси /приложим процесуален ред за разглеждане, компетентен съд и т. н./ Жалбоподателят е длъжен да отстрани в срок констатираната от съда нередовност на подадената жалба, защото с оглед диспозитивното начало в гражданския процес само той може да формулира искането си. Длъжен е да изложи и за какво конкретно иска предоставяне на правна помощ, тъй като последното е от значение за произнасянето на съда по същество на жалбата. Неизпълнението в посочения срок на дадените от съда указания, с оглед нормата на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, винаги е основание за връщане на подадената жалба, поради което постановеният в този смисъл съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,