Определение № 2315 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4314/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от името на Община Неделино чрез адв.Е. В. касационна жалба с вх.№ 3558 от 26.09.2024 г. срещу решение № 174 от 20.08.2024 г. на Окръжен съд –Смолян, постановено по гр.д. № 148/2024 г. по описа на същия съд. Касаторът счита, че въззивното решение е недопустимо поради липса на правен интерес от предявения иск; поради забраната за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение; неправилно е поради нарушение на материалния закон. Иска се обезсилване на решението или неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.2, предл.2 ГПК, тъй като същото е недопустимо. Не са формулирани въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. А. изразява чрез адв.Д. К. становище за неоснователност на касационната жалба и липса на основание за допускането й до касационен контрол. Н. А. не изразява становище. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка допустимостта на решението по следните съображения: В исковата молба ищците И. А. и Н. А. твърдят, че по силата на Договор № 1 от 04.01.2008 г. за продажба на общински недвижим имот, влязло в сила решение № 37/25.02.2019 г. по гр.д. № 140/2018 г. по описа на Районен съд гр.Златоград и осъществявано владение от 20.09.1990 г. до подаване на исковата молба, на основание чл.79 ЗС, са единствени собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. С посочения договор от 2008 г. Н. А. закупила от Община Неделино имот с площ 292 кв.м., представляващ част от УПИ *, кв.35 по плана на [населено място]. Въз основа на отстъпено право на строеж и реализирането му са собственици на построената в имота триетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 87 кв.м. По силата на съдебно решение № 37 от 25.02.2019 г. по гр.д.№ 140/2018 г. по описа на Районен съд гр.Златоград и чл.92 ЗС са собственици и на извършените в имота подобрения, посочени в КККР като сграда с идентификатор ***. Ответната община оспорвала правата им като съставила Акт за частна общинска собственост №1404/11.05.2023 г. за част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ 146 кв.м. Ищците считат, че Община Неделино не е придобила права върху имота или част от него, поради което са заявили искане за установяване по отношение на общината, че не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** от 347 кв.м. В отговора на исковата молба Община Неделино оспорила предявения иск като е посочила, че по силата на Договор № 1 от 04.01.2008 г. ищците са собственици само на 1/2 идеална част от процесния имот. Районният съд е разгледал иска при заявените твърдения в исковата молба и го отхвърлил. Въззивният съд е отменил решението на районния съд и е признал за установено по иска на Н. А. и И. А., че Община Неделино не е собственик на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на [населено място] от 347 кв.м. или на част от него. Приел е, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост на спорния имот е основателен, тъй като с договора от 2008 г. ищците са закупили целия парцел от 292 кв.м., а не 1/2 идеална част от него, както твърдял ответникът. Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение на Окръжен съд - Смолян следва да бъде допуснато служебно до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК поради съмнение за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба, съдържаща несъвместими твърдения в обстоятелствената й част относно притежаваното право на собственост на ищците, придобито на основание договор за продажба и давност. При предявен отрицателен установителен иск въпросът за наличието или липсата на самостоятелно право на ищеца е обуславящ за преценката на съда за правния интерес от установяването, че ответникът не е собственик. Тази преценка касае допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение