Определение № 50320 от 19.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1928/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. А. от [населено място] - чрез пълномощник адв. София Н. от САК, срещу решение № 682 от 10.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 823/2022 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 266844 от 06.12.2021 г. по гр. д. № 1019/2019 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от П. Г. А. против ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 120 000 лв. до претендираните 200 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. И. /баща на ищцата/, настъпила при ПТП на 03.09.2018 г. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на предявения иск в пълен размер и за присъждане на разноски. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е допуснал грубо нарушение на чл.52 ЗЗД като е занижил несправедливо размера на дължимото обезщетение, без да оцени в достатъчна степен дълбоката емоционална връзка между ищцата и починалия при произшествието неин баща, трайния отпечатък на трагичната загуба на бащата върху живота на ищцата и тежестта на понесените от нея неимуществени вреди. Излагат се и доводи, че при определяне на обезщетението не са взети предвид лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предвидени от законодателя с цел адекватно обезщетяване на пострадалите лица. В жалбата е инкорпорирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.52 ЗЗД като е вложил в съдържанието на понятието „справедливост“ съдържание, различно от възприетото в практиката на ВКС, в отклонение от т.11 на ППВС № 4/68 г. не е съобразил значението на установените по спора факти за остойностяване на вредата, което е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение, и не е съобразил икономическата конюнктура в страната, която е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователните лимити, позволяващи реално и пълно обезщетяване на доказаните неимуществени вреди към датата на ПТП - 03.09.2018 г. Ответникът по касация ЗД „Бул Инс“ АД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. М. Г. от САК, е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразил становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради липса на надлежно обосновани основания за достъп до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че ищцата П. А. има право на справедливо обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла по повод настъпилата при ПТП на 03.09.2018 г. смърт на баща й Г. И., причинена виновно и противоправно от водач на превозно средство със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Бул Инс“ АД, в размер на 120 000 лв. При произнасяне по размера на дължимото обезщетение въззивният съд е съобразил, че смъртта на бащата на ищцата, който е бил пътник в единия от участвалите в произшествието автомобили, е настъпила внезапно и преждевременно, като починалият е бил на 67 години. От показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел П. А. - съпруг на ищцата, съдът е приел за доказано, че ищцата е била много близка с баща си и макар да е живеела в друго населено място със семейството си, веднъж или два пъти седмично се виждала с баща си, който й помагал и я подкрепял; Ищцата понесла много тежко смъртта на баща си, плачела и тъгувала за него. След като е взел предвид обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на Г. И., неговата възраст по време на инцидента, установените от свидетеля факти относно отношенията между ищцата и нейния баща и отражението на преждевременната смърт на бащата върху живота и психоемоционалната сфера на ищцата, възрастта на ищцата /36 г./, която е разчитала на подкрепата на своя родител и е понесла тежко преждевременната му загуба, въззивният съд се е произнесъл, че с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди е необходима и достатъчна сумата 120 000 лв. Съдът е посочил, че при определяне на обезщетението съобразява лимитите на застрахователни обезщетения и обществено - икономическите условия в страната към 2018 г., когато са се проявили вредите, предмет на търсеното обезщетение. В зависимост от изводите, до които е достигнал след самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че искът по чл.432, ал.1 КЗ е основателен за сумата 120 000 лв. и неоснователен за разликата до предявения размер от 200 000 лв., за която следва да бъде отхвърлен. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката не е посочила конкретен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило изхода по делото. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с оплаквания за неправилно приложение от страна на въззивния съд на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, които имат значение за правилността на решението и не са предмет на обсъждане в производството по чл.288 ГПК - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, съгласно разясненията в т.1 от цитираното тълкувателно решение. Независимо от изложеното, дори да се приеме, че позовавайки се на неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, касаторката е поставила като значим за изхода на делото въпроса за критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос не противоречи на задължителната съдебна практика в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС. С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е отговорил на въпроса кои са критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и имат значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане. В т.11 на постановлението е указано на съдилищата, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, и в мотивите към съдебното решение да се посочват конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите. В т. ІІ от съобразителната част на постановлението е разяснено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и че понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които съдът трябва да вземе предвид при определяне на обезщетението; В случаите на смърт от значение за размера на обезщетението са и възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, отношенията между пострадалия и лицето, което търси обезщетение. Задължителните указания на Пленума на ВС са намерили отражение и в създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, в която е възприето разбирането, че за да удовлетворява изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и да компенсира в най-пълна степен причинените неимуществени вреди, присъденото от съда обезщетение следва да е определено при съблюдаване на посочените в ППВС № 4/1968 г. критерии и след задълбочена преценка на всички релевантни за спора обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост”. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е определил дължимото обезщетение за неимуществени вреди, след като е взел предвид всички установени по делото правнорелевантни факти, които в конкретния случай попълват съдържанието на понятието „справедливост”. Съобразени са както общите критерии, указани в ППВС № 4/1968 г., така и специфичните за спора обстоятелства, разкриващи действителното съдържание на отношенията между ищцата и починалия при ПТП неин баща, тежестта на понесените от ищцата морални болки и страдания по повод загубата на баща й, както и цялостното отражение на смъртта на бащата върху живота и психоемоционалната сфера на ищцата. Определянето на обезщетение в размер, по-нисък от претендирания с прекия иск по чл.432, ал.1 КЗ, не е обусловено от несъобразяване в достатъчна степен на всички релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД факти, а е резултат от извода на въззивния съд, че установените по делото факти, които изпълват с конкретно съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД, дават основание да се определи и присъди обезщетение в размер на сумата 120 000 лв. В съответствие с формираната при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС /решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. състав на ВКС, I т. о./ при определяне на размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на вредите, чието отражение са действалите към същия момент нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От мотивите към въззивното решение е видно, че въззивният съд е формирал решаващите си изводи относно справедливия размер на обезщетението в съответствие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС, поради което няма основание решението да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поради недопускане на касационното обжалване право на разноски за производството по чл.288 ГПК има ответникът по касация ЗД „Бул Инс“ АД. С отговора на касационната жалба ответникът е направил искане за разноски, но не е представил доказателства за реалното им извършване, с оглед на което разноски не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,