Определение № 50242 от 12.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2206/2019 г.
ВКСI търговско отделение12.12.2022 г.докладчик Васил Христакиев
Диспозитив
Възобновява производството по т. д. № 2206/2019 г. по описа на ВКС, I т. о. Обезсилва на основание чл. 233, изр. 3 ГПК и поради отказ от исковете решение № 511/01.03.2019 г. по т. д. № 3543/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която по предявените от Г. Н. М. срещу „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД искове по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК е признато за установено, че Г. Н. М. не дължи сумите 132 264,41 лв. главница заедно със законната лихва, 16 679,63 лв. редовна лихва, 2953,74 лв. наказателна лихва и 3040,36 лв. държавна такса по изпълнителен лист от 28.05.2011 г. по ч. гр. д. № 845/2011 г. на Районен съд – Разлог, и прекратява исковото производство в тази част. Оставя без разглеждане подадената от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД касационна жалба срещу решение № 511/01.03.2019 г. по т. д. № 3543/2018 г. на САС в останалата част, с която по предявените от Г. Н. М. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искове по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК е признато за установено, че Г. Н. М. не дължи сумите 132 264,41 лв. главница заедно със законната лихва, 16 679,63 лв. редовна лихва, 2953,74 лв. наказателна лихва и 3040,36 лв. държавна такса по изпълнителен лист от 28.05.2011 г. по ч. гр. д. № 845/2011 г. на Районен съд – Разлог, и прекратява касационното производство. Определението подлежи на обжалване пред състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, са уважени предявените от ищеца Г. М. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за установяване на несъществуването на парични вземания по договор за банков кредит като погасени по давност, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. С определение от 14.07.2020 г. производството е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълк. д. № 3/2020 на ВКС-ОСГТК. Постъпила е молба на ищеца М. от 16.11.2022 г. с изявление за пълен отказ от исковете, предявени срещу жалбоподателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. С оглед извършения отказ от иска и на основание чл. 233, изр. 3 ГПК въззивното решение следва да се обезсили в тази част, като се прекрати исковото производство. При служебна проверка на допустимостта на касационното производство съдът прие следното. Исковото производство е образувано по предявени както срещу жалбоподателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, така и срещу ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК. Същите са изцяло уважени с въззивното решение. След частичното прекратяване на производството поради извършения отказ от исковете спрямо жалбоподателя, негов предмет остават само исковете, насочени срещу ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, също уважени с въззивното решение. Този ответникът обаче не е подал касационна жалба срещу решението. Същевременно следва да се съобрази, че в разглеждания случай между ответниците е налице не необходимо, а обикновено другарство съгласно чл. 215, т. 2 ГПК с оглед сключения между тях договор за цесия на вземанията, оспорени от ищеца с предявяването на исковете. Поради това подадената от жалбоподателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД касационна жалба няма действие по отношение на уважените срещу другия ответник искове (чл. 216, ал. 1 ГПК и по аргумент от чл. 271, ал. 3 ГПК), нито е налице правен интерес за жалбоподателя да обжалва въззивното решение в тази част, независимо от посоченото в касационната жалба, че решението се обжалва изцяло. Жалбата следователно се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. С тези мотиви съдът