Определение № 2708 от 27.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3471/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 4207/19.07.2023г. на С. М. С., чрез пълномощника Й. Й. С., чрез адв. Е. П. срещу определение №501 от 27.06.2023г., постановено по ч.гр.дело №231/2023г. на Ловешкия окръжен съд, граждански състав. С обжалваното определение е потвърдено определение №338/13.04.2023г. по гр.дело №464/2022г. на Ловешкия районен съд, с което е върната, подадената от С. М. С., чрез пълномощника Й. Й. С. искова молба с вх.№2412/18.03.2023г. и е прекратено производството по делото. Частният касатор счита определението за незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че молбата за отстраняване на констатирани нередовности на ИМ е подадена след изтичането на предоставения от съда 7-дневен срок. Поддържа, че разпореждането на съда е връчено на 17.01.2023г., а молбата е подадена на 24.01.2023г. по пощата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обосновава допускането до касационен контрол с основанието по чл.280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК и твърди противоречие на обжалваното определение с решение № 249/24.03.2010г. по гр.д. № 397/2009г. на III ГО на ВКС; решение № 23/10.02.2015г. по гр.д. № 5511/2014г. на I ГО на ВКС; решение № 292/13.10.2014г. по гр.д.№ 2938/2014г. на IV ГО на ВКС и определение от 19.10.2021г. по гр.д. № 3562/2021г. на ВКС, които са във връзка с приложението на чл.39 ГПК и според които когато страната е посочила по делото съдебен адресат, съдът е длъжен да осъществи връчването на това лице. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на страната и взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съдът намира следното: С определение №338/13.04.2023г. по гр.дело №464/2022г. на Ловешкия районен съд е върната, подадената от С. С. искова молба и производството по делото е прекратено поради това, че не са отстранени в срок констатираните от съда нередовности. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че разпореждането на РС от 05.01.2023г. за отстраняване на нередовностите на ИМ е връчено лично на пълномощника на ищеца на 16.01.2023г., поради което 7-дневният срок е изтекъл на 23.01.2023г., а подадената на 24.01.2023г. уточняваща молба е несвоевременна. В тази връзка е приел за правилен изводът на РС, че молбата е подадена след срока по чл. 129, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като липсва формулиран конкретен правен въпрос във връзка с предмета на делото - прекратяване на производството след извършена преценка за приложимостта на чл. 129, ал. 3, във вр. с ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК предвид направените от първоинстанционния съд констатации за нередовности на исковата молба и бездействието на ищеца да ги отстрани в предоставения срок след надлежно дадени указания. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, които в случая не са налице. Според дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. Както в частната касационна жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към нея, се съдържат единствено оплаквания за неправилност на обжалваното определение и неправилно приложение на нормата на чл. 39 ГПК. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота следва да бъде посочено, че практиката на ВКС по приложението на нормата на чл. 39 ГПК е трайна и непротиворечива. Приема се, че когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Това връчване се счита за лично връчване, съгласно разпоредбата на чл.45 ГПК. В случая ищецът е упълномощил майка си Й. Й. С. да го представлява в съдебното производство и съгласно чл.39 ГПК, на 16.01.2023г. на нея е връчено разпореждането с указанията на съда. От тази дата тече едноседмичния преклузивен срок за отстраняване на констатираните нередовности на ИМ. Последващите действия на страната, изразяващи се в подаване на молба за отстраняване на нередовностите, чрез упълномощен адвокат, не променят началната дата за срока, а извършеното от адвоката процесуално действие след срока по аргумент от чл. 64, ал. 1 ГПК не следва да бъде зачетено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО