Определение № 3085 от 18.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4148/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Ж. П. против определение на Софийски апелативен съд № 1828 от 17.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1636/ 2023 г., в частта му, с която е потвърдено определение на Софийски градски съд от 22.05.2023 г. по гр.д.№ 9674/ 2022 г. и по този начин е върната исковата молба, подадена от частния касатор с вх.№ 58193/ 15.09.2022 г. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно счел исковата молба за нередовна - той не бил обсъдил подадената от него в срок „Поправена искова молба с косвен съдебен контрол“ и приложенията към нея. С това си действие той бил изпълнил всички указания, дадени му по реда на чл.129 ал.2 ГПК, макар че тези указания сами по себе си не били ясни и пълни. Поради това жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: длъжен ли е въззивният съд, произнасящ се по частна жалба срещу акт на първоинстанционния съд за връщане на искова молба на основание чл.129 ал.3 ГПК, да извърши преценка дали дадените по реда на чл.129 ал.2 ГПК указания на ищеца са били ясни, точни, конкретни и пълни и да провери сам редовността на исковата молба; и допустимо ли е в рамките на висящо исково производство да бъде осъществен косвен съдебен контрол върху издадено от държавен съдебен изпълнител постановление за възлагане на недвижим имот. Жалбоподателят счита, че първият от тези въпроси е разрешен в обжалваното определение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а за втория поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. П. против множество ответници -физически лица и държавни органи, предявени са осъдителни искове за сумите 500 000 лв - обезщетение за имуществени вреди и 500 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, без да са изложени основания, обосноваващи отговорността на сочените като ответници лица. С разпореждане от 28.09.2022 г. по гр.д.№ 9674/ 2022 г. съдът указал на ищеца да посочи адрес, да индивидуализира имота, който твърди, че е бил продаден в нарушение на закона; да уточни обстоятелствата, от които произтичат претендираните вреди; да уточни солидарна ли е отговорността на ответниците и фактическите обстоятелства, които ангажират отговорността на всеки от посочените 41 ответника; да уточни в какво се състои искането до съда. С определение от същата дата съдът освободил ищеца от държавна такса и му предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство. На 19.12.2022 г. съдът определил за процесуален представител на ищеца по чл.26 ал.2 ЗПП адвокат К. Г., разпоредил да й се връчи препис от разпореждането от 28.09.2022 г. и дал едномесечен срок за изпълнение на указанията. На 16.01.2023 г. адвокат Г. поискала удължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Съдът разпоредил указанията да бъдат изпълнени до 01.02.2023 г. На посочената дата назначеният процесуален представител на ищеца подал уточнена искова молба, с посочени 10 ответници, която съдът счел за частично недопустима /срещу ответниците Висш съдебен съвет, Министерство на правосъдието, Окръжен съд - Хасково и Районен съд - Хасково/, като постановил връщането й в тази част. Срещу останалите ответници съдът счел, че указанията не са изпълнени в цялост и дал седмичен срок за уточняване с какви свои действия всеки от останалите ответници е засегнал неговата правна сфера, в какво се състоят имуществените вреди и в какво се изразяват неимуществените; претендира ли се нарушение на държавата или нейни органи и има ли отменени съдебни актове; както и да формулира адекватен петитум. На 07.02.2023 г. било представено уточнение на исковата молба, което съдът намерил за недостатъчно и постановил връщането й с разпореждане от 15.02.2023 г. Този му акт е отменен с определение на Софийски апелативен съд по ч.гр.д.№ 622/ 2023 г., в което е прието, че на ищеца следва да бъде даден срок за изпълнение на указанията, съобразен с обема на необходимата за това работа. С разпореждане от 15.03.2023 г. първоинстанционният съд дал нов двумесечен срок на ищеца да посочи кои от сочените ответници какви негови интереси са засегнали, какво е отношението на всички ответници към искането за прогласяване на нищожност на действия на държавен съдебен изпълнител и какво е отношението на ответниците към ревандикационната претенция /ако такава е предявена/, щом вещта се владее от трето лице. На 18.05.2023 г. е постъпила молба от назначения на ищеца процесуален представител, в която е обективирано заявление, че той е в обективна невъзможност да изпълни указанията и е поискано удължаване на срока. С определение от 22.05.2023 г. съдът отхвърлил искането за удължаване на срока като приел, че ищецът е разполагал с четири месеца и половина да изпълни указанията и повторно върнал исковата молба. С обжалваното в настоящето производство определение на въззивния Софийски апелативен съд този акт е потвърден. Прието е, че срок от общо четири месеца и половина е достатъчен за уточняване на исковата молба. Указанията, дадени от първоинстанционния съд, били достатъчно ясни и конкретни, но ищецът не е посочил за кои свои действия или бездействия носят отговорност седемте посочени ответници, нито в какво се състоят търпените от него вреди. Нямало уважителни причини за неизпълнение на указанията, а и страната не можело да използва процедурата по отстраняване на нередовности на исковата молба, за да си изясни какъв иск предявява. С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият поставен от частния касатор процесуалноправен въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, въззивният съд е съобразил установената практика, според която той е длъжен служебно да провери дали на страната са дадени ясни, конкретни и точни указания в какво се състои нередовността на исковата молба, как тя може да бъде отстранена и дали страната е предупредена за последиците от неизпълнението. Въззивният съд е посочил, че е извършил такава проверка и че е констатирал, че първата инстанция е изпълнила задълженията си в тази насока. Това разрешение съответства на установената практика, поради което по първият въпрос не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Ищецът може да предяви исковете наново, с искова молба, която не съдържа констатираните нередовности. Вторият въпрос е необуславящ. Той не е разрешен от въззивния съд, тъй като няма отношение към редовността на исковата молба. Питането дали е възможно осъществяване на косвен съдебен контрол върху постановление на съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот би могло да получи отговор само при наличие на редовна искова молба. Преди да е възможно съдът да установи какво е основанието на исковете, предявени срещу претендираните ответници, той не може да отговори на въпроса допустимо ли е в исковия процес да се извършва косвен контрол върху други актове. По изложените съображения съдът намира, че няма основания въззивното определение да бъде допуснато до касационен контрол и