Определение № 513 от 25.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 113/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С въззивно решение № 273 от 30.09.2019 г., по в.т.д.№ 398/2019 г. Пловдивският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд № 190 от 11.04.2019 г., по т.д.№ 497/18 г., с което са уважени предявените от Й. Б. А. от [населено място] обективно кумулативно съединени искове по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на Общо събрание на акционерите на „КЦМ 2000”АД, [населено място], проведено на 12.06.2018 г., в частта им относно измененията на чл.6 и на чл.8 от Устава на търговското дружество, взети по т. 6 и по т.7 от дневния ред и при условията на чл.271, ал.1 ГПК е отхвърлил конститутивните искови претенции, приемайки ги за неоснователни. В останалата отхвърлителна част, с изключение взетото решение за изменение на чл.34, т.15 от Устава на ЮЛ- търговец, по отношение на което е прието, че решението на ПОС е влязло в сила, е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Недоволен от въззивното решение на Пловдивския апелативен съд е останал ищецът Й. Б. А., който го е обжалвал в срока по чл.283 ГПК с оплакване за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила– касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. С касационната жалба се излагат подробни правни доводи, както за неразбираемост на изложените от въззивния съд мотиви във вр. с въведеното с исковата молба нарушение на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ, така и за липса на самостоятелни мотиви относно твърдяното в исковата молба нарушение на чл.246, ал.4, във вр.с чл.187в, ал.3 ТЗ, които пороци сочат на очевидна неправилност на въззивния съдебен акт. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: „Влияе ли пряко (косвено) ограничението на императивната разпоредба на чл. 187в, ал. 3 от ТЗ, във вр. с чл. 247а ТЗ, на решението по чл. 246, ал. 4 от ТЗ за издаване на привилегировани акции по чл. 187в от ТЗ?“; 2. „Налице ли е нарушение на императивната разпоредба на чл. 187в, ал. 3 ТЗ, ако със средства на фонд „Резервен“ се увеличи капитала на акционерно дружество чрез издаване на акции с привилегия за обратно изкупуване при условие, че така издадените акции могат да се изкупят обратно със средства от фонд „Резервен“ съгласно разпоредбата на чл. 187в, ал. 3 ТЗ и не представлява ли това увеличение на капитала заобикаляне на закона?“; 3. „Възможно ли е със средства на фонд „Резервен“ да се увеличи капиталът на дружеството по чл. 246, ал. 4 ТЗ чрез издаване на акции с привилегия за обратно изкупуване по чл. 187в ТЗ при императивното изискване на чл. 187в, ал. 3 ТЗ обратното изкупуване да се извършва със суми по чл. 247а, ал. 3 ТЗ?“ 4. „Прилага ли се разпоредбата на чл. 187б ТЗ при обратно изкупуване на привилегировани акции, издадени по чл. 187в ТЗ и кой е органът, който взема решение за обратното изкупуване на акции по чл. 187в ТЗ?“; 5. „Кога най-късно следва да има прието конкретно предложение за решение по точка от дневния ред на ОСА съгласно императивната разпоредба на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ?“ 6. „Възможно ли е конкретно предложение за решение по точка от дневния ред на ОСА съгласно чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ да се приеме от СД на дружеството след приемане на решение за свикване на ОСА и приемане текста на поканата за ОСА?“; 7. „Нарушена ли е императивната разпоредба на чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ, ако след решението на СД за свикване на ОСА и одобряване на поканата за ОСА е прието предложение за решение по точката от дневния ред?“; 8. „Нарушена ли е императивната разпоредба на чл. 181, ал. 3, изр. второ от ТЗ, ако уставът на дружеството предвижда различна цена за обратно изкупуване на акции, издадени по чл. 187в ТЗ?“ и 9. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 187б ТЗ при определяне на цената при обратно изкупуване на акции, издадени по чл. 187в от ТЗ?“. Поддържаното по отношение на всички формулирани въпроси селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано с липса на съдебна практика и различните правни изводи, съдържащи се в първоинстанционния и във въззивния съдебни актове. Позовавайки се на липсата на мотиви по конкретните въведени с въззивната жалба оплаквания, относими към поставените в изложението въпроси № 8 и № 9, както и на превратно възприемане на твърдяните в исковата молба фактически обстоятелства във вр. с въведените нарушения на закона, касаторът поддържа отново оплакването си за очевидна неправилност на въззивния съдебен акт по см. на чл.280, ал.2 ГПК – самостоятелно основание за достъп до касация. Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287,ал.1 ГПК, чрез процесуалния си пълномощник – адв. Г. С., оспорва редовността на подадената касационна жалба, поради неточно изписване на съдебния състав, постановил обжалвания съдебен акт и липса на внесена д.т. по сметка на ВКС-основание за връщането й обратно на нейния подател.Несъгласие изразява и с искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни правни доводи за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност възразява срещу въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, считайки ги за неоснователни. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, задължителен елемент от които не е посочването на съдебния състав, постановил обжалвания съдебен акт, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащо на факултативен касационен контрол въззивно решение и е процесуално допустима. Видно от служебна справка на счетоводител при ВКС от 16.01. 2020 г. (л.4) и приложеното платежно нареждане от 27.11..2019 г.(л.5) твърдението на насрещната по касационната жалба страна за невнесена от касатора д.т. за касационното производство е голословно, което изключва да са налице предпоставките на чл.285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.3, т.4 ГПК. За да постанови обжалваното решение в частта му, предмет на подадената касационна жалба Пловдивският апелативен съд, след самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото доводите и възраженията на страните, е приел, че помежду им отсъства спор относно установените по делото факти, относими към активната материалноправна легитимация на ищеца и към провеждането на процесното редовно Общо събраните на акционерите на „КЦМ 2000”АД, [населено място] от 12.06.2018 г., свикано въз основа на надлежно взето решение на СД, обективирано в протокол № 5 от 19. 04. 2018 г., чрез обявената покана по партидата на ЮЛ-търговец в ТРРЮЛНЦ, вписана под № 20180509094419, на което са били представени 238 872 бр. акции, представляващи около 85.31 % от регистрирания капитал.За безспорни са приети и фактите, че участие в ОС са взели всички членове на СД, решенията, чиято отмяна се иска са единодушно приети. Позовавайки се на уставната разпоредба на чл.17, ал.2 от устройствения акт на АД и на създадената с чл.220, ал.1, изр.второ ТЗ възможност за упражняване неимущественото неотменно право на глас на акционера както лично, така и чрез представител, решаващият състав на въззивната инстанция е преценил като неоснователно твърдяното от ищеца ограничаване на акционерното му право на участие в работата на Общото събрание, поради недопускане надлежно упълномощеният му пълномощник да гласува. Изложени са съображения, че доколкото разпоредбите на чл.220, ал.1, изр. второ и на чл.226 ТЗ имат диспозитивен характер и липсва изрична законова забрана ЮЛ, правно и структурно обособено в АД, да предвиди с уставните си разпоредби специфични условия за представителство в работата на колективния орган - Общо събрание на акционерите, доразвиващи създадената от законодателя възможност за упражняване правото на глас чрез представител, конкретното въведено изискване,което е обективирано в устройствения му акт – упълномощеното за участие друго лице да притежава качеството на акционер, не е в нарушение на закона. Възприетото разрешение е допълнително аргументирано и с изричната разпоредба на чл.165, т.10 ТЗ, позволяваща създаване на общи задължителни правила за регулиране на отношенията в АД, чрез въвеждането им в устава му, каквото е и установеното в чл.17, ал.2 ТЗ. Съобразявайки, че моментът от който възниква правото на акционера да знае конкретните предложени решения по посочения в поканата за Общото събрание дневен ред, е датата на оповестяването й по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ, въззивната инстанция е споделила за основан на закона извода на ПОС, че в случая отсъстват нарушения в процедурата по неговото свикване, отразяващи се на законосъобразността на взетите решения. Посочено е, че макар към датата на решението на СД за свикване на този колективен орган на АД и приемане текста за поканата на ОС, насрочено за 12.06.2018 г. да е липсвал проект на предлаганото за гласуване решение по т.7 от дневния ред – елемент от минимално уреденото и изискуемо се от чл.223, ал.4, т.5 във вр. с чл.224, ал.1 ТЗ нейно съдържание, констатираният пропуск е правноирелевантен, предвид безспорното му отстраняване в последващото заседание на СД от 27.04.2018 г. и датата на обявяване на заявената за вписване на 23.04.2018 г. покана по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ – 05. 05. 2018 г. Като лишена от основание в закона е отречена и тезата на А. за въведена от законодателя косвена забрана да се емитират поименни акции с право на глас с привилегия за обратно изкупуване при увеличаване капитала на АД със средства от фонд „Резервен” (номинално увеличавана). Изложени са съображения, че доколкото чл. 246, ал.4 ТЗ ограничава единствено размера на средствата от фонд „Резервен”, но не поставя други допълнителни изисквания, вкл. за вида на издаваните във вр. с увеличението, акции, то правилото на чл. 187в, ал.3 ТЗ, според което изкупуването може да се извършва само със суми, предназначени за разпределяне, съгласно чл.247а, ал.1, 2 и 3 ТЗ, не касае пряко визирания модел на увеличаване на капитала. Т.е. това правно действие - увеличаване на капитала със средства от резерви, надвишаващи размера на задължителните законови резерви, според съжденията в съобразителната част, е неотносимо към правилата за обратно изкупуване на издадените нова емисия акции. Сочените от касатора правно релевантни факти, според Пловдивския апелативен съд, биха били евентуално актуални при съответно ново решение, взето от оправомощените органи за обратно изкупуване на акции, какъвто не е предметът на спора. Затова и въззивната инстанция е отрекла да е незаконосъобразно, поради противоречието му с императивна на закона взетото от процесното ОС на акционерите решение по т.6 от дневния ред, с което е изменен чл.6 от Устава на ответника в следния смисъл: капиталът на дружеството е в размер на 2 800 000 лева; разпределен е в два класа акции - клас „А” - емитирани до 12.06.2018 г. – общо 280 000 бр.,с номинална и емисионна стойност от 1 лв. всяка и издадени като обикновени поименни акции с право на глас и клас „Б” - общо 2 520 000 бр., с номинална и емисионна стойност от 1 лв. всяка, които последни - емитирани във вр. с увеличението на капитала по решението на ОС от 12.06.2018 г. и издадени като поименни акции с право на глас и с привилегия за обратно изкупуване, съгласно чл.187вТЗ; определени са конкретен ред, условия и цени на обратното изкупуване от страна на дружеството. Обстоятелството, че с предприетото изменение на чл.6 от Устава е предвидено издаването на поименни акции с привилегия за обратно изкупуване, според изложеното в мотивите на обжалвания съдебен акт, означава, че в сочената хипотеза АД е било задължено по силата на чл.187в, ал.1 ТЗ да предвиди в устройствения си акт условията и реда, по които то ще се извършва. Следователно приетото, в изпълнение на това законоустановено изискване, решение на ОС за изменението на чл.6, ал.6 и на чл.8 от Устава, което ищецът оспорва, е съобразено със закона. С оглед изричното решение на ОС за вида на емитираните акции клас „Б” въззивният съд е счел, че те се подчиняват на уредбата на чл.187в ТЗ, поради което спрямо тях е неприложимо правилото на чл.187б, ал.1 ТЗ, изискващо нарочно решение на ОС на акционерите. Възприетото разрешение е аргументирано с липса на правна логика и на необходимост, при вече прието решение от оправомощения колективен орган на дружеството, от друго (второ) решение от ОС на акционерите за обратното им изкупуване– безспорно изключително негово правомощие, невъзможно да се делегира на друг орган, вкл. на СД. Конкретната процедура, въведена с оспорваното решение за изменението на чл.8 от Устава на дружеството, с която СД на ЮЛ- ответник е оправомощен да определя цените на акциите, подлежащи на обратно изкупуване, въззивната инстанция е преценила като баланс между интересите на отделните акционери и тези за защита на ЮЛ- търговец, целяща предотвратяване на нелоялни търговски практики по придобиване на акции и концентрация на капитал. Позовавайки се на унифицираните правила по Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския Парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно някои аспекти на дружественото право (консолидирана версия), в която са изрично уредени стандарти по обратно изкупуване на акции решаващият съдебен състав е счел, че оспорваните изменения не противоречат и на чл. 181, ал.3 от ТЗ. Посочено е, че въведената от законодателя забрана, осигуряваща защита на акционерните дружества в съответствие с европейските стандарти, е за ограничаване правата на отделни акционери от един клас, а в случая всичките новоприети правила по чл.6 и по чл.8 от Устава на дружеството обхващат акциите от клас Б, но без да въвеждат ограничения спрямо отделни акционери, вкл. и спрямо ищеца А., притежатели на акции клас Б и към които създадените ограничения относно финансовите средства на ЮЛ- търговец, с които обратно ще изкупни съответните акции, са ирелевантни. Отричайки възприетото от ПОС разрешение, че в правомощие на решаващия съд в производството по предявен конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ е и да констатира нищожността на новоприетите уставни клаузи и без конкретно оплакване в тази насока, което да е въведено с исковата молба и като се е позовала както на преклузивния 14 - дневен срок за упражняване потестативното право на акционера да иска отмяна на решението на ОС на търговско дружество, така и на задължителните постановки в т.1, т.6 и т.8 от ТР №1/2002 г.на ОСГК на ВКС въззивната инстанция е счела, че решението на първостепенния съд в частта му, с която е прогласено противоречието на чл.8 от Устава на „КЦМ 2000”АД, [населено място] с добрите нрави, следва да бъде отменено. При изграждане на крайния си правен извод за отсъствие на предпоставките на чл. 270, ал.3 ГПК решаващият състав на П. съд е съобразил, че обявената в мотивите на съдебния акт на ПОС нищожност на взетото от процесното Общо събрание на акционерите решение за изменението на чл.8 от Устава, не е намерила израз в постановения по същото диспозитив - единствено източник на силата на пресъдено нещо, иманентна част от който не са изложените към съдебното решение мотиви. Анализирани решаващите правни изводи на въззивния съд позволява да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/ или процесуалноправен въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване и който е основна предпоставка по см. на чл.280, ал.1 ГПК, трябва да е от значение за формиране решаващата правна воля на съда и чрез нея за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая тези изисквания са изпълнени единствено по отношение на въпроси № 1 и № 4 от изложението на касатора. Останалите поставени от касатора въпроси не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. Израз на становище на страната за допуснато от въззивния съд нарушение при прилагане на отделните визирани материалноправни норми и необоснованост на изведените въз основа на даденото им тълкуване правни изводи по съществото на спора, същите се явяват въведени извън решаващите мотиви на въззивното решение. Поради това и с тях не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата му, съгласно задължителните указания по т.1 на ТР 01/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно съображение за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат въведените допълнителни селективни основания. Отделно е, че отговорът на същите е изцяло предпоставен от преценката на конкретните факти и обстоятелства по делото и извършване на проверка относно правилното приложение на закона от страна на Пловдивския апелативен съд, която е извън предмета на производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК. Недоказано по отношение на посочените като удовлетворяващи общия селективен критерии въпроси, е поддържаното допълнително селективно основние по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните за съдилищата указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС поставеният от касатора правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, само когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена, поради неточно тълкуване на приложимата правна норма, неправилна съдебна практика или когато поради настъпила промяна в обществените условия и законодателство, създадената макар и правилна практика на съдилищата по приложението на конкретната правна норма, се нуждае от осъвременяване, а за развитие на правото - когато тази норма е непълна, неясна или вътрешно противоречива и чрез корективното и тълкуване за изясняване на съдържанието й, ще бъде създадена съдебна практика по нейното прилагане, каквито доводи дори не са въведени от касатора. Аргументирана единствено с липса на съдебна практика сочената допълнителна процесуална предпоставка, съобразно цитираните по- горе задължителни за съдилищата разяснение, е неприложима. Що се касае до предпоставянето на визирания критерий за селекция от твърдяната от касатора противоречива практика, следва да се посочи, че предвид променените правомощия на въззивната инстанция по действащия ГПК, на съд по съществото на спора, различното приложението на закона в първоинстанционния и във въззивния съдебен акт по едно и също дело, обективно не може да е източник на противоречие в съдебната практика. Отделно, че конкретните правни норми, във вр. с приложението на които са поставени въпросите на касатора с № 1 и с № 4 са ясни и вътрешно непротиворечиви, поради което не се налага изясняване на съдържанието им по тълкувателен път, за да се осигури точното им прилагане от съдилищата. Не е налице и твърдяната очевидна неправилност по см. на по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, сочената квалифицирана форма на неправилност, се обуславя от наличие на такъв порок в обжалвания съдебен акт, който е възможно да бъде пряко констатиран, без необходимост от извършване на присъщия за касационната инстанция същински касационен контрол - анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, какъвто не е разглежданият случай. Затова и според формираната практика на ВКС по приложението на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК очевидно неправилен ще бъде само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Във всички останали случаи неправилността на обжалваното въззивно решение, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и на съдопроизводствените правила, или от нарушаване правилата на формалната логика при разрешаване на конкретния правен спор, не обосновава наличие за „очевидна неправилност” по см. на чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК, а допускането на касационно обжалване ще е задължително обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В случая касаторът е обосновал приложението на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК с липса на мотиви във въззивния съдебен акт относно твърдението му за по- късно приемане на конкретно решение по конкретна точка от оповестения дневен ред на процесното ОС на акционерите и с неразбираемост на мотивите на въззивния съд относно приетото отсъствие на нарушение на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ, което освен,че е голословно, предвид съдържанието на съжденията в съобразителната част на обжалваното въззивно решение, не обосновава и очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК по изложените вече съображения. Насрещната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски в срока по чл.287, ал.1 ГПК, поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК съставът на касационната инстанция не присъжда такива. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС