Определение № 624 от 02.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3392/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Г. А. А., чрез адв. М. А. срещу решение №262622/21.04.2021 г. по гр.дело № 14305/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение№ 124546/27.05.2019 г. по гр.дело № 16565/2016 г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен предявеният по реда на чл.422,ал.1 ГПК от Я. Т. М. против Г. А. А. установителен иск с правно основание чл.45,вр.чл.52 ЗЗД за сумата 5000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка с осъществен на 08.11.2014 г. по вина на Г. А. А. деликт. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението. Да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо това определеният размер обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца се намали. В изложението е поставен правният въпрос, който, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: относно критериите, които са от значение за определяне на конкретен размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по касационната жалба Я. Т. М., чрез адв. А. Б. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на въззивното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК. Прието е за установено от приложеното по делото влязло в сила на 08.05.2015 г. решение по нахд № 23695 на СРС, 122 състав, че ответникът Г. А. А. е признат за виновен за това, че на 08.11.2014 Г. около 11,50 часа в [населено място], на ул. Сребърна, след спирка на масовия градски транспорт посока Зоопарк - София, е нанесъл удари с метален предмет (бокс) в областта на главата на Я. Т. М., с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и разкъсно-контузна рана в задната част на лявата теменна област на главата, охлузване на дясната буза, към ръба на долната челюст, отток и кръвонасядане в прилежащата тъкан на бузата, кръвонасядане и отток по лигавичната повърхност на бузата, на нивото на 6 долен десен зъб, като в съвкупност тези увреждания са реализирали медико-биологичния квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - /на публично място, не предизвикан и без основателна причина, в присъствието на свидетели, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството и при липса на личен мотив във взаимоотношенията между него и свидетелят Я. М. - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл 130, ал. 1 от НК и чл. 78а от НК във вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Приел е още, че с акта си по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата, че разликата се състои само във вида на отговорността – освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно наказание е приравнено на влязла в сила присъда, в който смисъл са и задължителните за съда указания дадени в т. 15 на Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поради това са преценени за неоснователни оплакванията, че в нарушение на процесуалните правила решаващият съд не е допуснал изслушване на допълнителна задача към изслушаната СМЕ, тъй като механизмът на настъпване на увреждането е установен с влязла в сила присъда. Посочено е, че в неоспореното заключение на вещото лице по изслушаната СМЕ, което въззивният съд е намерил за компетентно и обективно дадено и го е кредитирал е посочено, че уврежданията на ищеца са причинени от най-малко две отделни травматични въздействия с твърди тъпи предмети по механизъм на удар. По отношение оплакванията, касещи нарушения на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение е прието, че вещото лице е посочило, че следствие на осъществения инцидент на ищеца са били причинени следните травматични увреждания: контузия и разкъсно контузна рана на лявата теменна област на главата; контузия, оток кръвонасядане и охлузване на дясната буза с охлузване на лигавичната ѝ повърхност на същото ниво, които травми са довели до силни болки и страдания, които са били по-интензивни през първи и втори ден, като за около 2-3 седмици постепенно са отслабвали по интензитет до пълното им отшумяване и възстановяване на пострадалия. Съдът е приел за установено от показанията на свидетеля К. А., приятел на ищеца, които е преценил при условията на чл.172 ГПК, като обективни, последователни и непосредствено възприети, кореспондиращи и с останалите събрани по делото доказателства, и които показания е кредитирал, че непосредствено след инцидента ищецът е бил силно разстроен, изпитвал е главоболие в продължение на седмици. Вследствие на инцидента се е чувствал унизен пред приятелката си, която е присъствала на инцидента, като продължително време, дори в продължение на години след това се е връщал към преживяното и предизвикания стрес и емоционална потиснатост. Прието е, че според правилото, уредено в чл. 52 ЗЗД обезщетението следва да се определи по справедливост. Прието е също, че причинените на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания следва да се преценяват с оглед на комплексен критерий, включващ обстоятелства като характер на увреждането, причинените морални страдания, неудобствата в нормалната деятелност, социално-икономическите условия в страната и т.н. Позовал се е на т. 2 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, според която понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а се определя конкретно според обстоятелствата по делото. Съдът е приел, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ответникът виновно е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и разкъсно-контузна рана в задната част на лявата теменна област на главата, охлузване на дясната буза, към ръба на долната челюст, отток и кръвонасядане в прилежащата тъкан на бузата, кръвонасядане и отток по лигавичната повърхност на бузата, на нивото на 6 долен десен зъб, като в съвкупност тези увреждания са реализирали медико-биологичния квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Съобразил е обстоятелството, че тази травма е създала неудобства в нормалната деятелност на ищеца, предизвикала е силни болки и страдания, които са били по-интензивни през първи и втори ден, главоболие в продължение на седмици, които постепенно са отслабвали по интензитет до пълното им отшумяване и възстановяване на пострадалия. Прието е за установено, че наред с чисто физическите болки инцидентът е рефлектирал и върху емоционалното състояние на ищеца, който продължително време е бил потиснат и в състояние на стрес. Намерило е отражение и върху самочувствието на ищеца, тъй като същият се почувствал унизен, имайки предвид, че без да предизвиква с нищо ответника е бил ударен пред своята приятелка, която се е намирала в автомобила, както и на публично място – оживена улица в присъствието на множество хора. Посочено е, че в понятието “неимуществени вреди”, според последователната практика на ВКС, (Решение №407/26.05.2010г по гр.д. № 1273/2009г.,III ГО, ВКС; Решение. №195 от 16.07.2013 по гр.дело №757/2012, IV ГО, ВКС) се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, които в своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания на същия, за които е ноторно известно отразяването им върху психиката и създадения от това социален дискомфорт. С оглед на тези съображения съдът е приел, че всички доказателства преценени в своята съвкупност, касаещи определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД водят до извод, че същото е в размер на 5000,00 лв. Прието е, че принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), поради което и така определения размер на обезщетение в размер на 5000,00 лв. е в съответствие с принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Тъй като въззивният съд е достигнал до различни правни изводи относно размера на справедливото обезщетение е приел, че обжалваното първоинстанционно решение следва да се отмени в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 5000,00 лв. до уважения размер от 7000,00 лв., както и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски над сумата от 214,28 лв. Прието е, че в частта, с която искът е уважен до сумата от 5000,00 лв. решението следва да се потвърди. Съдът е приел, че законната мораторна лихва върху определеното обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди се дължи от датата на деликта – 08.11.2014 г., до окончателното й заплащане, доколкото при непозволено увреждане, при определяне на началния момент, от който следва да се начислява обезщетението за забава, намира приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Посочено е, че във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размера на уважения акцесорен иск и в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и същото следва да се потвърди. По правния въпрос: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателя. С решение № 43/30.03.2018 г. по гр.дело № 1461/2017 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е прието, че според постановките на ППВС № 4/1968 г., т. ІІ, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Напълно споделяно в практиката на ВС и ВКС е установеното разбиране, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението – например характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Посочването не е изчерпателно, тъй като ВС подчертава, че от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Соченият принцип е доразвит и в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Така в решение № 40 по т.д. № 188/2015 г., І т.о., се приема, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице, а в решение № 99 по т.д. № 44/2012 г., ІІ т.о., ВКС, възприемайки същата изходна позиция, допълва, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е само онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. С решение № 19/19.04.2019 г. по т.дело № 1408/2018 г. на ВКС, I т.о. по чл.290 ГПК е възприета задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС № 4/1968г. както и в постановени множество решения по реда на чл.290 ГПК на състави на ВКС, според която понятието "справедливост" не е абстрактно, а всякога - налагащо преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с: начина на извършване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последици, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занятия. Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни дефекти; силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във всички случаи, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди. Не бива, също така, да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. Съдът трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, и в мотивите към решението да посочи конкретно същите обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Правният въпрос възивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С въззивното решение съдът е извършил преценка на всички конкретно установени обстоятелства, относими към претърпените от ищеца неимуществени вреди – характера и естеството на увреждането, обстоятелството, че причинената травма на ищеца е създала на същия неудобства в ежедневието му, предизвикала е болки и страдания, които са били по-интензивни през първи и втори ден, главоболие в продължение на седмици, които постепенно са отслабвали по интензитет до пълното им отшумяване. Съдът е преценил освен чисто физическите болки и обстоятелството, че инцидентът е рефлектирал и върху емоционалното състояние на ищеца, който продължително време е бил потиснат и в състояние на стрес, чувството на унижение, тъй като без да предизвика ответника е бил ударен пред свята приятелка, която се е намирала в автомобила, както и че травмата е получена на публично място – оживена улица в присъствието на множество хора. С оглед преценката на тези конкретно установени обстоятелства, като е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд е формирал извод, че сумата от 5000 лв. е справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца Я. М.. Всички тези изводи на въззивния съд са изцяло съобразени с цитираната практика на ВКС. Поради това не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос в изложението на жалбоподателя-ответник. Останалите доводи в изложението касаят правилността на въззивното решение и поради това не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, и не следва да се обсъждат в настоящото производство по чл.288 ГПК. С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.3 ГПК, вр.чл.81 ГПК в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 800 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение