Определение № 106 от 14.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1953/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на С. Е. Е. ЕГН: [ЕГН] и Н. М. Е. ЕГН: [ЕГН] срещу определение №240/12.06.2019г. по в.гр.д.№251/19 на АС-Пловдив, с което е обезсилено определение №402/26.02.2019 г. по в.гр.д.2159/2018 на ОС-Пловдив, с което е била оставена без уважение молбата им за възстановяване на срока за подаване на КЖ срещу постановеното по същото дело въззивно решение. В писмен отговор на частната касационна жалба от страна на ответника „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е изразено становище за недопустимост на същата. Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. За да обезсили обжалваното пред него определение, въззивният съд се е позовал на следното: Спорът е търговски и е с цена на иска под 20 000 лева, поради което въззивното решение по него е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като за него е приложима императивната норма в чл. 280 ал.3,т.1 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева. С оглед изложеното е преценена като недопустима и самата молба за възстановяване на срока за подаване на КЖ срещу постановеното въззивно решение, поради което и постановеният по нея съдебен акт е обезсилен, а производството по молбата за възстановяване на срока за подаване на КЖ- прекратено. Доколкото въпросът за характера на спора по искове за вземания, основани на договори за потребителски кредити, е предмет на образувано тълк.дело № 3/2019 на ОСГТК, в което се разглежда и въпросът: по какви критерии следва да се определя видът на спора, относно това, дали е търговски или граждански, производството по настоящата ЧКЖ е бил спрян на основание чл.292 ГПК. С оглед постановяването на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2019 от 23.02.2022 год. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2019 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС производството по настоящото дело следва да се възобнови. В това тълкувателно решение по конкретно повдигнатия за тълкуване въпрос ОСГТК на ВКС е дало задължителни за съдилищата указания по тълкуване и прилагане на закона като е приело, че когато, съобразно предмета на материалноправния спор, делото е търговско до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн., ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г./ касационно обжалване на въззивното решение е допустимо при цена на иска над 20 000 лева. С изменението на чл.113 ГПК с посочения Закон за изменение и допълнение на ГПК /обн., ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г./ е създадено ново процесуално правило, имащо действие и за висящите въззивни производства, според което образуваните дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. От тази норма следва, че за тях е приложим предвиденият в чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК праг за касационно обжалване от 5 000 лв., когато въззивните решения са постановени след влизане в сила на изменението на чл. 113 ГПК ДВ бр.100/2019г. В настоящия случай: пред АС-Пловдив се е обжалвало определение, с което е оставена без уважение молба за възстановяване на срок за подаване на КЖ вх. № 225/04.01.2019 г. срещу решение №1435/22.11.2018 г. на ОС-Пловдив по в.гр.д. № 2159/18 по описа на същия, с което се потвърждава решение на РС-Карлово по иск с цена от 6 850,46 лева, претендирани от банката-ищец, като дължими по договор за потребителски кредит, сключен между двамата частни жалбоподатели и „СИБАНК” АД. Следователно въззивното решение по спора е постановено по търговски спор, основан на абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.2 във връзка с чл.1 ал.1 т.7 ТЗ и датата на постановяването му 22.11.2018 г. предхожда изменението на чл.113 ГПК с посочения Закон за изменение и допълнение на ГПК /обн., ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г./, създаващо ново процесуално правило, имащо действие и за висящите въззивни производства, според което образуваните дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. От това следва, че делото по настоящия спор е търговско и до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн., ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г./ касационно обжалване на въззивното решение е допустимо само при цена на иска над 20 000 лева, а в процесния случай искът е с цена от 6 850,46 лева. Ето защо, в произнасянето на АС-Пловдив, липсва противоречие по наведените от частния касатор в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК въпроси с цитираната задължителна практика на ВКС. Съдът е приел, че спорът е търговски и е с цена на иска под 20 000 лева, поради което въззивното решение по него е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като за него е приложима императивната норма в чл. 280 ал.3,т.1 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева. Като последица от тази правилна констатация е преценена като недопустима и самата молба за възстановяване на срока за подаване на КЖ срещу постановеното окончателно въззивно решение, поради което и постановеният по нея съдебен акт на предходната инстанция е обезсилен, а производството по молбата за възстановяване на срока за подаване на КЖ е прекратено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение