Определение № 230 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1336/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Б. А. в качеството й на наследник на Н. М. И. чрез адв.Л. Я. срещу определение № 216 от 11.12.14г. по гр.дело № 6242/14г.на състав на ІІ г.о.на Върховния касационен съд,с което е оставена без разглеждане касационна жалба с вх.№ 6586 от 17.09.14г. срещу въззивно решение № 354 от 12.08.14г.по в.гр.дело № 432/14г.на Врачанския окръжен съд и производството е прекратено. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на определението.Поддържа се,че неправилно е прието,че касационната жалба е недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК,тъй като цената на исковете е на стойност 6 306.75 лв,т.е.над 5000 лв. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение тричленният състав на ВКС е приел,че въззивният съд е бил сезиран с няколко обективно съединени иска,като цената на всеки от тях е под 5000 лв съгласно представените в първата инстанция удостоверения за данъчна оценка за 1/2 ид.ч.от процесните имоти.Съгласно ограничителната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК съдът е счел,че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената касационна жалба е недопустима. Определението е правилно. При предявени искове за собственост или други вещни права цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка на имота или от пазарната му стойност,като при обективно съединение на исковете меродавна е цената на всеки иск поотделно,а не сборът на цените на отделните искове.В разглеждания случай са предявени седем обективно съединени иска за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищцата е собственик на 1/2 ид.част /от процесните имоти.Съгласно представените по делото данъчни оценки цената на всеки от предявените искове е под 5000лв. Неоснователен е доводът в частната жалба,че цената на исковете е над 5000 лв.Самата ищца с молбата-уточнение до РС-Враца от 18.11.13г. е посочила сумата 6 306.75 лв като обща цена на исковете,определена на база 1/2 ид.ч.от данъчната оценка на процесните имоти/12 613.50 лв/. По изложените съображения настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.