Определение № 466 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3113/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. С. от [населено място] чрез адв. С. С. срещу определение №66/11.03.2013 г. по гр.д. № 1377/2013 год. на ВКС, І г.о., с което подадената от К. И. С. касационна жалба с вх. № 136031/27.12.2012 год. срещу въззивно решение от 05.11.2012 год. по гр.д. №5628/2012 год. на СГС, г.о. ІІ б състав, е върната. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК в редакцията и след изменението на ГПК /Д.В. бр. 100/21.12.2010год. /, според която не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Позовава се на пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК, според който висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Доколкото към датата на цитираното изменение на ГПК, производството на делото е било висящо, приложима е разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК до нейното изменение съобразно която не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 1 000 лв. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и съдът да извърши преценка относно наличие на предпоставките за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение. Ответникът по частната жалба - З. И. Р. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.2 изр.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. По делото няма спор, че цената на предявеният установителен иск за собственост, се определя по данъчната оценка на процесния имот към датата на подаване на исковата молба и че същата в случая е под 5 000 лв., а именно 2 696,10 лв. Спорът е относно приложимия закон при преценка допустимостта на касационната жалба. В тази насока въззивният съд е посочил, че касационната жалба е подадена на 27.11.2012 год. тоест при действието на редакцията на чл. 280,ал.2 ГПК от 21.12.2010 год., според която не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5 000 лв.В тази връзка е приел, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол и е постановил връщане на подадената касационна жалба като процесуално недопустима. Така направените изводи са правилни. Съгл. пар. 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК / Д. в. бр. 100/21.12.2010 год./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Трайната практика на ВКС приема обаче, че производството следва да е висящо пред съответната инстанция. С оглед данните по делото, касационното производство по подадената касационна жалба към 21.12.2010 год. не е било висящо. С оглед на изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,