Определение № 539 от 27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2838/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Министерство на икономиката против решение №1545 от 25.06.2019 г. по т.д. №5114/2018 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- „Биоиновейтив” АД, [населено място], е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Изложени са и доводи за неговата правилност. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирано за обжалва лице. С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. А. М. е посочил, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с решение на СЕС по дело С-538/13. Развил е подробно своето разбиране по основателността на иска, като е изложил оплаквания за неправилност на мотивите на двете съдебни инстанции, които е интерпретирал накратко. Поставил е въпросът – „Налице ли е конфликт на интереси и основание за налагане на финансова корекция, когато е установен общ интерес по смисъла на чл.52 от Регламент 1605/02г. изменен с Регламент 1995/06г./ чл.4.1. и ч.4.2от Общите условия към ДБФН/ у бенефициера и изпълнителя на възложителя на работа по силата на договор, сключен след провеждане процедура за възлагане на обществена поръчка”. Страната е посочила, че разрешаването на този въпрос е от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като е поддържала, че била налице практика на административните съдилища. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието от формулирания въпрос, макар и съдържателно обоснован като фактически, може да бъде изведен релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Или налице е общо основание, по което е поддържан довод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В тази връзка страната, обаче, не обосновава извод за противоречие с решение на СЕС по дело С-538/13, тъй като това решение не третира изобщо тълкуване на посочените от касатора норми. Не е достатъчно да бъде отчетена само обоснованата цел на Директива 89/665/ЕИО, чиито текстове / чл.1,пар.1, ал.3/ са предмет на тълкуване на посоченото от страната решение на СЕС, тъй като тя е обща и е свързана с координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки, поръчки за доставка и за строителство. Самата цел на директивата е формулирана като изискване на държаните от ЕС да гарантират, че решенията за възлагане на обществени поръчки и концесии, както и предварителните процедурни решения в този контекст, се обжалват бързо и ефективно, в случай, че нарушават законодателството на ЕС за обществените поръчки. В този контекст и тълкуваната норма на чл.1 на обсъжданата директива въвежда конкретизация, че се касае за тези поръчки, попадащи в приложното поле на Директива 2004/18ЕО / 18.04.2016г. Насочеността на текстовете от последната, които се тълкуват с решението е свързан с производството по обжалване и възможността това производство да е достъпно за всяко лице, което има право на конкретен отговор и което е било ощетено от предполагаемото нарушение. Изобщо, тълкуваните текстове и от двете директиви третират основно въпроса относно правните средства за защита- както преди подписване на договора за обществена поръчка, така и след сключването му, като следдоговорните средства имат за цел да обявят сключения договор за недействителен или да предоставят компенсации на засегнатите страни. С обсъжданото решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване е разгледана конкретна хипотеза, очертаваща правния спор – оценяване на няколко оферти при участие в процедура по възлагане на обществена поръчка, като решенията на комисията на възлагащия орган са били обжалвани, с оглед осъществената конкуренция и предпочитанието на комисията спрямо заявена оферта, в каквато връзка е отправено преюдициално запитване за тълкуване на чл.1 пар.1 ,ал.3 Директива №89/665/ третиращ принципи за ефективност и бързина по отношение на защитата на нарушени права на оферентитете/, чл.2 Директива / 2004/18/ / установяващ принципа на равно третиране на оферентите/,чл.44,пар.1. и чл.53,пар.1 б.“а“ от същата директива- третиращи процедура по сключване на договор с оферент предоставил най- изгодни искономически условия, в каквато връзка и са формулирани и изброени конкретни въпроси по тези обобщаващи изисквания. Налага се извод, че всичките тези текстове са ирелевантни спрямо разглеждания случай, а и изобщо нямат относимост към поставения въпрос формулиран от касатора, тъй като разглежданата хипотеза не е свързана с конкуренция между оференти и правото на защита на този, на който не е възложена поръчката, поради конфликт на интереси между спечелилия и възложителя, нито с цитираното решение са тълкувани или обсъждани текстовете залегнали във въпроса на касатора, нито дори е обсъждана подобна хипотеза т.е. такива обстоятелства, каквито преценява и разглежда СЕС нито са твърдяни, нито са били предмет на настоящия спор. Или, това решение на СЕС е ирелевантно за правните изводи на състава въобще. Следва да се отбележи още, че и практиката на административните съдилища / поддържана като наличие на противоречие в правни изводи по поставения въпрос е ирелевантна/ за основанията визирани по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Макар и поставеният въпрос да е бил обсъждан, с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касаторът е посочил, че по него било налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. по което е възпроизвел текста на нормата, но не е развил нито едно съображение, съобразно определената с тълкувателна практика / ТРОСГТК № 1 /09г. / негова дефинитивност. Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На ответника по касация следва да бъде присъдено на основание чл.78, ал.8 ГПК юристконсултско възнаграждение в размер на 300лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение