Определение № 3940 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2284/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Г. Б., чрез процесуалния си представител адв.А. У., срещу определение №187/13.05.2024г., постановено по в.ч.гр.д.№233/2024г. на Апелативен съд – гр. Пловдив, с което е потвърдено определение №196 от 12.04.2024 г., постановено по гр.д.№160 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на Гроздeнка Р. Б. да бъде освободена на основание чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото. Обосновават се предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по три въпроса, които според касатора са били разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и такава на тричленни състави.По четвъртия въпрос се навежда довод, че касационното обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне при условията на чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.Поставените въпроси са следните: 1/Длъжен ли е съдът при отказ от освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски, да направи съпоставка между размера на доходите и размера на разходите на молителя и въз основа на това да формира преценка за възможността да се платят дължимите се от нога такса и разноски; 2/Може ли съдът при отказ за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски да се мотивира с обстоятелството, че молителят е в трудоспособна възраст при условие, че е декларирал писмено липсата на доходи от трудово и/или гражданско правоотношение; 3/Може ли съдът при отказ от освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски да се мотивира с обстоятелството, че молителят е собственик на жилищен имот от който може да получава доход от наем при условие, че не е декларирал наличие на доход от наемно правоотношение. 4/Може ли да се прави обоснована преценка за възможността за плащане на държавна такса и разноски само от размера на получаваните от молителя доходи, без да се съобразява къде е неговото постоянно местопребиваване и това на членовете на семейството, което е от значение за размера на екзестенциалните разходи. Твърди се и очевидна неправилност на обжалваното определение. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че исковото производство е образувано по предявен от Г. Р. Б., против „БИГА СОД – ВИБ“ЕООД, иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 76 320лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считана от 15.03.2018г., както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., претърпени от ищцата във връзка с неизпълнение от страна на ответника на задължения по сключен от ответника с майката на ищцата договор за охрана на апартамент в [населено място], [улица], ет.5, ап.13, в резултат на което жилището е било взломено от неизвестни лица, и от него са откраднати собствени на ищцата движими вещи – златни бижута, както и парична сума в брой в размер на 3000 лв С исковата молба е депозирана и молба за освобождаване на ищцата от такси и разноски по делото.С молбата и приложената към нея декларация за семейно и материално положение и имотно състояние ищцата е декларирала, че семейството й е четири-членно – има съпруг и две деца – на 10 години и на 14 години.Заявява, че понастоящем живее постоянно във Великобритания, [населено място], като обитава жилище, ползвано по договор за наем, за което заплаща месечен наем в размер на 1650 паунда.Декларира, че понастоящем и двамата със съпруга й са безработни, като доходите на ищцата и нейния съпруг са изцяло формирани от получавани социални плащания – в размер на 1939 паунда/месечно за ищцата, и 1200 паунда/месечно за нейния съпруг, с обща левова равностойност към момента на подаване на декларацията в размер на 7062 лева. Декларирала е, че притежава идеална част от наследствен апартамент в [населено място], [улица], ет.5, ап.14.За установяване на декларираните обстоятелства са представени удостоверения за раждане на двете деца, разписка за заплатен наем на 19.02.2024 г. в размер на 1650 паунда /на английски език, и със заверен превод на български език/. По делото е изискана справка от НБД“Население“ /на л.50/ от която е видно, че бащата на ищцата е починал, и е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга /майка на ищцата/ и две деца /ищцата и нейната сестра/.Също така е видно, че ищцата е омъжена, и има две деца. От справка от Агенцията по вписванията /на л.51/ се установява, че молителката притежава недвижим имот – жилище в [населено място], на [улица], ет.1, ап.1, с площ от 53 кв.м., придобито с покупко-продажба на 07.09.2021г. От направени служебни справки в Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ /на л.54-56/ се установява, че ищцата и нейния съпруг не притежават банкови сметки и сейфове в български банки. От справка в НАП /на л.59/ се установява, че за периода от 01.01.2022 г. до 19.03.2023 г. за ищцата и съпругът й няма данни за регистрирани трудови договори, за декларирани доходи от наем, и не са подавани декларации като самоосигуряващи се лица. От справка в МВР – сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик /на л.61/ се установява, че молителката и съпругът й не притежават ПС, регистрирани на тяхно име. При така събраните по делото доказателства, въззивният съд е формирал следните правни изводи: Видно от справката от НБДН, молителката е [дата на раждане], а съпругът й С. Г. А. е [дата на раждане] – т.е. молителката към настоящия момент е на 32 години, а съпругът й е на 37 години, т.е. – и двамата са млади, в трудоспособна възраст.Не са декларирани и не се установява същите да са неработоспособни, или да страдат от заболявания, които ги затрудняват да реализират трудови доходи.От събраните по делото доказателства се установява, че същите, въпреки че са трудоспособни, не работят, а семейството се издържа изцяло от социални помощи.Същевременно, ищцата и съпругът й притежават в България недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица], ет.1, ап.1, който не използват за семейно жилище – в самата искова молба са наведени твърдения, че ищцата и семейството й понастоящем са се установили постоянно да живеят в [населено място], а когато се връщат в България, пребивават в жилището на нейната майка, находящо се в [населено място], на [улица], ет.5, ап.13.Освен собствения на ищцата и съпруга й недвижим имот – апартамент [населено място], на [улица], ет.1, ап.1, ищцата е декларирала, че е собственик по наследство и на идеална част от втори жилищен имот - апартамент в [населено място], на [улица],ет.5, ап.14. Ищцата е декларирала, че тя и съпругът й получават социални плащания във Великобритания, в общ размер в левова равностойност над 7000 лева/месечно, като дължимата държавна такса по делото е в размер на половината от тази сума.Същата има ресурс да реализира доходи от наем от собствените си имоти в България, който ресурс семейството не реализира, без да има обективни причини за това. С оглед на горното е прието, че искането се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 от ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо. По четирите поставани в изложението въпроса следва да се даде общ отговор, тъй като касаят предпоставките при които едно физическо лице може да бъде освободено от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото.Не са налице формалните предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по последния въпрос, тъй като разходите на лицето и неговото семейство са един от критериите, който обоснована основателността на искането по чл.83, ал.2 от ГПК. В постоянната си практика ВКС приема, че по молбата за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, които са от значение за възможността да се изпълни задължението за заплащане на държавна такса/разноски по делото/. След като извърши горната преценка съдът следва да я съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата се държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да я заплати – изцяло или частично. В този смисъл са: определение 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 442/19.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7440/2013г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 603/25.05.2014 г. по ч.т.д.№2139/2014г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 686/12.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 7091/2014г. на ВКС, І г.о.,определение № 66/12.02.2016г. по ч.гр.д.№136/2016г. на ВКС, ІV г.о и др. Въззивният съд изцяло се е съобразил с посочената съдебна практика, постановявайки обжалваното определение – взел е предвид данните за имущественото и здравословно състояние на жалбоподателя, съдържащи се в представената декларация за материално и гражданско състояние – получаван социална помощ; притежавано недвижимо имущество, което не се ползва и може да се отдаде под наем; здравословното състояние на ищцата и нейния съпруг. С оглед на горното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставените в изложението четири въпроса. На основание чл.274, ал.3, вр. чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК независимо от предпоставките по чл.280, ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност. За да се приеме, че е налице твърдяния порок е необходимо да се установи, че съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл, основал е изводите си на норма, която е била отменена, нарушил е основни правила на съдопроизводствения ред или е допуснал груби нарушения на правилата на формалната логика, довели до постановяване на неправилно въззивно решение.Не е такъв процесния случай, в който въззивният съд е изложил подробни мотиви относно материалноправните предпоставки за освобождаване на едно физическо лице от задължението за заплащане на държавна такса по делото. Предвид горното, съдът