Определение № 954 от 17.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1263/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответниците по делото Я. Д. П. и В. С. П. против решение № 36/16.03.2023г. по в.т.д. № 360/2021г. на Апелативен съд – Велико Т., с което след частична отмяна/ потвърждаване на решение № 174/22.10.2018г. по т.д. № 56/2018г. на Окръжен съд – Плевен, са уважени предявените на основание чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.430 и сл. ТЗ искове на „Юробанк България” АД против Я. П. и В. П. за заплащане солидарно на сумата от 49 654,30 лева, представляваща равностойността на 41 889,08 швейцарски франка, част от дължимата главница от 99 632.56 швейцарски франка по договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 32951/28.01.2008г., ведно с Приложение № 1/30.01.2008г. към него и допълнителни споразумения от 08.04.2009г., 20.05.2010г., 20.07.2010г., 12.10.2011г., 31.01.2013г., 13.02.2014г., чиято левова равностойност е изчислена по курс „купува“ за швейцарски франк към евро към датата на усвояване на кредита - 30.01.2008г., посочен в Приложение № 1 към договора – 1,6499663 и след това изчислена в лева по фиксирания курс на БНБ евро/лев - 1,95583, както и сумата от 981,98 лева - нотариални такси за периода 09.01.2018г. до 14.03.2018г. по същия договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2018г. до окончателното изплащане на главниците, както разноски за първата инстанция в размер на 6582,63 лева. Касаторите атакуват въззивното решение като неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърдят, че е допуснато съществено процесуално нарушение от втората инстанция с оглед непроизнасяне по задължителните за нея указания на ВКС по въпроси, по които следва да вземе отношение при повторното разглеждане на делото: а/ да прецени нищожността на всички оспорени клаузи от договора за кредит, като обсъди всички фактически и правни твърдения на ответниците по иска; б/ да даде отговор на довода на ответниците за нищожност на договора за банков кредит, като изследва предпоставките по чл.146, ал.5 ЗЗД, а именно възможността договорът да се прилага и без неравноправните клаузи; в/ да разгледа възраженията за нищожност на основание чл.26, ал.2, предл. пето ЗЗД на договора за цесия от 11.03.2008г. в частта му, с която вземането на банката по процесния договор за кредит е било прехвърленото на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. В тази връзка поддържат възраженията си за нищожност на основание чл.143, т.9, т.10, т.11, т.12, т.14, т.18, вр. чл.146 ЗЗП на клаузите на чл.3, ал.1, ал.3 и ал.5, чл.6, ал.2 и ал.3, чл.7, ал.2 и чл.23 от договора за кредит, уреждащи начина на формиране на възнаградителната и наказателната лихва, падежа па погасителната вноска по кредита, когато същият съвпадне с неприсъствен ден; клаузите, отнасящи се до валутата на погасяване на кредита и поемане на валутния риск, като във връзка с последните са твърдели, че кредитът реално е предоставен в евро, вкл. и относно клауза на чл.28 от кредитния договор. Твърди се, че апелативният състав е разгледал основно нищожността на клаузите на чл.6 ал.2, чл.22 и чл.23 от договора за кредит и отчасти чл.3 ал.5 от същия договор, без да обсъди и другите инвокирани от ответниците клаузи: чл.3, ал.1, ал.3, чл.6, ал.3 и чл.7, чл.28 от договора. Поддържа се, че предвид нищожността на договора, на множество клаузи от договора за кредит и недействителността на договора за цесия, вземане на банката спрямо кредитополучателите не е възниквало, поради което касаторите не са солидарни длъжници спрямо банката по сделка с невъзможен предмет, тъй като нищожността е по смисъла па чл.26 ал.2 пр. пето ЗЗД. Тази нищожност от своя страна изключва материалноправната отговорност на ответниците по иска на банката, основан на кредитния договор и допълнителните споразумения. Твърди се, че необсъждане на цесията от 11.03.2008г. /в частта, с която вземането на банката по процесния договор за кредит е било прехвърлено на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД.”/ съобразно критерия по чл.26 ал.2 предл. пето от ЗЗД е предпоставило и извода за основателност на ищцовото вземане, като вместо да се обезсили кредитния договор в неговата цялост, предвид изрично заявеното от кредитополучателите искане за обезсилване, апелативният състав фрагментарно е приел, че договорът може да се изпълнява и без отделни негови клаузи. Позовават се на практиката на ВКС, че на нищожността на една сделка, в т.ч. и на цесия, може да се позове всяко лице, вкл. и длъжника, щом същият отрича съществуването на правото на страна по оспорваната цесия, когато сделката поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Въззивният състав неправилно е приел, че след като длъжниците са подписвали допълнителни споразумения с цесионера на банковия кредит, то и сделката за прехвърляне на вземането на цесионера е валидна. Твърдят, че това разбиране е в очевиден разрез с института на абсолютно симулативните/привидните сделки, с оглед правилото, че недействителните сделки не пораждат правни последици и недействителността им не може да се валидира дори от страните по нея. Отделно се сочи, че самото уведомяване за сключената цесия е далеч след обратната цесия - едва на 17.02.2018г., т.е. едновременно е обявяване предсрочната изискуемост, като това уведомление за цесията инкорпорира в себе си и обратната цесия. Поддържа се, че непроизнасянето от съдилищата по въведения довод за нищожност на цесията/цесиите е в противоречие с практиката на ВКС. Също така въззивният състав не се съобразил с формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, в която е прието, че с разпоредбата на чл.294. ал.1, изр.2 ГПК е въведено изрично задължение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия /на съда и на страните/, посочени от касационната инстанция като надлежно извършени и да не зачете тези, посочени като ненадлежно осъществени, както и да извърши предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия и да не извърши указаните му като недопустими. Касаторите поддържат съображението си, че когато се разглежда неравноправност на една клауза от договор, същата следва да се разгледа във връзка и взаимодействие с останалите клаузи по договора. Позовават се и на дадено и в диспозитива на решение на СЕС от 10.09.2020 по дело С-738/19. Отбелязват, че възможността на потребителя за безсрочно оспорване на недействителността на неравноправни клаузи, които по правило не обвързват потребителя, не се изсрочва и погасява по давност, като за претенцията на потребителя за недължимо платени от него суми въз основа на такива клаузи, следва да се съобрази постановката на решение от 09.07.2020г. на СЕС по съединени дела С-698/18 и С-699/18, в рамките на производство по SC Raiffeisen Bank SA срещу JB (С-698/18) и BRD Groupe Soci йtй Gйnйrale SA срещу КС (С-699/18) в т.58, т.82 и т.83. В заключение сочат, че ако се установи неравноправност на клаузите в процесния договор за кредит и неговите допълнителни споразумения, касаещи обстоятелствата: по неопределен в договора механизъм и методика за формиране на БЛП; клаузата за едностранно автоматично изменение от банката на лихвения процент по договора; неяснота и непрозрачност на клаузите досежно валутния риск; и клаузата позволяваща на банката служебно да превалутира погасителните вноски от местна валута в чуждестранна валута по курс „продава на банката”; изследване и съблюдаване обстоятелството за непосочване размера на погасителните вноски, незапознаване кредитополучателите с икономическите последици за формиране и изменение на размера на кредита и размера на месечните вноски, то договорът е нищожен изцяло, тъй като не е налице прозрачност, яснота и разбираемост на договорните клаузи от гледна точка утвърденото правило, че тази яснота следва да предоставя информираност на потребителя за икономическите последици от договора. Предвид изложеното се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска, като претендират заплащане на направените разноски в производството. Ответникът по жалбата и по делото, "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С решение № 174/22.10.2018г. по т.д. № 56/2018г. Окръжен съд - Плевен е осъдил, на основание чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.430 и сл. от ТЗ, ответниците Я. Д. П. и В. С. П., да заплатят солидарно на ищеца „Юробанк България” АД, част от дължимите суми по договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 32951/28.01.2008г., Приложение № 1/30.01.2008г. към него и допълнителни споразумения от 08.04.2009г., 20.05.2010г., 20.07.2010г., 12.10.2011г., 31.01.2013г., 13.02.2014г. ,а именно: 41 889,08 швейцарски франка - част от главницата за периода от 28.07.2014г. до 14.03.2018г.; 981.98 лв. - нотариални такси за периода от 09.01.2018г. до 14.03.2018г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба -15.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата; като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца и разноски по делото в размер на 6 582,63 лева. С решение № 163/05.07.2019г. по в.т.д. № 418/2018г. на Апелативен съд – Велико Т. е потвърдил решение № 174/ 22.10.2018г. по т.д. № 56/2018г. на Окръжен съд - Плевен. С решение № 60058/04.11.2021г. по т. д. № 2702/2019г. Върховният касационен съд е отменил решение № 163/05.07.2019г. по в.т.д. № 418/2018г. на Апелативен съд - Велико Т. и е върнал делото на за ново разглеждане от друг състав. В отменителното решение на ВКС са дадени указания, че при новото разглеждане на делото въззивният съд следва: 1/ Да извърши преценка за нищожност по смисъла на чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 145, ал. 2 ЗЗП на клаузите от първоначалния договор, които са оспорени като неравноправни, като обсъди фактическите твърдения на ответниците - кредитополучатели и доводите на ищеца и събраните във връзка с тях доказателства; 2/ В зависимост от направените изводи въззивният съд дължи отговор на довода на ответниците за нищожност на договора за банков кредит, като изследва предпоставките по чл. 146, ал. 5 ЗЗД, а именно възможността договорът да се прилага и без неравноправните клаузи, както и определяне как подлежи на връщане кредита - в какъв размер и в каква валута; 3/ Преценката за валидност на договора трябва да бъде последвана от разглеждане на възраженията за нищожност на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД на договора за цесия от 11. 03. 2008 г. в частта му, с която вземането на банката по процесния договор за кредит е било прехвърлено на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД; 4/ Ако въззивният съд определи тези възражения като неоснователни, следва да обсъди допълнителните споразумения към договора за кредит, подписани от цесионера и кредитополучателите, в аспекта на релевираните доводи за нищожност на уговорките в анексите, с които се увеличава размера на дължимата главница по кредита чрез прибавяне на просрочени задължения за лихви и такси, и за нищожност на допълнителните споразумения, с които се установява размерът на дълга и са предоговорени условията за ползване и погасяване на кредита, тъй като са основани на неравноправни и нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП клаузи в договора за кредит и имат характер на спогодба върху непозволен договор /чл. 366 ЗЗД/; 5/ Решаващият състав следва да съобрази последователната практика на ВКС, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ; преструктурирането на дълга на основание чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД; олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД; 6/ С оглед проверката валидността на уговорките по анексите за увеличаване на главницата чрез прибавяне към нея на просрочени задължения по договора за кредит ВКС е посочил, че е необходимо изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, с която да се даде заключение с какви суми, поотделно за всяко допълнително споразумение, е увеличавана дължимата главница и какви просрочени задължения с точното им посочване по размер включва всяка от сумите – за главница, за възнаградителна лихва, за наказателна лихва, за такси или др. 7/ Указано е още, че за разрешаване на спора е необходимо да бъде установено дали към датата на връчване на нотариалните покани до кредитополучателите, с които банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита - 17.02.2018г., съгласно извършените от кредитополучателите плащания и приетите за валидни уговорки между страните, са били налице неизпълнени задължения, които да са обусловили упражняване от банката на потестативното й право да се ползва от изгубване на преимуществото на срока за длъжниците, при съобразяване на т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014 г. на ОСГТК на ВКС. За изясняване на този въпрос, както и за определяне на непогасената изискуема с настъпването на падежа на отделните вноски главница по договора за кредит към момента на приключване на съдебното дирене в производството пред въззивния съд, ВКС е посочил, че е необходимо изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задача да даде заключение за размера на вземането на кредитора във варианти съобразно първоначалния договор и без приложение на едностранно изменяния от банката размер на лихвата и съобразно допълнителните споразумения към него, съответно спрямо погасителните планове към първоначалния договор и към допълнителните споразумения със съответния лихвен процент, падежи и размер на вноските при посочване на частите им за главница и възнаградителна лихва, а кой вариант да приложи решаващият състав следва да определи след произнасяне по основателността на посочените допустими възражения на ответниците. На експертизата трябва да бъде възложена и задача да отговори какви суми, индивидуализирани с дата и размер на всяко плащане, са били платени от длъжниците от момента на сключване на договора до датата на заключението на вещото лице, като вещото лице даде и заключение по отношение на всяка една извършена от страна на кредитополучателите погасителна вноска в каква валута са внасяни сумите и ако тя е различна от швейцарски франк, по какъв курс е била определяна равностойността в швейцарски франкове, за да се извърши съпоставка на заплатените по договора суми с размера на задължението, който съдът ще определи съобразно действителните клаузи на договора. Новият състав на Апелативен съд – Велико Т. може да постави и допълнителни задачи на вещото лице, които счете за необходими с оглед изясняване на релевантните за спорното материално право факти. При повторното разглеждане на делото във връзка с дадени му от въззивния състав ищецът е уточнил исковата си молба, като е заявил, че общо дължимата главница по кредита е в размер на 99 632.56 швейцарски франка, обявен за предсрочно изискуем, като се претендира предсрочно изискуема главница от 41 889.08 швейцарски франка, частично от главница в размер на 99 632.56 швейцарски франка. Решаващият състав е приел за установено от фактическа страна следното: На 28.01.2008г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, от една страна, и Я. Д. П. и В. С. П., от друга страна, като кредитополучатели, е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL-32951. По силата на него банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 53 800 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита, от които 21 050 евро за покупка на недвижим имот и 32 750 евро - за други разплащания. С приложение от 30.01.2008г. към договора за банков кредит е удостоверена датата на откриване заемната сметка по кредита - 30.01.2008г., като към датата на усвояване на кредита приложимият курс „купува” за швейцарски франк към евро е 1,6499663 и съобразно този курс банката е предоставила на кредитополучателите 88 769 швейцарски франка /СОТ/. Съгласно чл.1 ал.4 от договора за кредит, кредитополучателите Я. Д. П. и В. С. П., са поели задължение солидарно за връщане на кредита и на другите задължения. Съгласно чл.2, ал.1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Я. Д. П.. В чл.3, ал.1 от сключения между страните договор за покупка на недвижим имот е уговорено, че за усвоения кредит, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.65 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4.5 %. Съгласно чл.3, ал.3 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена в ал.1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В чл.3, ал. 5 от договора е предвидено, че действащият базов лихвен процент на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Съгласно чл.5 от договора крайният срок за погасяване на кредита е 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита т.е. крайният срок на договора е 30.01.2043г. В чл.6, ал.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план. Според чл.6, ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева, или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс продава на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. С разпоредбата на чл.6, ал.3 от договора страните са уговорили в случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателя с подписването на договора дава своето съгласие. Съгласно чл.6, ал.4 от договора за кредит курс „продава“ на швейцарския франк към евро на банката се формира от официален курс „купува“ за евро към лева на банката, разделен на официален курс „продава“ на швейцарския франк към лева на банката за съответния ден. С чл.19, ал.1 от договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло, или частично предсрочно изискуем. Чл.19, ал.2 предвижда, че при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло, или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. С шест броя допълнителни споразумения към договора за банков кредит от 08.04.2009г.; 20.05.2010г.; 20.07.2010г.; 12.10.2011г., 31.01.2013г. и 13.02.2014г. страните са договорили облекчени условия за погасяване на кредита, като към споразуменията са съставяни погасителни планове. На 11.03.2008г. банката е прехвърлила вземанията си по договора за кредит, сключен с ответниците, на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД с договор за прехвърляне на вземания. С договор за прехвърляне на вземания от 27.05.2015г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърля на „Юробанк България“ АД вземането по процесния договор за кредит. Към исковата молба е представено извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България” АД по договора за банков кредит № НL 32951/28.01.2008г., от което е видно, че на 17.02.2018г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем поради непогасяване в срок на 44 вноски за главница, като забавата е от 28.07.2014г. С оглед прекратяване на плащанията по процесния договор за кредит на 12.02.2018г. „Юробанк България“ АД е отправила уведомление до всеки един от кредитополучателите за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Уведомленията са чрез нотариална покана, подписана за банката от адвокат Д. М. - пълномощник. С горепосоченото уведомление банката уведомява длъжниците за задълженията им по процесния договор за кредит към 22.01.2018г.: главница – 99 632.56 швейцарски франка; лихви – 28 956.42 швейцарски франка; такси – 1 779.15 швейцарски франка и 497.18 лв. - разноски. Нотариалните покани, с които ответниците се уведомяват за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, са получени на 17.02.2018г. До ответниците са изпратени и нотариални покани относно това, че вземанията по договора за кредит са прехвърлени на 11.03.2008г. от „Юробанк България“ АД на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД [населено място] с договор за прехвърляне на вземания, а на 27.05.2015г. вземанията са прехвърлени от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД [населено място] на „Юробанк България“ АД. Нотариалните покани, с които ответниците се уведомяват за извършените цесии, са получени от тях на 17.02.2018г. Апелативният състав е заключил, че към момента на отправяне на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от страна на банката на 17.02.2018г. кредитополучателите по договора имат неплатени задължения за главница и лихви по кредита, като неизпълнението е от 28 юли 2014г., т.е. 44 вноски по главница и 44 вноски за лихви. Счел е, че при това неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на ответниците, безспорно е налице основанието по чл.19 ал.2 от процесния договор за кредит за обявяване на остатъка по кредита за предсрочно изискуем. Отбелязал е, че основанието по тази клауза от договора за кредит, даваща право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е налице и при изчисленията на задълженията по кредита, извършени от вещото лице И. Т. при вариант, при който не се отчита едностранното изменение на лихвения процент от страна на банката, не се отчита капитализирането на просрочените лихви към главницата по допълнителните споразумения и извършените плащания от кредитополучателите са превалутирани по валутен курс „купува“ за швейцарския франк към евро в дена на усвояване на кредита. И при този вариант на изчисляване на задълженията към 17.02.2018г. ответниците имат неизпълнени задължения по главница и по лихвите, които са в размери повече от три вноски /дължимите, но неизпълнени вноски са подробно отразени в таблицата в заключението на вещото лице Т./. С оглед горното, съдът е намерил оплакването на ответниците, че в случая не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, за неоснователно. Констатирал е, че в случая кредиторът е отправил волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост до кредитополучателите с нотариална покана, подадена от банката чрез адвокат М., с пълномощно от 08.03.2012г. По тези съображения е прието, че фактическият състав на настъпване на предсрочна изискуемост е осъществен на 17.02.2018г. с връчването на нотариалната покана на всеки един от ответниците. Относно релевираните възражения за наличие в договора за кредит на неравноправни клаузи и ако са налице такива и те са нищожни как се отразява това на договора и на задълженията на ответниците, въззивният съд е взел предвид следното: В конкретния случай длъжниците по договора за кредит са физически лица, които ползват финансова услуга от търговец по смисъла на пар. 13, т.2 от ДР на Закона за защита на потребителите, съдът е счел, че същите имат качеството на потребител и като такива се ползват от правилата на ЗЗП. Съдът е посочил, че независимо, че се претендира само главница, а не и лихва, следва да бъдат разгледани възраженията за неравноправни клаузи, тъй като наличието на такива се отразява и на размера на задължението за главницата. След анализ на разпоредбите на чл.3, ал.5 от договора, съдът е заключил, че същата е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, тъй като предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на базовия лихвен процент. Това от своя страна има отношение към размерите на погасителните вноски - чл.6, ал.3 от договора и съответно определяне размера на задължението за връщане на главницата по предоставения заем. Същевременно е намерил, че не са налице изключенията визирани в чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП, тъй като договорът не съдържа ясна и конкретно предвидена процедура, при която банката може да промени едностранно БЛП, не са визирани компонентите, имащи отношение към формирането му, механизма и условията, при които цената на предоставената финансова услуга може да се промени. Също така е приел, че подписаните допълнителни споразумения, съдържащи предоговаряне на базовия лихвен процент, не санират нищожността на неравноправната клауза в договора и на основание чл. 366 ЗЗД в тези части те също са нищожни. Апелативният състав е счел, че е налице неравноправност на клаузите на договора, предвиждащи потребителя да носи валутния риск от промяна в курсовете на швейцарския франк към евро/лева. След анализ на чл.2, ал.1-3 от договора, съдът е приел, че усвояването на кредита е извършено в швейцарски франкове. Констатирал е, че клаузите на чл.6 ал.2, чл.22 и чл.23 от процесния договор попадат в общата хипотеза на чл.143, т.10, т.12 и т.13 ЗЗП, като същите не са индивидуално уговорени, тъй като ищецът не е представил доказателства в тази насока. С оглед на бланкетния и декларативен характер на клаузата на чл.23 от договора, както и предвид практика на ВКС /решение № 168/29.01.2021г. по т.д.№ 2184/2019г. на II т.о., решение № 136/20.01.2021г. по т.д.№ 1467/2019г. на II т.о., решение № 155/24.01.2020г. по т.д.№ 2561/2018г. на II т.о., решение № 295/22.02.2019г. по т.д.№ 3539/2015г. на II т.о., решение № 294/27.03.2019г. по т.д.№ 1599/2017г. на II т.о., решение № 384/29.03.2019г. по т.д.№ 2520/2016г. на II т.о. на ВКС/, касаеща същата клауза от идентични договори, сключвани с потребители, е приел, че тя е била изготвена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й /чл.146, ал.2 ЗЗП/. Също така е счел, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл. 23 от договора, съгласно която кредитополучателят се съгласява да поеме за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс „купува“ и/или „продава“ на швейцарския франк към лева/евро, може да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита. По този начин, освен възнаградителната лихва като цена на кредита, в тежест на потребителя се налагат и допълнителни разходи, вследствие на поемане на валутния риск и валутните разлики, което оскъпява общите разходи по кредита. Разходите по кредита трябва да са посочени от банката изрично и изчерпателно и подлежат на предварително оповестяване - чл. 58, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗКИ. Посочил е, че клаузата на чл.6 ал.2 от договора е неравноправна в частта, с която предвижда, че служебното превалутиране на средствата на кредитополучателя в лева и евро по негови сметки в банката, се осъществява по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро към деня на превалутирането. Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. С оглед на това, за да се приеме, че двойното служебно превалутиране на сумите по кредита и погасяването му в чуждестранна валута, в която потребителят не получава доходите си, са валидни клаузи по договора, следва банката да е предоставила на кредитополучателя необходимата информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от този договор - евентуално движение и промяна на валутния курс, съотношение между курс „купува” и курс „продава” на банката и тази информация да се проследи и прогнозира в перспектива, с оглед срока на сключване на договора 35 години, както и следва да се предостави информация по какъв начин потребителят би могъл да минимализира валутния риск и да се освободи от тежестта му, при неочакван обрат на пазара. Едва тогава той би могъл да прецени икономическите последици от сключването на договор с тези уговорки дали да избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск, или да получи кредит при по-висока лихва, но без поемане на валутен риск. Доколкото банката като професионалист в сферата на финансовите услуги е можела да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк, и това обстоятелство е съществено, с оглед изпълнението на договора за дълъг период от време, тя е следвало да предостави тази информация на кредитополучателя и той да може да формира своето решение, съобразно с нея. Непредоставянето на тези данни от страна на банката води до нарушаване на принципа на добросъвестност, още повече че реален паричен поток в швейцарски франкове не се е осъществил. Предвид изложеното по-горе, апелативният състав е приел, че клаузите от договора, предвиждащи поемането на валутния риск от потребителя /чл.6, ал.2 и чл.22 вр. с чл.23/, се явяват неравноправни, което води до тяхната нищожност на това основание - чл. 146, ал. 1 ЗЗП. По делото няма доказателства, че банката е предоставила на кредитополучателите преди сключването на договора достатъчна информация, която би им позволила да извършат преценка относно икономическите последици на валутния риск спрямо задълженията по кредита, т.е. да преценят последиците при евентуално обезценяване на валутата, в която получават доходите си, спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита. Същевременно решаващият състав е счел, че договорът за кредит може да се прилага и изпълнява и без частта от клаузата на чл.6 ал.2, преценена като неравноправна, и без клаузите по чл.22 и чл.23 от договора, тъй като се запазват съществените задължения на страните по договора за банков кредит. При уговорка за предоставяне на кредит за покупка на недвижим имот в равностойността на швейцарски франкове по курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита и при установяване на нищожност поради неравноправност на клаузите на чл.6 ал.2 /частично/, чл.22 и чл.23 от договора, вноските по кредита в лева или евро, следва да бъдат превалутирани в швейцарски франкове по първоначално определения курс, т.е. курс „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита-1.6499663, съгласно Приложение № 1 към договора. Въззивният състав също така е приел, че неправилно с допълнителните споразумения са прибавяни към размера на редовната главница просрочени задължения за лихви, върху които се начислява отново възнаградителна лихва. Посочил е, че по същество това представлява анатоцизъм по смисъла на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, съгласно който олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. За разлика от уредбата в търговското право, където при уговорка между търговци може да се дължи лихва върху лихвата /чл. 294, ал. 2 ТЗ/, гражданското право има отрицателно отношение към анатоцизма, предвид опасностите, които той крие. Възприет е размера на задължението, изчислен от вещото лице И. Т. при прилагането на варианта при даване отговор на въпрос 2.1 от допълнителното заключение, според който, изчислението на задължението е без прибавяне на просрочена и редовна лихва към главницата. В заключение съдът е намерил, че процесният договор за кредит може да се прилага и изпълнява и без неравноправните клаузи, посочени по-горе, тъй като се запазват съществените задължения на страните, едно от които е кредитополучателят да върне получената суми, включително и при предсрочна изискуемост на кредита. В случая запазването на действието на договора без неравноправните клаузи, не противоречи на интересите на кредитополучателите-потребители. С оглед на изложеното въззивният съд е възприел заключението на назначена от него съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице И. Т., депозирано на 21.10.2022г., като при отговора на въпрос 2.1 /стр.15-18/ са определени задълженията на ответниците към датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост - 17.02.2018г., а именно: предсрочно изискуема главница в размер на 83 850,86 швейцарски франка. Този размер на задължението за главница вещото лице е получило, при изчисления, при които не се отчита едностранно увеличаване на базовия лихвен процент от страна на банката, а се съобразява размера на лихвата към момента на сключване на договора; без отчитане натрупване към главницата на просрочената и редовна лихва и такси, съобразно допълнителните споразумения, и при съобразяване на извършените от ответниците погашения по кредита, превалутирани към швейцарския франк по курс купува за швейцарски франк към евро към датата на усвояване на кредита/1.6499663/. Посочено е, че този вариант на изчисляване на задължението за главница по кредита е без прилагане на неравноправните клаузи и без допуснатия с допълнителните споразумения анатоцизъм. С оглед изложеното, съдът е намерил, че задължението на кредитополучателите за главница по кредита, включително и предсрочно изискуемата, е в размер на 83 850.86 швейцарски франка. Предвид, че в случая ищецът от общо дължимата главница претендира частично 41889.08 швейцарски франка, решаващият състав е счел искът за основателен. Съдът е посочил, че страните по договора са уговорили дължимата сума да бъде заплатена, както във валутата, в която е уговорен кредита-швейцарски франкове, така и в равностойността й в лева или евро. Като е взел предвид тази предвидена възможност за погасяване, уговорена в договора за кредит, и с оглед признатата неравноправност на клаузите относно валутния риск, е намерил, че равностойността на дължимата част от главницата следва да се определи съобразно курс „купува“ за швейцарски франк към евро към датата на усвояване на кредита. Съответно съдът присъжда равностойността на 41 889.08 швейцарски франка в лева, но съобразно курс „купува“ за швейцарски франк към евро към датата на усвояване на кредита-30.01.2008г./1.6499663/ и след това изчислена в лева по фиксирания курс на БНБ евро/лев-1.95583., предвид извода за нищожност на чл. 6, ал. 2 и чл.22, чл. 23 от договора. С оглед на това е приел, че равностойността на дължимата от ответниците сума от 41 889.08 швейцарски франка, част от дължимата главница, възлиза на сумата 49 654.30 лева, за която сума е уважил частичния иск за главницата по кредита, като е потвърдил решението в частта относно присъдените нотариални такси. Съдът е посочил, че останалите възражения на ответниците не рефлектират върху начина на формиране на главницата и нейния размер. Счетено е за неоснователно възражението, че на ответниците не е предоставен погасителен план. Прието е, че такъв им е предоставен и след подписване на допълнителните споразумения, което е установено от икономическата експертиза пред първата инстанция, като освен това, задължението на ответниците ясно е посочено в договора – да заплаща месечни вноски по кредита. Счетено е за неоснователно и възражението, че договорите за цесия не са породили действие. Договорът за цесия, с който банката е прехвърлила вземането си на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, е станал известен на кредитополучателите, които са подписали именно с приобретателя на вземането допълнителни споразумени, като няма изискване за формата, в която ще стане съобщаването на цесията на длъжника. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС по прилагане и тълкуване на закона, произтичащи от постановеното отменително решение и при връщането му за ново разглеждане по реда на чл.294 ГПК и следва ли въззивният съд при новото повторно разглеждане да извърши всички действия, които са му указани/възложени от ВКС с отменителното решение? Твърди се противоречие с: решение № 217/03.07.2012г. по гр.д. № 579/11 на 4-то г.о. на ВКС, решение № 128/29.04.2011г. по гр.д.№ 1356/2009г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 88/09.05.2011г. по гр.д.№ 1062/2009г. на 2-ро г.о. на ВКС, решение № 387/17.05.2010г. по гр.д.№ 3956/2008г. на 3-то г.о. на ВКС, решение № 115/30.04.2013г. по т.д.№ 805/2011г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 2193/04.07.2011г. по гр.д.№ 1649/2009г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 143/17.02.2020г. по т.д.№ 2703/2017г. на 1-во т.о. на ВКС.; 2/ Задължен ли е въззивният съд, с оглед указаното му от ВКС, да разгледа всички противопоставими възражения на кредитополучателите- ответници по иска, касаещи нищожност на всички посочени клаузи на чл.3, ал.1, ал.3 и ал.5, чл.6, ал.2 и ал.3, чл.7, ал.2, чл.23, чл.28 от договора за кредит, уреждащи начина на формиране на възнаградителната и наказателната лихви, падежа на погасителната вноска по кредита, когато същият съвпадне с неприсъствен ден, и отнасящи се до валутата па погасяване на кредита и поемането на валутния риск, като във връзка с последните са твърдяли, че кредитът реално е предоставен в евро и съобразно възведените основания по чл.143, т.9, т.10, т.11, т.12, т.14, т.15, т.18 вр. чл.146 ЗЗП? Твърди се противоречие с: решение № 217/03.07.2012г. по гр.д.№ 579/11 на 4-то г.о. на ВКС, решение № 128/29.04.2011г. по гр.д.№ 1356/2009г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 88/09.05.2011г. по гр.д.№ 1062/2009г. на 2-ро г.о. на ВКС, решение № 387/17.05.2010г. по гр.д.№ 3956/2008г. на 3-то г.о. на ВКС, решение № 115/30.04.2013г. по т.д.№ 805/2011г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 193/04.07.2011г. по гр.д.№ 1649/2009г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 143/17.02.2020г. по т.д.№ 2703/2017г. на 1-во т.о. на ВКС.; 3/ Задължен ли въззивният съд, при новото разглеждане на делото да прецени за нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 вр. чл.143, ал.1 и чл.145, ал.2 ЗЗП клаузите от първоначалния договор, които са оспорени като неравноправни, като обсъди фактическите твърдения на ответниците? Твърди се противоречие с решение № 60150/29.11.2021г. по гр.д.№ 2080/2020г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 193/04.07.2011г. по гр.д.№ 1649/2011г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 253/6.04.2010г. по гр.д.№ 4122/08г. на 4–то г.о. на ВКС, решение № 80/8.05.2012г. по гр.д.№ 1315/2010г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 217/03.07.2012г. по гр.д.№ 579/2011г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 195/04.07.2012г. по гр.д.№ 632/2011г. на 1-во г.о. на ВКС, решение № 193/04.07.2011г. по гр.д,№ 1649/2011г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 253/6.04.2010г. по гр.д.№ 4122/08г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 80/8.05.2012г. по гр.д.№ 1315/2010г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 217/3.07.2012г. по гр.д.№ 579/2011г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 195/4.07.2012г. по гр.д.№ 632/2011г. на 1-во г.о. на ВКС.; 4/ Задължен ли въззивният съд, с оглед указаното му от ВКС с отменителното решение но чл.290 ГПК, да даде отговор на довода на ответниците за нищожност на договора за банков кредит, като изследва предпоставките по чл.146, ал.5 ЗЗД, а именно възможността договорът да се прилага и без неравноправните клаузи, като направените от него изводи бъдат съобразени с обсъждане па Фактическите и правни твърдения на ответниците- кредитополучатели и дължимата от съда цялостна преценка на събраните доказателства? Твърди се противоречие с: решение № 60150/29.11.2021г. по гр.д.№ 2080/2020г. на 4-то г.о. на ВКС и решение № 193/04.07.2011г. по гр.д.№ 1649/2011г. на 4-то г.о. на ВКС.; 5/ Задължен ли въззивният съд, след преценяване условията за валидност на договора за банков кредит съобразно указаното му от ВКС и извършване на съвкупна преценка по доводите и възраженията и събраните доказателства, да разгледа възраженията на ответниците за нищожност на основание чл.26, ал.2, предл. пето ЗЗД на договора за цесия от 11.03.2008г. в частта му, с която вземането на банката по процесния договор за кредит е било прехвърленото на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД?; 6/ Дали действията на въззнвния съд при връщане на делото от ВКС с указанията за разглеждане на възраженията за нищожност па основание чл.26, ал.2, предл. пето ЗЗД на договора за цесия от 11.03.2008г. в частта му, с която вземането на банката по процесния договор за кредит е било прехвърленото на "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД са изпълнени от въззивния съд, който е приел валидността на договора за цесия, защото договорът за цесия, с който банката е прехвърлила вземането си на "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД [населено място], е станал известен на кредитополучателите, които са подписвали именно с приобретателя на вземането допълнителните споразумения. И следва ли съдът да изследва взаимоотношенията между цесионера и длъжника при разкриване на абсолютната симулативност на цесията, вместо да изследва изследва волеизявленията на цедента и цесионера, техните намеренията, целта, волята и поведението им в цялата поредица на фактите по оспорената от длъжника цесия- сделка по прехвърляне на вземането? Твърди се че този подвъпрос е от значение за правилно приложение на закона и противоречие с: решение № 107/23.03.2012г. по гр.д.№ 689/2011г. на IV г.о. на ВКС и решение № 91/13.07.2011г. по гр.д.№ 2969/2008г. на I г.о. на ВКС.; 7/ Може ли въззивният съд да приеме за действителна цесия, която е оспорена от длъжниците - кредитополучатели поради абсолютната й симулация, като изводът на съда за валидността на цесията се основава на обстоятелството че цесията е станала известна па длъжниците, които са подписвали именно с приобретателя на вземането допълнителните споразумения по кредитния договор? Твърди се противоречие с: решение № 750/04.11.2010г. по гр.д.№ 579/2011г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 217/03.07.2012г. по гр.д.№ 579/11г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 128/29.04.2011г. по гр.д.№ 1356/2009г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 88/09.05.2011г. по гр.д.№ 1062/2009г. на 2-ро г.о. на ВКС, решение № 387/17.05.2010г. по гр.д.№ 3956/2008г. на 3-то г.о. на ВКС, решение № 115/30.04.2013г. по т.д.№ 805/2011г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 193/04.07.2011г. по гр.д.№ 1649/2009г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 240/29.03.2018г. по т.д.№ 1102/2017г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 60150/29.11.2021г. по гр.д.№ 2080/2020г. на 4-то г.о. на ВКС и решение № 193/04.07.2011г. по гр.д.№ 1649/2011г. на 4-то г.о. на ВКС.; 8/ Дали действията на въззивния съд при връщане на делото от ВКС с указанията за разглеждане на възраженията за нищожност на основание чл.26, ал.2, предл. пето ЗЗД на договора за цесия от 11.03.2008г. в частта му, с която вземането на банката по процесния договор за кредит е било прехвърлено на "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД са изпълнени от въззивния съд, който е приел валидността на договора за цесия, защото договорът за цесия, с който банката е прехвърлила вземането си на "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД [населено място], е станал известен на кредитополучателите, които са подписвали именно с приобретателя на вземането допълнителните споразумения? Твърди се че този въпрос е от значение за правилно приложение на закона и противоречие с: решение № 60150/29.11.2021г. по гр.д.№ 2080/2020г. на IV г.о. на ВКС и решение № 193/04.07.2011г. по гр.д.№ 1649/2011г. на IV г.о. на ВКС.“ Касаторите се позовават на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, по процесуалноправния въпрос: „Обвързан ли е въззивният съд от указанията на ВКС по прилагане и тълкуване на закона, произтичащи от постановеното отменително решение на ВКС, и при връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.294 ГПК следва ли въззивният съд при новото повторно разглеждане да извърши всички действия, които са му указани/възложени от ВКС с отменителното решение?, за проверка са съответствие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 217/03.07.2012г. по гр.д. № 579/11 на 4-то г.о. на ВКС, решение № 128/29.04.2011г. по гр.д. № 1356/2009г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 88/09.05.2011г. по гр.д. № 1062/2009г. на 2-ро г.о. на ВКС, решение № 387/17.05.2010г. по гр.д. № 3956/2008г. на 3-то г.о. на ВКС, решение № 115/30.04.2013г. по т.д. № 805/2011г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 2193/04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2009г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 143/17.02.2020г. по т.д. № 2703/2017г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 750 / 04.11.2010 г. по гр. д. № 579/2011 г. на ВКС, 4-то г.о., решение № 115/30.04.2013 г. по т.д. № 805/2011 г. на ВКС, 2-ро т.о., решение № 193/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2009 г. на ВКС, 4-то г.о. и мн. др., с оглед неизпълнение от апелативния съд на част от указанията на ВКС, а именно да бъдат разглеждани възраженията на касаторите за всички, а не само за част от оспорените от тях като неравноправни клаузи от договора за кредит, както и конкретните доводи на кредитополучателите за симулативност на договора за цесия, така както са посочени в решението на ВКС. Отговорът на останалите въпроси е обусловен от отговора на процесуалноправния въпрос, по който се допуска касационния контрол, поради което по тях, ВКС ще се произнесе в производството по чл.290 ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер общо на 1012,73 лева Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд