Определение № 47 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3448/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищците В. Й. П. и С. Б. М. срещу решение № 74/29.06.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 108/2020 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 296/27.12.2019 г. по гр. дело № 265/2019 г. на Шуменския окръжен съд, са отхвърлени, предявените от касаторите срещу Д. Я. Д., иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД за прогласяване недействителност на договор за покупко-продажба на лек автомобил „порше“ с рег. № ..., с нотариална заверка на подписите № .... г. на нотариус с рег. №..., както и иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че жалбоподателите-ищци са собственици на същия лек автомобил и осъждане на ответника да им предаде владението върху него; в тежест на касаторите са възложени разноските по делото. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта ѝ срещу тази част на въззивното решение, която е постановена по иска по чл. 40 от ЗЗД за прогласяване недействителност на процесния договор за продажба. Цената на този иск, посочена в исковата молба и определена с разпореждане № 363/03.07.2019 г. на първоинстанционния съд, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ГПК, възлиза на 5 000 лв. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 8/31.10.2012 г. на ОСГК на ВКС, така определената цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, въззивното решение в частта му, постановена по този облигационен иск по чл. 40 от ЗЗД, не подлежи на касационно обжалване. В случая не е налице изключението, визирано в чл. 280, ал. 3, т. 1 - in fine от ГПК, тъй като макар и искът по чл. 40 от ЗЗД да има обуславящо значение за иска за собственост по чл. 108 от ЗС, последният има за предмет движима вещ – процесният лек автомобил, а не недвижим имот, каквато е хипотезата на изключението, което не може да се тълкува разширително. По тези съображения, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане в частта ѝ по иска по чл. 40 от ЗЗД, като касационното производство по делото следва да се прекрати в същата част. В останалата ѝ част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение, постановена по иска по чл. 108 от ЗС, който е с цена 58 000 лв., т.е. – над 5 000 лв. Съдът дължи произнасяне по реда на чл. 288 от ГПК по тази част от жалбата, но след влизане в сила на настоящото прекратително определение, респ. – след окончателното очертаване на процесуално допустимия предмет на касационния контрол по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение