Определение № 4394 от 30.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4418/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 140 от 16.05.2024г. по гр.д. № 684/2023г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 403 от 26.07.2023г. по гр.д. № 1578/2022г. на Казанлъшки районен съд за отхвърляне на предявените от Г. Х. Щ. и Х. Я. Щ. против Г. Д. Щ. и М. Ф. Щ. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № , с площ от 1132 кв.м. по КККР на [населено място], общ. К., с построените в него сгради, като преустановят отглеждането на домашен любимец - куче, порода "немска овчарка" в собствения си поземлен имот с идентификатор № *.

Касационната жалба е подадена от ищците Г. Х. Щ. и Х. Я. Щ. чрез пълномощника им адв. Т. Д.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 ГПК и поради очевидна неправилност.

Ответниците по касационната жалба Г. Д. Щ. и М. Ф. Щ., всеки от които действащ чрез адв. К., подават два отделни отговора, с които изразяват становище за недопускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците Г. Д. Щ. и М. Ф. Щ. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху поземлен имот в [населено място] и построените в него сгради като преустановят отглеждането на домашен любимец - куче, порода "немска овчарка" в собствения си поземлен имот, съседен на този на ищците. Твърди се, че ответниците притежават голямо домашно куче, което отглеждат на терасата в близост до прозорците на спалнята на ищците; кучето е активно, агресивно и реагира със силен, продължителен и неконтролируем лай на всяко движение на други животни и хора, поради което пречи на дневната и нощна почивка на ищците.

Ответниците считат, че отглеждат кучето при спазване на всички законови условия, като то пребивава преимуществено вътре в дома им, а не на терасата на втория етаж; според тях кучето е кротко, не е оставяно без контрол и шума от неговия лай не е извън нормалния за животно от този вид и порода. Сочат, че естествен дразнител на кучето им е малкото куче на ищците, което свободно се разхожда в двора им, както и че в съседните имоти също има кучета, отглеждани в дворовете и това предизвиква денонощно шум от лай и виене.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че не е доказано отглеждането на домашното куче на ответниците да се осъществява на терасата в близост до жилищните помещения на ищците, да е оставяно без надзор и да издава чрез лая си постоянен шум, който да е над допустимите норми за нивото на шума, което от своя страна да обуславя дискомфорт и вреден за здравето на ищците ефект от шума.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че страните са собственици и обитават съседни имоти. Ответниците са собственици на куче порода „немска овчарка“ на име А.. Кучето е ваксинирано, клинично здраво е, маркирано е и е декларирано в общината. По повод подадена жалба от ищците е извършена проверка от Община Казанлък, при която е констатирано, че кучето на име А. е регистрирано по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, за него се полагат всички необходими грижи за хуманно отглеждане и по време на проверката не е показало агресивно поведение.

Свидетелските показания на посочените от двете страни свидетели установяват, че ответниците отглеждат кучето в жилището си, като понякога, основно през лятото, го извеждат на терасата си, но винаги в тяхно присъствие. Терасата се намира на отстояние от около 5-7 метра от къщата на ищците. Те също имат малко куче, а в района в който живеят страните, се отглеждат много кучета.

От приетия във въззивното производство сертификат за контрол № 333/27.09.2023г. на „Спектри“ ЕООД е установено, че по искане на Г. Х. Щ. на 20.09.2023г. е било измерено еквивалентно ниво на шум за дневен период на жилищно помещение - хол/всекидневна, намиращо се в къщата му в [населено място]. Източникът на измерения шум е кучешки лай от тераса на съседната къща, находяща се на [улица], а нивата на измерения шум са били съответно: при открехнат прозорец - 62,9 Db, при ниво на фоновия шум от 34 dB и норма от 35 dB, а при затворен прозорец - 56,3 dB, при ниво на фоновия шум от 25,5 dB и норма от 35 dB.

Въззивният съд е назначил съдебно-техническа експертиза със задача да установи нивото на шум в жилището на ищците в рамките на едно денонощие, като изследването е следвало да бъде извършено със и без участието на кучето А.. Тази задача не е изпълнена, тъй като при провеждане на измерванията на нивата на шума ответникът Щ. е отказал да предизвика кучето да лае.

Въззивният съд е достигнал да извод за правилност на първоинстанционното решение. Намерил е за недоказано и опровергано от доказателствата твърдението на ищците, че правото им на собственост е смущавано от наднормен шум, предизвикан от силния лай на кучето на ответниците А.. Приел е за установено, че кучето А. се отглежда от Г. и М. Щ. в къщата им, а не на откритата тераса, където единствено бива извеждано понякога на разходка. То не е агресивно, реагира на лай в случаите когато е провокирано от присъствие в близост на други животни или непознати хора. Стопаните му полагат адекватни грижи за него и поведението му е непрекъснато контролирано. Според съда липсват доказателства, че със своя лай кучето предизвиква наднормен шум, който да е от естество да смущава спокойното използване на имота на ищците в по-голяма степен от обичайното. Показанията на свидетелите се отнасят до събития от лятото на 2021г. когато са чували кучето да лае на терасата, когато са посещавали ищците, но кучето не е било без надзор, а със своя стопанин; не е установено кучето да е било на терасата през зимните месеци и да е лаело; за нито един от случаите не е установено кучето да е лаело продължително в рамките на денонощието, в т.ч. в тъмната му част, за да може да се приеме, че е смущавало почивката на ищците. Съдът е посочил, че оплакванията на ищеца, че не може да спи и ходел да спи във фурната си, са също от лятото на 2021г. Макар и нивото на шум, което предизвиква лаят на кучето, когато то е на терасата, да надвишава нормата за шум, то това не е достатъчно, за да се приеме, че отглеждането на това куче от ответниците представлява неоснователно действие, смущаващо упражняването на правото на собственост на ищците върху имота им.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

От страна на касаторите са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които се навежда противоречие с практиката на ВКС и се твърди, че са значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросите са: 1/ спазването на нормативните изисквания при извършване на законно регламентирана дейност по отглеждане на домашни любимци пречка ли е за уважаване на иск по чл. 109 ЗС; позовават се Решение № 14 от 09.05.2016г. по гр.д. № 4658/2015г. на ВКС, I г.о. и Решение № 324 от 21.06.2010г. по гр.д. № 1320/2009г. на ВКС, II г.о.; 2/ Когато основните релевантни факти за уважаване на иск по чл.109 ЗС се съдържат в доказателство, за което ответникът е създал пречки за събирането му, следва ли съдът да ги приеме за доказани на основание чл.161 ГПК и да уважи иска; тук се сочи противоречие с Решение № 68 от 05.07.2012г. по гр.д. № 999/2011г. на ВКС, III г.о.; Решение № 90 от 21.01.2020г. по т.д. № 1919/2018г. на ВКС, I т.о. и Решение № 23 от 26.04.2017г. по гр.д. № 2732/2016г. на ВКС, IV г.о., както и значение на въпроса и за точното прилагане на закона и развитието на правото; 3/ може ли съдът да приеме за достоверни свидетелски показания на страна по делото и да обоснове съдебния си акт изцяло на тях, когато те напълно противоречат на доказателства, за които същата страна е създала пречка на ответната за събирането им; по този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Изтъква се и очевидна неправилност на акта.

Горните въпроси не са в състояние да обосноват допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос липсва твърдяното от касаторите противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с посочената съдебна практика. Решение № 324 от 21.06.2010г. по гр.д. № 1320/2009г. на II г.о. разрешава въпроса дали законността на строителството е пречка за уважаване на иск по чл.109 ЗС и е пряко неотносимо към спора. Решение № 14 от 09.05.2016г. по гр.д. № 4658/2015г. на I г.о. е релевантно за настоящия спор. В него се приема, че искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен и в случаите когато законно регламентирана дейност се осъществява по начин, който създава пречки на собственика на съседен имот да упражнява спокойно правото си на собственост. Даденото от Старозагорски окръжен съд разрешение не се отклонява от това виждане. Съдът също е изходил от схващането, че отглеждането на домашния любимец при спазване на законовите изисквания не е пречка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Несъмнено е, както се поддържа и от касаторите, че целта на Закона за защита на животните е да създаде условия и механизми за опазване здравето и живота на животните, да им осигури подходящи грижи и условия и да ги предпази от нехуманно и жестоко отношение към тях, като спазването на тези изисквания не означава, че отглеждането на домашните животни не може да доведе до смущаване на спокойствието на съседите и другите лица. В конкретния случай съдът не е основал решението си само на факта, че кучето се отглежда в съответствие с нормативните изисквания, а е достигнал до извод, че отглеждането на кучето А. не създава неудобства по-големи от обичайните и не пречи на ищците да ползват имота си по предназначение. Съдът е приел, че кучето е отглеждано преимуществено вътре в къщата, извежда се на терасата само с придружител, както и че не е установено лаят му да е толкова продължителен, че са пречи на почивката на ищците, т.е. счел е, че не са налице пречки по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС.

По втория въпрос, свързан с приложение на разпоредбата на чл. 161 ГПК, също не е допуснато противоречие с посочената практика. Същата се отнася до хипотези на неизпълнение на задължение по чл. 190 ГПК за представяне на писмени доказателства, но не и за неоказано съдействие за изготвяне на експертиза, какъвто е настоящия случай. Независимо от това, отказът на страната да окаже съдействие на експерта при извършването на назначената експертиза може да се разглежда като поведение, което препятства установяването на обективната истина по делото и да доведе до прилагането на санкцията на чл. 161 ГПК. В практиката, обективирана в Решение № 195/29.06.2016г. по гр.д. № 665/2016г. на IV г.о., се приема, че страната възпрепятства доказването когато не изпълнява свое задължение, например: съдът е разпоредил личното явяване на страната, но тя не се явява, не отговаря на поставен въпрос или дава уклончиви или неясни отговори (чл.176 ал.3 ГПК); съдът е приел, че у страната се намира документ, удостоверяващ неизгоден за нея факт, но тя не го представя (чл.190 ал.2 ГПК); съдът е допуснал освидетелстване, но страната не се явява или се явява, но не прави необходимото за осъществяване на прегледа (чл.206 ал.3 ГПК). В такива случаи съдът може да приеме за съществуващ недоказания факт. Според Решение № 90 от 21.01.2020г. по т.д. № 1919/2018г. на І т.о. разпоредбата на чл.161 ГПК е санкция за недобросъвестното поведение на страната, която е попречила за попълване на делото с доказателства. В настоящата хипотеза не се касае нито до неизпълнение на процесуално задължение на ответниците, нито до тяхно недобросъвестно поведение. Доказването на твърдението, че шумът от лая на кучето превишава допустимите норми е в тежест на ищците, но не може да се приеме, че ответниците имат задължение да накарат кучето си да лае, за да бъде измерен този шум. Нормата на чл. 161 ГПК дава право на съда да направи преценка „с оглед на обстоятелствата по делото“. Именно при такава преценка се налага извод, че изискването от ответника да предизвика кучето да лае за нуждите на експертизата, би представлявало нехуманно отношение към животното, тъй като трябва същото насилствено да бъде провокирано да лае в къщата и на терасата, което би било в нарушение на законовите изисквания визирани в Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинска дейност при отглеждане на домашния любимец. Поради това разпоредбата на чл. 161 ГПК не може да намери приложение в случая.

Третият въпрос е свързан с преценката на достоверността на свидетелски показания, ако те напълно противоречат на доказателства, за които страната е създала пречка на ответната за събирането им. Въпросът е израз на оплакванията на касаторите за неправилна преценка на доказателствата и необоснованост на изводите на решаващия съд, но правилността на тази преценка не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК. Съдът е изложил ясни и разбираеми мотиви какво приема и въз основа на кои доказателства, дал е изричен отговор на възраженията във въззивната жалба. По този начин е изпълнил задълженията, произтичащи от нормата на чл. 235, ал.2 ГПК и от указанията в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК за мотивиране на акта и за формиране на собствени решаващи мотиви. В жалбата се поддържа довод, че възприемайки показанията на доведените от ответниците свидетели и мотивирайки съдебния си акт с тях, без да съобрази, че противоречат на поведението на ответниците, съдът е постановил необосновано решение. Както бе посочено при разглеждането на предходния въпрос, поведението на ответниците по повод експертизата не може да се счита за недобросъвестно и препятстващо доказването на ищците. Съдът е обсъдил събраните гласни доказателства, включително на свидетелите на ищците, но в резултат на съвкупна преценка е приел, че исковата претенция не е доказана: не е установено кучето А. да е оставяно само на терасата, нито че неговият лай е дотолкова продължителен, че трайно да смущава спокойствието и почивката на ищците.

Съдебният акт не страда от очевидна неправилност. Това основание не е мотивирано от касаторите, а само е посочено. Тази квалифицирана форма на неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на съдебен акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, допуснати са нарушения на основополагащи правни принципи, на логически или опитни правила. В обжалвания акт такива тежки нарушения не се съзират.

Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.

От страна на ответниците по жалбата е поискано присъждане на разноски. Същите са доказани в размер на по 650 лв. адвокатско възнаграждение, заплатено от всеки от тях и следва да се присъдят.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.