Определение № 501 от 05.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2206/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.З, т,1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2496/04.06.2021 г. на И. И. Д., чрез адв. Ж. Б., срещу определение № 396 от 26.05.2021 г. на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 739/2021 г. С него е потвърдено определение от 16.04.2021 г. на Бургаския районен съд, с което е оставена без уважение молбата му вх. № 3317/15.04.2021 г.за снабдяване е информация за това дали в Бургаския районен съд е било дело през 1970 г или 1971 г. със страни родителите му А. Х. М./ по мъж Д./ и И. Г. Д. с предмет осиновяване, под какъв номер е образувано, има ли постановено решение и от кога, дали делото се съхранява в архив на съда и за предоставяне на препис от книжата по делото. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и моли да бъде отменено. Твърди, че неправилно съдът е отказал достъп до информация, дали в Бургаския районен съд е образувано гражданско дело, имащо за предмет осиновяването на молителя, с кой номер и от коя година е. Като тази информация му е била необходима във връзка с намерение да се образува производство по чл. 105 СК за разкриване на биологичен произход. Счита, че отказът на съда да предостави исканата от него информация нарушава конституционното му право на достъп до информация по съдебно дело, касаещо лично него. В изложението за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател е посочил въпроси, които счита, че са от значение за изхода на делото и по тях са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т. 3 и ал. 2 ГПК, а именно: 1/ Има ли лицето право на достъп до информация, водено ли е в съответния съд дело, по което е допуснато осиновяването му, с какъв номер е и дали се съхранява крайният акт и книжата по него? 2/ Осиновено лице има ли право да получи достъп по делото, с което е допуснато осиновяването му на основание чл. 77, ал. 2 Правилника за администрация в съдилищата, както и да получат препис от постановеното решение и останалите книжа? Твърди се, че така поставените въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед нарастващия през последните години интерес към осиновителните дела и натрупващата се противоречива съдебна практика, особено при липсата на съхранени дела в архива на съда. Твърди се и, че правото на осиновения да получи информация е налице европейска практика на Европейския съд за правата на човека/ЕСПЧ/, в която правото на достъп на осиновените деца до данни за биологичния им произход е широко признато и в по-голям обем от предвидената в нашето законодателство възможност. Върховният касационен съд, състав на III -то г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл,275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С молба вх. № 3317 от 15.04.2021 г И. И. Д. е поискал от Бургаския районен съд да му бъде предоставена информация за това дали в съда е било заведено дело през 1970-1971 г. със страни неговите родители А. Х. М./ по мъж Д./ и И. Г. Д. с предмет осиновяване, под какъв номер е образувано, има ли постановено решение и от кога, дали делото се съхранява в архив на съда и за предоставяне на препис от книжата по делото на основание чл. 77, ал. 4 от Правилника за администрацията в съдилищата. С определение от 16.04.2021 г., Бургаският районен съд е приел, че не са налице основанията за предоставяне на достъп до делото на молителя, тъй като това би довело до разкриване на тайната на осиновяването. Посочил е, че не са налице доказателства, дали сочените от него лица са действително негови родители и липсва яснота дали тайната на осиновяване е била разкрита. Приел е, че за целите на производството по чл. 105 СК посочената информация може да бъде изискана служебно, както и, че при уважаване на искането биха се накърнили правата на страните в производството по осиновяване. С оглед на тези съображения е счел искането за неоснователно. За да потвърди първоинстанционното определение районният съд е приел, че спрямо осиновения защитената от закона тайна на осиновяването касае факта на осиновяването и неговия произход по рождение. Приел е, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 77 от ПАС за предоставяне на достъп до информация по делата е неприложима, тъй като според него предоставяне на достъп до делото или препис от решението, неизбежно ще доведе до получаване на информация за биологичните родители на молителя. Тази информация е защитена от закона тайна и може да бъде разкрита само по реда на чл. 105 СК. Достъп до информация по тези дела може да бъда предоставена по съдебен ред по изрично регламентирана в Семейния кодекс процедура - чл. 105 СК. Приел е, че уреденият специален ред в СК изключва приложението на общата норма на чл. 77 ПАС. Приел е, че в процесния случай, не се установява и законен интерес от предоставяне на исканата информация, тъй като липсват по делото данни, дали посочените от молителя лица идентифицирани само с трите имена са действително негови родители. Доколкото такъв интерес не е обоснован в молбата, е счел, че молбата следва да се остави без уважение. Настоящият състав на III г.о. на ВКС приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Поставените въпроси не обосновават извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като какъвто и отговор на въпросите да се даде не би се стигнало до различен краен резултат. Не е налице и соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и не е в противоречие с посочената от касатора практика, разглеждаща различни хипотези от настоящата. Това е така, защото разпоредбите на чл.77 от ПАС са ясни и непротиворечиви. Според чл.77 ал. 2 от ПАС страните по делата и техните представители осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони, а според чл.77 ал.4 ПАС лицата, които не са страни по делото, имат правата по ал. 2 при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба. Получаването на информация по реда на чл. 77 ал. 2 и ал. 4 от ПАС, касаещи работата на администрацията в съдилищата и получаването на информация по реда на чл. 105 от СК се свежда до едни и същи възможности и действия - осигуряване на достъп на лицето до делото за осиновяване и издаване на преписи от документите, от които то се състои. Разликата между двете процедури е в това кое е лицето, което търси да получи, респективно има право да получи информация. Когато информацията е поискана от осиновителите, които са страна по делото за осиновяване, няма пречка тя да бъде предоставена от съда чрез неговата администрация. Но когато информацията е поискана от осиновения, тя се предоставя след провеждане на производство по чл. 105 от СК. Тъй като информацията в случая е поискана от осиновения, районният съд е отказал предоставянето на такава, поради наличие на специален ред за това, уреден с разпоредбата на чл. 105 от СК, предвиждаща, че осиновеният има право на информация за своя произход по рождение само при наличието на посочените в нея обстоятелства-когато е навършил 16 години и когато има важни причини, които налагат той да получи информация. Съответно нормата предвижда и специален ред, по който окръжният съд се произнася с решение по такъв вид искане на осиновения - в съдебно заседание при закрити врати, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора. С оглед спецификата на производството по осиновяване е необходимо обосноваването на защитим от закона интерес на молителя. В случая по настоящото производство не се установява законен интерес, тъй като по делото липсат данни, дали е била разкрита съществуваща тайна на осиновяването, дали събрана по делото за осиновяване информация е станала известна на молителя, както и дали посочените от него лица идентифицирани само с трите имена са действително негови родители, което води до невъзможност на съда да извърши необходимата преценка, дали биха се нарушили правата на страните по водене пред съда дело, при предоставяне на исканата информация на молителя. Отделно от това, молителят е поискал получаване на информация, с която да установи дали има постановено решение и от кога, дали делото се съхранява в архив на съда и за предоставяне на препис от книжата по делото, като е обосновал искането си, че тази информация му е необходима във връзка с намерение за водене на производство по чл. 105 СК. За целите на производството по чл. 105 СК посочената информация може да бъде изискана служебно от съда и да му бъде предоставена, след снабдяването му със съдебно удостоверение по образуваното по реда на чл. 105 СК производство. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 пр. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е обосновал твърдението си за очевидна неправилност на акта на въззивния съд, а настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира очевидна неправилност значимо нарушение на материалния закон, на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушаване правилата на формалната логика, които да са пряко установими от съдържанието на съдебния акт. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.