Определение № 861 от 24.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 188/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. В. Р., подадена от пълномощника му – адв. И. С. против решение №575 от 16.10.2014 г. по гр.д. №810/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение №784 от 22.04.2014г. по гр.д. 2074/12г. на ПОС, в частта му с която е бил уважен предявеният от Д. В. Р. иск по чл. 226, ал.1 КЗ за обезщетяване неимуществени вреди от ПТП, за разликата над 25000лв.до 52000лв.и по същество е отхвърлен иска в тази част, както и в частта за разноските. Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си юрк. А. С. е на становище, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. С. е поставил като материалноправен въпрос този относно приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Свързан с този въпрос е и поставения от страната - „ Когато непозволеното увреждане се изразява в няколко телесни повреди, броят и видът им дали е от значение за приложение принципа на справедливост”. Посочено е, че с обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – приложени и цитирани са множество съдебни решения, а също така и въпросите са разрешени в противоречие с ППВС №4/68, тъй като решаващият състав е посочил единствено, това че пострадалия бил на 43 години, възраст в която травмите се преодоляват сравнително по-бързо, но не изяснил значението на всяко едно от уврежданията за определяне размера на обезщетението. Освен това, страната мотивира разбирането си и с това, че съдът не е взел предвид установените факти, свързани с продължителността на търпените болки и страдания. Развито е още и съображение в подкрепа на установеност на соченото основание, за несъобразяване на състава в достатъчна степен и приетите от него за доказани по делото обстоятелства, относими към установения със задължителна практика критерий за справедливост, като не съобразил и икономическота конюнктура в страната,за което също била налице многобройна задължителна практика – цитирани решения на вКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Поддържано е също така, че по редица решения съдилищата формирали различен размер на обезщетенията. Изложено е разбирането на касатора, че инфлационните процеси в страната, водели до промяна на критериите. Разгледани са застрахователните лимити, съобразно КЗ, като е цитирано решение на ВКС, с което е прието, че при определяне на обезщетението, следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие и друго решение на ВКС, с което било прието, че съдът при определяне на обезщетението следвало да съобрази и инфлационните процеси. Касаторът обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от него въпрос, обобщен с оглед обоснованите и формулирани въпроси – за приложение принципа на справедливост, за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК т.е. налице е общото основание за допускане на решението в разглежданата част до касационно обжалване. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и соченото от страната ППВС №4/68г., както и с приложената в този смисъл и цитирана практика на ВКС- актове постановени по реда на чл.290 ГПК, според които справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалите лица.В случая ВАпС не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти – множеството наранявания, тежкото увреждане, високия интензитет на търпяните болки и страдания в продължителен период от време, лишаване от работоспособност в този период,понесено по-тежко именно предвид възрастта на пострадалия. Тези безспорно установени по спора факти, съпоставени с определеното от въззивният съд обезщетение, води до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищците по спора – сега касатори – вреди, изразени в стойностния им адекват.Или, след като в случая е дадено различно спрямо даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, то е налице поддържаното от касаторите противоречие, от което следва, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в атакуваната част. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, касаторът е освободен от заплащането на държавна такса. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение