Определение № 17 от 25.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5771/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по подадена от М. Б. О. касационна жалба срещу решение № 2792 от 24.06.2015 г. по в.гр.д.№ 1029 от 2014 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е изменено решение № 207 от 14.08.2014 г. по гр.д.№ 1245 от 2012 г. на Районен съд-Петрич, постановено по предявен от Е. К. Л. и П. К. Кърджалийски срещу М. Б. О. иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността. В касационната жалба се твърди, че решение на Благоевградския окръжен съд в частта му, с която се уважава частично иска по чл.109 ЗС, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че е налице противоречие между въззивното решение в обжалваната му част и посочена от него задължителна и незадължителна съдебна практика по 10 формулирани от него правни въпроса, както и че произнасянето на ВКС по част от тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор от 30.10.2015 г. ответниците по жалбата Е. К. Л. и П. К. Кърджалийски оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Гражданско дело № 1245 от 2012 г. на Районен съд- Петрич е било образувано по предявен от Е. К. Л. и П. К. Кърджалийски срещу М. Б. О. иск с правно основание чл.109 ЗС с искане за осъждане на ответника да премахне строежа на гаражи в УПИ XV-2555 и на складови помещения в УПИ X.-2557, както и части от такива, за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние, което смущава правото на собственост на ищците върху стопанска постройка, изградена в собствения им УПИ X.-2554 в кв.99 по плана на [населено място], утвърден със заповед № 32 от 1992 г. на Кмета на [община]. С обжалваното решение на Благоевградския окръжен съд по същество предявеният иск по чл.109 ЗС е уважен частично- само относно искането за премахване на тази част от гаражите, която е изградена в отклонение от одобрения проект въз основа на разрешение за строеж № 261 от 17.10.2008 г.: изграждането им със завишаване на височина с 0,20-0,40 м., поради изпълнен гараж с променлива височина от 2,50 до 2,70 м., вместо предвидената с одобрения архитектурен проект височина от 2,30 м., както и относно искането за задължаване на ответника да преустанови вредното въздействие върху стопанска постройка, построена на регулационната линия в собствения на ищците имот УПИ X.-2554 чрез преработване на изпълнена покривна плоча с наклон обърнат към УПИ XV-2555 /наклон с посока изток-запад/, вместо предвидените в архитектурния проект борд и наклони за отвеждане на водите към средата на западната фасада на гаража в УПИ XV-2555, като наклона се приведе в съответствие с одобрения архитектурен проект. От мотивите на въззивното решение е видно, че четири от поставените от касатора правни въпроса /1. Следва ли ищецът по иск по чл.109 ЗС да посочи и доказва с какво конкретно и по какъв начин ответникът му пречи да упражнява своето право, когато твърди наличие на строеж на регулационната граница, изпълнен в отклонение от одобрени строителни книжа и техническите правила и норми, 2. За уважаване на иска по чл.109 ЗС, достатъчно ли е установяването на строеж, извършен в отклонение от техническите правила и норми или е необходимо да се установи какво е неговото техническо състояние и дали естеството на отклоненията /нарушенията/ е такова, че пречи на собственика на съседния имот да упражнява правото си, 5. Следва ли да се приеме, че изграждането на строеж в отклонение от одобрени строителни книжа /когато строежът не е довършен/ априори ограничава или смущава правото на собственост на собственика на съседния имот, 8 Какви следва да бъдат действията на въззивния съд и какви са неговите правомощия в случаите, когато се установи, че исковата молба по предявения иск по чл.109 ЗС не е вписана съгласно изискванията на чл.114, б.“в“ и чл.112, б.“з“ и б.“а“ ЗС/ са от значение за делото и са обусловили решаващите изводи на съда в обжалваното решение. По тези въпроси е налице противоречива практика на ВКС, поради което е образувано тълкувателно дело № 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС. Поради това касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по горепосоченото дело на ОСГК на ВКС. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Първо г.о.