Определение № 1389 от 20.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 209/2023 г.
ВКСI търговско отделение20.12.2023 г.докладчик Мадлена Желева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „М. Мениджмънт“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 2978 от 31.10.2022 г. по в. гр. д. № 6762/2021 г. на Софийски градски съд, II-Г състав. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „М. Мениджмънт“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 2978 от 31.10.2022 г. по в. гр. д. № 6762/2021 г. на Софийски градски съд, II-Г състав, с което е потвърдено решение № 20057742 от 04.03.2021 г. по гр. д. № 74898/2019 г. на Софийски районен съд, 70 състав, с което касаторът е осъден да заплати на „З.-Климатични системи“ ЕООД, [населено място], по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата от 21 776,41 лева, представляваща възнаграждения по договори „Технически преглед“ за абонаментно обслужване на климатични съоръжения № ZD/2013/01/2323-18А и № ZD/2013/01/2323-19А и двата от 30.01.2013 г. и споразумения за заместване към същите договори, сключени на 05.06.2019 г., съгласно фактури №№ [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН] и [ЕГН], всички от 2019 г. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „З.-Климатични системи“ ЕООД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. - за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В настоящия случай в исковата молба ищецът е твърдял, че между „Кино Арена“ ЕООД като възложител и ищеца като изпълнител са сключени два договора, а именно договор за „Технически преглед“ за абонаментно обслужване на климатични съоръжения № ZD/2013/01/2323-19А от 30.01.2013 г., касаещ обслужването на тези съоръжения в мултиплекс „Арена Запад“, [населено място] и договор за „Технически преглед“ за абонаментно обслужване на климатични съоръжения № ZD/2013/01/2323-18А от 30.01.2013 г., касаещ обслужването на тези съоръжения в мултиплекс „Арена Младост“; с тристранни споразумения, подписани на 5.06.2019 г. от „Кино Арена“ ЕООД, ищеца „З. – климатични системи“ ЕООД и ответника „М. Мениджмънт“ ЕООД ответникът заместил „Кино Арена“ ЕООД по цитираните договори, като поел всички права и задължения на последното дружество, считано от 1.02.2019 г.; за периода 5.04.2019 г. – 23.05.2019 г. ищецът продължил да изпълнява задълженията си по договорите за абонаментно обслужване на климатичните съоръжения и издал фактура № [ЕГН] от 5.04.2019 г. на стойност 1440 лв., фактура № [ЕГН] от 5.04.2019 г. на стойност 1440 лв., фактура № [ЕГН] от 5.04.2019 г. на стойност 5 661, 54 лв., фактура № [ЕГН] от 5.04.2019 г. на стойност 8159, 69 лв., фактура № [ЕГН] от 7.05.2019 г. на стойност 1440 лв., фактура № [ЕГН] от 7.05.2019 г. на стойност 1440 лв., фактура № [ЕГН] от 8.05.2019 г. на стойност 360 лв., фактура № [ЕГН] от 8.05.2019 г. на стойност 1526, 88 лв. и фактура № [ЕГН] от 5.06.2019 г. на стойност 308, 30 лв. Фактури №№ [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН] са издадени за обслужването по договор № ZD/2013/01/2323-19А от 30. 01. 2013 г. и общата им стойност е в размер на 8 901, 54 лв., а фактури №№ [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН], [ЕГН] – за обслужването по договор № ZD/2013/01/2323-18А и общата им стойност е в размер на 12 874, 87 лв. Поради това следва да се приеме, че са предявени два обективно съединени осъдителни иска, вземанията по които произтичат от отделна търговска сделка – договор за изработка, сключени от търговци във връзка с упражняваното от тях занятие, като цената на тези искове, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под 20 000 лв., тоест под установения в нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за достъп до касация за търговски дела. По изложените съображения въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение