Определение № 492 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3634/2020 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на С. Н. А. и В. Н. Ц., двамата чрез адвокат С. И. от АК-С., срещу определение № 1091 от 05.05.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1026/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение от 18.11.2020 г. по гр.д.№ 16289/2017 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството поради липса на правен интерес от водене на иск по чл.26 ЗЗД. В частната жалба се твърди, че жалбоподателите са законни наследници на ищцата, легитимирани да обжалват преграждащото определение на съда, по съображения, че е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следните въпроси: 1. „Обосновава ли правен интерес и търсене на съдебна защита от ищец при грубо неизпълнение и грубо нарушение към него на задължения на ответника – негов внук, произтичащи от моралния обхват на законовата разпоредба на чл.124, ал.4 ГПК и попада ли искът по чл.26 ЗЗД в обхвата на търсената защита?“; 2. „Има ли съдът право да приеме иск като недопустим поради липсата на правен интерес на ищеца, позовавайки се, че за ищеца съществуват други правно-регламентирани способи и основания за реализиране на търсената защита, различни от тези, по които съдът е сезиран с исковата молба?“; 3. „В интерес на правото и закона ли е съдът да не се произнесе по недействителността /нищожността/ й съществуването в правния мира на една нищожна облигационна сделка за покупко-продажба, и тази сделка и акта, с който е сключена, да продължат да съществуват в правния мир въпреки нейната нищожност, въпреки че от доказателствата в производството може да се направи обоснован извод за нейната нищожност и съдът е сезиран за съществуването им като нищожни?“. От Н. В. Ц. чрез адвокат Д. М. от АК - С. е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите в нея като счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирани да обжалват съдебния акт лица, поради което е редовна и допустима. За да постанови определението, въззивният съд приема, че делото е образувано по иск за обявяване на недействителност на сключения между първоначалните ответници договор за покупко-продажба на недвижим имот с нот.акт № 168 от 03.11.1997 г., но за ищцата А. К. Ц. липсва правен интерес от иска, тъй като евентуално позитивно за нея решение по делото не дава защита на учреденото й пожизнено право на ползване и не гарантира достъп до имота. Според мотивите на съда, при твърдения за нарушаване правото на ползване съществува друг процесуален ред за защита, още повече, че между страните има две висящи производства, във връзка със съществуване на учреденото вещно право на ползване върху имота, предмет на атакуваната сделка, както и за освобождаването му от ответника Н. Ц., поради което липсва правен интерес за ищцата от предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, допускането на касационно обжалване е поставено в зависимост от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, т.е. посочването на конкретен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обусловил правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, формулираните от касаторите въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като при липсата на доводи, че съдебната практика се нуждае от осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените отношения не може да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК съгласно разясненията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.4. Отделно от това, даденото от въззивния съд разрешение за правния интерес, като положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, е изцяло в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 1410/18.12.2008 г. по гр.д. № 6191/2007 г., V г.о. и определение № 295/24.06.2013 г. по ч.гр.д. № 3681/2013 г., I г.о., в които се приема, че правният интерес на трето за сделката лице да предяви иск за установяване нищожността ѝ се преценява от твърденията в исковата молба и такъв е налице, само по отношение на притежател на материални права, които са засегнати от оспорваната сделка. Трето лице, чиято правна сфера не е засегната от сделката, не разполага с иск за прогласяване на нищожността ѝ. В правната теория и съдебната практика, трайно се споделя разбирането, че възможността правото на ползване да се притежава отделно от правото на собственост означава, че то може да бъде запазено при прехвърляне на голата собственост от прехвърлителя-собственик. Ограниченото вещно право се ползва с правна защита, независимо от прехвърлянето на собствеността, като задължава всички трети лица, включително и носителя на правото на собственост да се съобразява с него. Ползвателят на недвижим имот може да се защити с ревандикационен иск по чл.108 ЗС или с негаторен иск по чл.109 ЗС за прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражни своето право на ползване /В същия смисъл, решение № 660/28.11.1988 г. по гр.д. № 660/88 г., IV г.о., решение № 347/02.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 30/2011 г., II г.о., решение № 561/29.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1201/2009 г., I г.о. и решение № 938/ 12.07.2007 г. на ВКС по гр.д. № 692/2006 г., V г.о./ След като въззивният съд е съобразил съществуващата практика на Върховния касационен съд и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни норми в закона във връзка с предпоставките за процесуална допустимост на предявения иск, не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение