Определение № 790 от 11.08.2011 г. на ВКС по д. № 1312/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Д. Ф. К., П. Ф. К., Г. Ф. К., З. Т. А., А. П. К., З. А. К., К. П. К., М. С. П. ,В. П. П. и И. Н. П. са подали касационна жалба срещу решение № 743 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 816 от 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, 6 състав, с което е отменено решение № 74 от 7.01.2010 г., постановено по гр.д. № 45069 от 2009 г. по описа на Районен съд, [населено място], 18 гр. състав и е отхвърлен иска за делба на два бр. земеделски имота. В касационната жалба се подържа, че решението е незаконосъобразно и основно ,че е необосновано. Представено е изложение, съдържащо искане да допускане на касационна проверка на решението по съществен материално правен въпрос касаещ придобиването на земеделски имоти по давност. Касаторите намират ,че по този въпрос въззивният съд се е отклонил от трайната съдебна практика като сочат т.2 и т.3 от Постановление № 6 от 1974 г. на Пленума на ВС за придобиване по давност на сънаследствен имот. Ответниците Е. И. Д., И. А. Д., В. К. С. не са депозирали отговор. Ответника И. В. В. е депозирал отговор, в който развива становището си за недопустимост на касационната проверка като подчертава, че в негова полза е издаден н.а. 146, т.8, н.д. № 4372 от 1996 г. Отговор по касационната жалба е депозирала и ответницата В. К. С. която счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Д. Ф. К., П. Ф. К., Г. Ф. К., З. Т. А., А. П. К., З. А. К., К. П. К., М. С. П. ,В. П. П. и И. Н. П. следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Пловдивския окръжен съд е отхвърлил предявеният от Д. Ф. К., П. Ф. К., Г. Ф. К., З. Т. А., А. П. К., З. А. К., К. П. К., М. С. П. ,В. П. П. и И. Н. П. като наследници на Г. Т. К.- поч на 27.08.1972 г. иск за делба на два бр. земеделски имота ,възстановени в полза на наследниците с решение № 34284 от 5.02.1995 г. с план за земеразделяне. Пловдивския окръжен съд е счел, че за тези имоти липсва съсобственост, тъй като техен изключителен собственик по завещание е И. В. В., който се е снабдил с н.а. н.а. 146, т.8, н.д. № 4372 от 1996 г. Този нотариален акт е оспорен и титуляра му, без да представя завещание, се е позовал на придобиването на имота и по силата на осъществявано от него давностно владение. Настоящият състав намира, че при постановяването на решението Пловдивския окръжен съд се е отклонил от трайната съдебна практика, формирана по придобиването на недвижим имот от сънаследник по отношение на другите наследници на основание давностно владение. Решението следва да се допусне до касационна проверка тъй като са налице фактически обстоятелства, които да са в предметното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторите дължат държавна такса в размер на 40 лв., която следва да се внесе по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,