Определение № 60413 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4935/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение № 2395 от 20.09.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2470/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 260680 от 08.06.2021 г., постановено по гр.д. № 307/2020 г. на ОС – София, с което на основание чл. 286, ал. 1, т.3 ГПК е върната касационна жалба. Частният жалбоподател „Вел - Кам“ ЕООД, чрез процесуалния си представител съображения, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде отменено и върнато на ОС – София, който да администира депозираната касационна жалба. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от страна на ответното дружество „Евробилдинг Строй“ ЕООД, чрез процесуалният му представител, в който са изложени съображения за неоснователност на депозираната частна касационна жалба. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Предявен е иск по реда на чл.422 ГПК от „Вел Кам“ЕООД срещу “Евробилдинг строй“ ЕООД за признаване за установено, че последният му дължи сумата 6548,22 лева, незаплатено възнаграждение за извършени строително-ремонтни работи, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.т.д. №702/2016г. на РС Ихтиман, срещу която своевременно е подадено възражение от ответника. С решение от 17.01.2020г. по гр.д.№853/2016г. на РС Ихтиман искът е отхвърлен, а с въззивно решение от 22.04.2021г. по гр.д.№307/2020г. на ОС София първоинстанционното решение е потвърдено. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от „Вел Кам“ ЕООД на 26.05.2021г. и с разпореждане от 08.06.2021г. на съдия И. Г. жалбата е върната на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Това разпореждане е обжалвано с частна жалба от „Вел Кам“ ЕООД на 22.06.2021г. и с определение от 20.09.2021г. по гр.д.№2470/2021г. АС София е потвърдил разпореждането за връщане на касационната жалба. За да постанови своето определение въззивният съд е приел, че съдебното исково производство е образувано по иск по чл. 422 ГПК, вр. чл.258 ЗЗД на „ВелКам“ ЕООД, с цена иска в размер на 6548, 22 лв. Прието е, че съгласно изложените твърдения в исковата молба правния спор се касае до претенция за вземане, произтичащо от неизпълнение на търговска сделка - във връзка с договор за изработка на „ОВК – инсталация“, по който ищецът е изпълнител, а ответникът е възложител. Прието е, че вземането за извършени и незаплатени СМР, произтича от неизпълнение на договор за изработка, сключен между две търговски дружества във връзка с упражняваното от изпълнителя търговско занятие, поради което сделката е търговска по смисъла на чл. 286, ал.1 ТЗ. Въззивният съд е изложил съображения за това, че макар договорът за изработка да не е абсолютна търговска сделка, когато изпълнителят е търговец и договорът е сключен във връзка с упражняваното от него занятие, сделката е субективна търговска и спрямо нея следва да бъде приложен по – високия имуществен праг предвиден в чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Прието е, че тъй като в случая цената на иска е под 20 000лева, то касационната жалба е недопустима и следва да бъде върната на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения въззивният съд е потвърдил разпореждането, с което ОС – София е върнал касационната жалба. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.274, ал.3, вр. чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят поставя процесуално – правен въпрос касаещ критериите при които следва да се определели видът на спора – дали е търговски или граждански, без да се посочва конкретна практика на ВКС, в противоречие на която въззивният съд е постановил своето определение. Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Въззивният съд е дал разрешение на поставения за разглеждане въпрос от жалбоподателя в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно същата, обективирана и в определение от 24.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1774/2021 г., II т. о критерият, за да бъде определено едно дело като "търговско ", е по-широк от преценката на понятието "търговска сделка" и "търговски спор" по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Приема се, че търговско дело е това, което има за предмет спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, или търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, или спор за връщане на дадено въз основа на нищожен договор или при развален договор, като изброяването не е изчерпателно. В случая с оглед предмета на делото съдът правилно е приел, че по предявеният иск на основани чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 258 ЗЗД за признаване за установено, че „Евробилдинг Строй“ ЕООД дължи сумата в размер 6 548, 22 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени строителни дейности на обект в [населено място], е постановено решение на въззивен съд по търговско дело, тъй като претендираното вземане произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. В съответствие с практиката е прието, че тъй като предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване от 20 000 лв, то касационната жалба следва да бъде върната. Не е налице и основание за спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по ТД №3/2019г., тъй като същото е образувано, за да се даде отговор на въпроса: “Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото“, а в случая делото е с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, който е сключен само между търговци. Предвид изложените съображения съдът: