Определение № 44 от 04.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД против решение № 260051/07.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 710/2020 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният установителен иск е основателен и е потвърдено постановеното в този смисъл решение на първата инстанция. Съдът е приел, че в хода на производството, ответника не е представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват извода,че ответното дружество е доставило на ищеца и той е потребил ел.енергия в размер на 45679 кВтч, съдържащата се в регистър Т3, установена след софтуерното му прочитане. Посочено е, че липсват данни за показанията на тарифа Т3/скрит регистър/ на електромера към датата му на монтиране в обекта на ищеца. От заключението на вещото лице и констатациите на БИМ, съдът е приел, че не може да се приеме за основателно възражението на ответника, че показанията по тарифа Т3 са всъщност показания за ползвана от ищеца дневна и нощна енергия. Въззивният съд не е кредитирал изявлението на вещото лице, че след като при монтажа СТИ е преминал проверка, стойностите на останалите не визуализирани тарифи са били нулеви, доколкото същото не е подкрепено с убедителни доказателства. Посочено е, че проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена в присъствието на абоната или негов представител, на практика го лишава от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Освен горното, съдът е отбелязал, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система, както и че абоната е битов, а е отчетена енергия в регистър Т3, без по делото да са представени данни електромерът му е отчитал показания за върхова енергия по трета тарифа. Прието е, че в настоящия случай ответника не е доказал кога натрупаната в скритата тарифа енергия е доставена на абоната. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи се правен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и всички доводи, твърдения и възражения на страните, като твърдението на касатора е, че този правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения на ВКС. От фактическа страна съдът е приел, че липсват доказателства относно това, електроенергията да е доставена и потребена от ищеца по делото, като доводът, че съдът не е обсъдил твърдението, че се касае за точно количество реално потребена енергия е неоснователен. Съдът е обсъдил този довод на ответника – въззивник, но е приел горното на база възтприетата от него фактическа обстановка, описана в мотивите на решението. Проверката на фактите по спора и на възприетата от съда фактическа обстановка не е допустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, доколкото касае обосноваността на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 ГПК. В тази насока не е налице соченото касационно основание. Решаващия извод на съда относно основателността на предявения установителен иск не е отричането на възможността електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия както и и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай. Съдът не е отрекъл тези възможности, но решаващите му мотиви относно основателността на иска са, че липсват доказателства относно това, електроенергията да е доставена и потребена от ищеца по делото, поради което така поставените правни въпроси са неотносими към производството. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 800 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС