Определение № 412 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 282/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Б. срещу решение №260252 от 19.10.2020г по в. гр.дело № 1100/2020г. на Пловдивски окръжен съд ,с което е потвърдено решение №62 от 02.03.2020г на Районен съд-Карлово, постановено за отхвърляне на иск на настоящата касаторка по чл.422,ал.1 ГПК ,във вр чл.535 ТЗ като погасен по давност в предявената част - за сумата 25 000 лева ,заявена като дължима въз основа на запис на заповед, издаден за сумата 50 000 лв с падеж 31.12.2014г .След като цялата сума е била заявена в заповедно производство от ищцата по чл.417 т.9 ГПК на 23.02.2015г, издадена е заповед за изпълнение № 47/23.02.2015г на КРС за цялата сума. От длъжника Р. З. Д. е постъпило възражение по чл. 414 ГПК за цялото вземане, в следствие на което ищцата е предявила установителия иск,но като частичен, само за 25 000 лв. Искът,който в хода на делото не е увеличаван ,е уважен с решение, влязло в сила на 19.06.2018г.Затова и с разпореждане от 05.07.2018г частично е обезсилена заповедта за изпълнение ,за разликата над размера по решението ,както и изпълнителният лист- за същата разлика. Тази разлика от 25 000 лева е заявена по реда на чл. 417 ГПК на 12.10.2018г и след взражение ,в тази част вземането е предмет на установяване по настоящия иск, отхвърлен поради изтекла давност. Въззивнияут съд е приел ,че давността не спира и не се прекъсва до нейното изтичане на 07.05.2015г.Отхвърлено е възражението ,че предявяването на частичен иск спира / прекъсва давността и за непредявената с иска част, като е изтъкнато приетото в ТР №3/2016г на ОСГТК. Тези решаващи мотиви на въззивната инстанция се оспорват като неправилни .В приложеното към жалбата изложение ,при основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл. 280, ал.2 предл. трето ГПК на първо място се поставя процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в решението си твърденията и възраженията на страните и да изложи мотиви. Сочи се противоречие с т.19 от ТР №1 / 04.01.2001г ОСГК и множество решения от практиката на ВКС .Според защитата ,не е обсъдено значението на разпореждане от 05.07.2018г на КРС с което е обезсилена частично ,т.е в частта която не е била предмет на иска ,издадената заповед за изпълнение №47/23.02.2015г.,не е обсъдена връзката й с изпълнителното дело и спирането на изпълнителното произвоство по силата на закона /чл.420, ал.1 ГПК / На следващо място /т.2.1/се поставя въпрос: когато е предявено в заповедно производство цялото вземане ,за което е издадена заповед за изпълнение, издаден е изпълнителен лист и е образувано изп.дело ,което е спряно на основание чл.420, ал.1 ГПК въз основа на направено възражение на длъжника ,след като е предявен частичен иск по реда на чл. 422 ГПК ,счита ли се за прекъснат срока на погасителната давност въз основа на подаденото заявление по заповедното произдвоство и за останалата част от вземането ,която не е предявена с иска ,съответно спира ли да тече този срок по време на висящността на процеса до датата на влизане в сила на разпореждането на съда, с което се обезсилва частично издадената заповед. Сочи се основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като по въпроса не е формирана практика на ВКС. Привеждат се съображения ,че кредиторът не е имал правна възможност да действа, изтъкват се мотивите на ТР №2/2013г ОСГТК. Формулират се и въпросите / т.2.2./: прилага ли се нормата на чл.116а ГПК/нов ДВ бр.42/2018г/когато вземането е предявено частично за заварени случаи ,представлява ли заявлението в заповедното производство частично предявена претенция и до кой момент; когато е постановено разпореждане за обезсилване на заповедта, представлява ли то съдебен акт по чл.117, ал.2 ЗЗД Изтъква се липса на съдебна практика и основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се очевидна неправилност на решението поради необсъждане на доводи и явно противоречие с изтъкнатите разпоредби на закона. Ответникът по жалбата Р. Д. е заявил писмен отговор чрез адв Щ.Ц. .Твърденията за допуснати процесуални нарушения не кореспондират с фактите по делото и предметът на въззивното производство е изяснен правилно,като са обсъдени възраженията Пред въззивния съд даже са събрани и доказателства по искане на жалбоподателката. От друга страна,по въпроса прекъсва ли се давността е налице задължителна практика в ТР №3/2016г ОСГТК като т.9 от ТР№4/2013г няма предвид настоящата хипотеза, а касае предявената част от вземането. Претедират се разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, както и на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,като не се констатира и очевидна неправилност на формирания решаващ извод ,че за съответната част взимането, която не е била предявена с иска по реда на чл. 422 ГПК погасителна давност е изтекла. По водещо формулирания процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си доводите на страните и оплакванията на въззивния жалбоподател, не е налице противоречие с установената практика на ВКС ,част от която изтъкната от касатора. Спазено е изискването на ППВС №1/1953г, ППВС №57/1965г и на т.19 от ТР №1/04.01.2001г на ОСГК, след като в мотивите въззивният съд е изтъкнал и взел предвид постановеното разпореждане №5407/05.07.2018г на КРС ,влязло в сила на 31.07.2018г за обезсилената част. Отговорил е и на доводите в жалбата ,че този акт не бил съобразен от първоинстанционния съд.На свой ред въззивният съд е отхвърлил свързаните с частичното обезсилаване на заповедта за изпълнение правни съображения на защитата като е посочил,че съгласно т.1 от ТР №3/2016г на ОСГТК спиране и прекъсване на погасителната давност се проявява само относно иска, с който съда е сезиран и следва да се произнесе ,съответно за разликата над предявената част от вземане ,макар да е била издадена заповед за изпълнение, давността не спира и не се прекъсва ,щом не е предявен иск При тези решаващи изводи на въззивния съд и предвид безспорните обстоятелства, които ги обуславят, не е налице основание по чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК по въпроса,формулиран в т. 2.1 от изложението. Обратно на поддържаното от защитата разрешение на въпроса за прекъсване, или спиране на погасителната давност за тази част от вземане, основано на предвиден в чл. 417 т.9/понастоящем чл. 417, т.10/ ГПК документ, която част при оспорване в срока по чл. 414 ГПК кредиторът не предявява по реда по 422, ал.1 ГПК поради предявяването на иска си като частичен ,следва както от мотивите по т.1 от ТР №3/2016г на ОСГТК, така и от последиците ,които обезсилваването на заповедта за изпълнение(и на издадения изп. лист) произвежда в този случай. Заличаването на правното им действие засяга и условното значение, което чл. 422, ал.1 ГПК придава на момента на подаване на заявлението в заповедното производство, сочейки този момент за обстоятелство по смисъла на чл.116, б.“б“ предл. първо ЗЗД с оглед прекъсване на давността.За обезсилената част от заповедта за изпълнение поначало не може да се счита за относимо разясненото в т.9 от ТР №4/2013 на ОСГТК.Както се изтъква и от касатора, в гражданското право давността е правна последица от бездействието на кредитора,а определимо и релевантно е бездействието на настоящата жалбоподателка като кредитор по отношение на непредявената с иска по чл.422, ал.1 ГПК част от вземането ,което е било оспорено изцяло от длъжника по чл. 414 ГПК. С приемането на чл.116а ЗЗД /ДВ бр.42/2018г/ законодателят нормативно отразява,без да ревизира вече изведените по тълкувателен ред в задължителната за съдилищата практика на ВКС разрешения относно спирането ,или прекъсването на давността по отношение на предявената ,респ. непредявената с иска част на парично вземане, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и по следващия/ т.2-2/ поставен в изложението правен въпрос. Не е налице изтъкваната от касатора очевидна неправилност на решението ,доколкото в него е обективиран краен извод за изтекъл срок на приложимата в случая погасителна давност относно непредявената с иск част от вземане ,при издадена заповед за изпълнение и оспорено от длъжника нземане .Констатацията относно срока безспорно съответства на фактите по делото,а правните изводи са основани на приложимия закон. Следва да се присъдят разноски за ответника по жалбата Р. З. Д., установени в размер на 1200 лв за адвокатска защита Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.