Определение № 1237 от 16.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2010 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. З. Г. срещу решение от 24.04.2009г по гр.дело № 2134/2008г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 15.05.2008г на Софийски районен съд и по същество е отхвърлен изцяло иск за обезщетение на неимуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД .В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва въпросът за доказателственото значение на решението,постановено в наказателно производство по УБДХ ,въпросът за задължението на съда да прецени доказателствата, като основе решението си на установеното по делото ,а не на неотносими съображения,напр. обичайна раздразнителност, когато се касае за хулиганска проява. Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК предвид противоречие с т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968г по въпроси относно съдържанието на решението, а също и по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с тезата, че въззивният съд обективира служебно предприето опровергаване на официално приетото в решението по УБДХ, на база интерпретация на част от гласните доказателства ,дори без да се позове на доказателства. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че са налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. За случаи на претендирани неимуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД от хулиганска проява, въззивният съд е отхвърлил иска по съображение, че при обусловен от конкретна конфликтна ситуация скандал, част от споровете обичайно са съпътствани от поведение на „налагане” на единия участник над другия (по индиция е прието и двете страни да имали тази нагласа ) и както раздразнителността, така проявите на тревога и страх ,са субективни. Въззивният съд не приема да е било установено нещо повече от словесен спор при среща ,тъй като съдебните решения по УБДХ не са доказателство в гражданския процес. Върховен касационен съд приема довода по въпроса кои обективни признаци подлежат на изследване във връзка с противоправността на поведение, проявено в обсъжданата ситуация.При доказателства за установяване действията на ответника, въззивният съд е дал основание за допускане до касационно обжалване и по изведения процесуален въпрос, а именно по въпроса за разликата между обвързваща доказателствена сила и доказателствено значение на решението, постановено по реда на Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ), когато нарушението на обществения ред се е изразявало в поведение, засягащо личността на претендиращия увреждането, както и по въпроса кои фактически признаци на деянието имат отношение към основанието на иска за непозволено увреждане и са от обективно естество Ето защо Върховен касационен съд допуска до касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, предвид което