Определение № 3821 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3080/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 130 от 03.06.2025 г. по в. гр. д. № 259/2024 г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решение № 230 от 29.02.2024 г. по гр. д. № 1482/2023 г. на Кюстендилския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от В. Г. Н. срещу С. А. М. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху сграда с предназначение гараж с идентификатор ***, с площ 15 кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД 18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес [населено място], [улица], при граници: ПИ ***, сграда с идентификатор ***, ПИ ***. Въззивният съд е приел, че ищецът е закупил с нот. акт № 60, том III, рег. № 5698, дело № 60/2005 г. от „Осогово“ АД – в несъстоятелност гаражи с номера от № 4 до № 10 включително, всеки един от тях с площ от по 10 кв. м., изградени в УПИ ***, в квартал *** по плана на К., с адрес [населено място], [улица], между които и процесният гараж № 10, представляващ сграда с идентификатор ***. Праводателят се легитимира като собственик въз основа на АДС № 151/2000 г. и включване на гаражите в неговия капитал. Ответницата е призната за собственик по давност на процесния гараж с нот. акт № 36, том ІІІ, рег. № 5538, нот. дело № 387/2022 г. Със заповед № 929 от 12.12.2005 г., издадена от Кюстендилския районен съд в производство по чл.126ж, ал.2 ГПК /отм./, се заповядва да бъде възстановено ползването на „Осогово“ АД – в несъстоятелност върху гараж №10, находящ се в [населено място], [улица], а лицето, срещу което е насочено искането - В. Т. М., е осъдено да заплати по сметка на съда държавна такса. Съдът е възпроизвел подробно свидетелските показания, събрани във връзка с придобивното основание, на което се позовава ответницата: Свидетелят Г. Г. е приятел на ищеца, от него знае, че има някакви гаражи от мина“ Осогово“, в които се били нанесли някакви хора. В. споделил с него, че е канил С. да напусне имота. Въпросните гаражи, за които свидетеля знае от 7-8 години, се намират на [улица]. Не познава С. М., от В. знае, че тя се била нанесла в гараж, а В. я канил да го напусне. Минавал е покрай гаражите, не знае точно колко гаража притежава В.. Виждал е два гаража, върху единия от които има постройка. Свидетелят Р. М. преди пет месеца купил от В. – В. гаражи, в [населено място] на [улица]. Знае, че В. притежава за тези гаражи нотариален акт от 2005г. от „Осогово“ ЕАД. От пет месеца познава С. М., знае че В. е канил С. да освободи имота. Свидетелят също е разговарял с нея, за да освободи гаража. Като работник в снабдяването знае, че тези гаражи са на Мината, били складове, разни метали и разни други съоръжения. Когато почнал да ползва гаражите, тя паркирала колата си малко странно, налагало й се да и се обажда, да я премести. Един ден, когато му се обадила, разбрал за дела между тях, дори му казала „да каже на В. да пие една чаша студена вода и да спрат да дават пари по съдилища“. Свидетелят купил 5 бр. гаражи, спорният гараж е съседен на единия от тези, който той бил купил. Не могъл да купи този гараж, защото разбрали за констативен нотариален акт от 2022 г. Колата на С. стои отвън, пред гаража, за който тя казвала, че са полага на нейния баща, който е работил в мината. Свидетелят също е работил в мината, до 2002г., не знае какво се е случило там, пенсионер е. Гаражите според свидетеля са самостоятелно изградени, не са към жилищния блок. Гаражите бил купил през м.юни на текущата година – 2023 г. Не живее в К.. В тези гаражи, докато работел в мината, били складове, разни метали и други съоръжения имало в тях. Свидетелката Е. В. разказва, че откакто познава ответницата и нейният съпруг, от 20 години, знае, че има гараж към нейния блок. Нейният гараж е обграден от други гаражи, отляво и отдясно. Два пъти е влизала в гаража за някакво колело, съпругът на М. бил напомпал гумите й, оставяли ски в гаража. Свидетелката също била ползвала този гараж, докато съпругът и бил жив, преди 15 години, не знае да са имали проблеми с този гараж, виждала е колата й, която слага пред гаража. Колата не се паркира в гаража, свидетелката не знае по каква причина. Свидетелката живее на [улица], когато са ходили на ски са взимали разни неща от гаража, предполага, че гаражът е с площ 15 кв.м., имало туби от масла и антифриз, помпа за помпане на гума. В гаража са оставяли ски, преди около 15 години. Не знае кога е започнало ползването на гаража, познават се от 20 години. Не знае за отправяна покана да освободи гаража. Свидетелката М. Й. се познава с ответницата от 10 години, откакто се познават знае, че има гараж, над съда, виждала е гаража, около 15 кв.м., в него С. държи консумативи за колата. Свидетелката е клиент на С., ходи при нея на фризьор, а нейният съпруг бил учител по английски в Първо училище на нейната внучка. Знае, че има редица от гаражи, нейният гараж бил с номер 16. Знае, че С. има кола, която се паркира в гаража, както и извън гаража. Не е чувала друг да ползва нейният гараж, не знае за спорове във връзка с ползването на гаража. Номерът на гаража според свидетелката е на циментова страна. Изслушана във въззивното производство, свидетелката допълнително уточнява, че гаражът се намира в близост до блока, в който се намира тяхното жилище, на гърба на блока са разположени гаражи в редица. Отгоре има бетонна плоча и от горната улица достъп. Свидетелката е ходила преди 2 години, за да вземе багаж. Багажът не бил от гаража, но С. и показала гаража, като и казала, че имат спор с някакъв съсед, казала и номера на гаража - 16. Казва, че е ходила да свидетелства по повод издаване на нотариален акт. Виждала е как си паркира колата в гаража, да взима вещи от него. Знае за ползване на гаража от 7-8 години. Познават се от 2014 г. даже преди това, от С. е чувала, че гаражът е наследен, след като баща й работил в мината, така са им дали гаража, останал като наследство, после се снабдили с документ за собственост. Познанството им започнало по повод извършваните от С. фризьорски услуги и от Първо училище, така свидетелката започнала да посещава жилището на [улица]и гаража. Гаражът и бил показан от С. по повод спор със съсед. В този гараж са принадлежностите им за зимен спорт, свидетелката е видяла гаража отворен, С. щяла да си вкара колата в гаража – свидетелката е видяла един път С. да си прибира колата в гаража, не е правила други проверки на гаража. Когато е ходила на гости у тях е видяла гаража, но това не е същия случай, когато С. и показала гаража. Не е посещавала много често жилището и гаража, за последен път е ходила преди 2 години. Когато е ходила у С. е виждала автомобила паркиран пред гаража, веднъж й показала, че там са зимни принадлежности от гаража, туби, разни неща, но не е правила оглед какво държи в гаража. Не знае от коя година е номерацията му, ходила е преди две години, не знае дали преди това е имало номерация на гаража. Има гаражи от двете страни, на една редица, зад блока, третия отляво надясно. Гаражът е трети мисли, отляво надясно в редицата от гаражи, отдясно на гаража е блокът, иначе гаражът е третият гараж отляво надясно. Не знае дали е боядисвано, каква е бравата, не е чувала за разбит гараж. Знае, че С. има и скица и нотариален акт. Не е разбрала от посещението при нотариуса, че има документ за държавна собственост. От С. е чула, че гаражът е 15 кв.м., не е оглеждала гаража. Когато гаража е бил отворен, е видяла какво има вътре. Гостувала е на С., не всеки месец, през няколко месеца. В тези случаи, когато е била на гости, не е засичала С. до гаража. Не знае каква кола има, мисли, че автомобилът е сив на цвят. В редицата гаражи са повече от 5-6 гаража. Не знае защо е с номер 16, преди три години не е виждала дали има номер. Съпругът на С. е по-възрастен с повече от 10 години. Свидетелката А. Д. разказва, че се познава със С. от 1990 г., познава нейния съпруг В., който бил преподавател на свидетелката, също приятел на нейният баща, познават се покрай риболова. Събирали се на партита нейният баща, В., така опознала и С.. В по-късните години станали и по-близки, като клиентка на С., която е фризьорка. Ходила е с нейният съпруг да вземат ски от гаража, тогава нейната дъщеря била малка, не си спомня много, определя местоположението на гаража зад блока, на [улица], блокът в който се намира тяхното жилище, ходила е да взима ски от него. Случило се след 2011-2012 г. Преди 2012 г. не е посещавала дома и гаража им по никакъв повод. Живее на [улица], не в съседство. Знае, че в този гараж държат различни неща – лични, свързани с автомобила им. Минавайки покрай блока не е с впечатление, че някой друг влиза в гаража. С. й казала номера на гаража, при разпита във въззивното производство свидетелката не си спомня за номера. Не знае дали като е ходила е виждала табела на гаража с номер. Не знае какъв автомобил има С., знае, че шофира но не е виждала да кара автомобил. Не знае как е боядисан гаражът, не е влизала в него, само веднъж го е виждала отворен. Доколкото си спомня има нотариален акт за гаража, знае от С., че е строен отдавна, от някакви военни, не знае съпругът й да е гонен от мината, не знае за ремонти на бравата, да е сменяна. Прави разлика между владение, ползване и държане, разбира владението като притежание. Не познава ищеца, не знае дали е разбиван гаражът. Представите й за съществуването на блока са от детските и години, но не може да определи кога са построени гаражите. Не знае колко гаража има, мисли, че са повече от 5. С. й казала кой е номерът на гаража - 16. Свидетелката казва, че от С. е чувала, че ползва гаража, че шофира и паркира колата в гаража, не е виждала С. да паркира колата си в гаража. Разпитана пред Районния съд свидетелката е споделила същите обстоятелства относно познанството на нейният баща и съпруга на ответницата, за нейното познанство с ответницата. Казала е, че заедно със съпруга на ответницата е ходила, за да вземе ски от гаража, малък, с площ 15 кв.м., сред други гаражи. Няма сграда върху гаража. Мисли, че гаражът е с номер 16, спомените са и отдавна от 90-те години, в по-скоро време 2010, 2020г. Казала е, че знае, че С. държи автомобила си и някакви автомобилни материали. Не е виждала други хора да внасят вещи, да ползват гаража, минава поне веднъж в годината оттам, никой не влиза в гаража. Мисли, че гаражите са построени преди 23 години, а преди С. да почне да ги ползва, ползвал ги съпругът й, който карал, мисли, Трабнат или нещо подобно. Не знае за претенции на друг към гаража. Съпругът на ответницата ползвал гаража, имал Трабант. От правна страна съдът е приел следното: Ответницата не е ангажирала доказателства за осъществявана фактическа власт от 1990 г. Само свидетелката Д. споменава за това, но при изслушването й във въззивното производство уточнява, че е виждала починалия съпруг на ответницата през 2011-2012 г. да държи ски в гаража, когато е ходила да вземе ски оттам. Не може да определи кога са построени гаражите и е категорична, че преди 2012 г. не е посещавала дома и гаража им. В първоинстанционното производство казва, че съпругът на С. е паркирал своя автомобил „Трабант“ в гаража, не знае какъв автомобил има С., за който в първоинстанционното производство е казала, че държи в гаража, и не сочи никакви други факти като възприятия за ползване на гаража от 90-те години. Прието е, че по делото не е представен акт за сключен граждански брак, но между страните няма спор за това, че соченото от свидетелите лице и посоченото лице в заповедта по чл.126ж, ал.2 ГПК /отм./, е съпруг на ответницата. Няма твърдения и доказателства заповедта да е била изпълнена доброволно или със съдействието на органите на полицията или от кмета. Прието е, че около 2008 г. съпругът на ответницата е държал свои вещи в гаража, които е вземал в присъствието на свидетелката Е. В.. Там имало туби, помпа за помпане на гуми, взимали са ски оттам. Гаражът бил към блока, в който е жилището на ответницата. В същото време автомобилът на страните е бил паркиран извън гаража. Гаражът е описан от свидетелката като състоящ се от 15 кв. м. В периода 2011- 2012 г. свид. А. Д. е вземала ски от съпруга на ответницата, които се намирали в гараж зад блока, в който е тяхното жилище. За периода след запознанството с ответницата през 2014 г., свид. М. Й. е виждала ответницата да паркира автомобила си в гаража, също е видяла техни вещи, зимни принадлежности, туби, разни неща. Преди около 2 години, т. е. през 2022 г., гаражът с номер 16 й бил показан от ответницата, която й съобщила за спор със съсед. Виждала е автомобила, паркиран пред гаража. Прието е, че свидетелите имат преки възприятия за осъществявана от семейството фактическа власт по отношение на гараж с местонахождение, съответстващо на процесния гараж и с такава площ. Прието е, че след като гаражът е бил във фактическа власт на съпруга на ответницата през 2008 и 2012 г., впоследствие след 2014 г. и през 2022 г. в помещението са държани принадлежащи на съпрузите вещи, достъп до същото е осигурен от починалия съпруг и ответницата и липсват доказателства гаражът да не се е заключвал, то изводът за осъществено давностно владение, по силата на което ответницата е придобила право на собственост върху помещението, следва да се приеме за обоснован. За да възникне право на собственост на основание владение върху недвижима вещ, необходимо е да е доказано осъществяването на непрекъсната фактическа власт върху вещта за срок от 10 години, като при доказаност на фактическата власт на основание чл.69 ЗС се предполага намерение за своене. Едновременно с това с разпоредбата на чл.83 ЗС се признава за доказано владение и в промеждутъка - за лицето, което е доказало, че е владяло в различни периоди. Веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. Разпоредбата на чл.81 ЗС изрично предвижда, че давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца. Давността се прекъсва и чрез предявяване на иск за защита на правото на собственика върху имота. В случая най-късно през 2008 г., след заповедта по чл.126ж ГПК /отм./ от 2005 г., семейството е било установило непосредствена фактическа власт върху процесния гараж, видимо за собственика и станало достояние и на трети лица; те са имали достъп до гаража, в който са държали свои вещи, като не се твърди и не се установява помещението да не е заключвано. През 2012 г. владението е продължавало, също е продължавало и за период след 2014 г., откогато е познанството на свид. М. Й. с ответницата, която е виждала ответницата да паркира автомобила си в гаража. През 2022 г. ( 2 години преди изслушване в с. з.) и преди предявяване на иска на 12.07.2023 г., свидетелката също е виждала зимни принадлежности, туби и други неща в гаража, показани й от ответницата. От събраните доказателства липсват такива от които да се направи извод, че презумпцията по чл.69 ЗС е опровергана. В отсъствие на доказателства в промеждутъка за времето от 2008 до 2011 г. и от 2012 до 2022 г. владението да е било прекъснато поради отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца, както е предвидено в чл.81 ЗС, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство или с предприемане на действия за принудително изпълнение, както е предвидено в чл.116 ЗЗД, приложим на основание чл.84 ЗС, то следва извод, че е налице владение в срок, надхвърлящ необходимия от 10 години за придобиване правото на собственост върху гаража на основание давностно владение. В този смисъл гаражът е придобит от съпрузите на основание давностно владение още през 2018 г. Доколкото към момента ответницата се намира в гаража, то това е в качеството й на собственик, удостоверено и с представения констативен нотариален акт. През този период гаражът е бил собственост на търговско дружество, а не на държавата, затова не е налице законна пречка за придобиването му по давност. Съдът се е позовал на решение № 170 от 11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 961/2011 г., І-во г. о., според което заявяването на претенция по чл.126ж ГПК /отм./, свързана с молба до районния съд за възстановяване на владение по административен ред, когато лицето е било лишено от владението на недвижим имот по насилствен или скрит начин, не се обхваща от действията за прекъсване на давността. Но дори при по-широко тълкуване на закона това да би представлявало действие на принудително изпълнение, то касае прекъсване на владение от 2005 г. Не се доказа заповедта да е изпълнена, а на основание чл.117 ЗЗД, приложима с оглед разпоредбата на чл.84 ЗС, с прекъсването на давността започва да тече нова давност. От показанията на посочените от жалбоподателя свидетели не се установяват действия по прекъсване на давността по предвидения в закона начин. Поканите от ищеца до ответницата да напусне гаража нямат прекъсващо за давността действие, освен това доколкото са отправени такива покани, то това е станало около година преди завеждане на делото, а в случая давността е изтекла още през 2018 г. Прието е, че доколкото в заповедта по чл.126ж ГПК /отм./ се сочи, че гаражът е бил предоставен за ползване на ответника, то около две седмици след издаване на заповедта е бил сключен договорът за продажба, на който ищецът се позовава. Ищецът не твърди, че е постигнал съгласие с ответника да ползва гаража, за да се разсъждава дали фактическата власт е осъществявана на основание съществуваща уговорка за ползване на гаража - с договор за наем, заем за послужване или на друго основание. За периода от 29.12.2005 г. до 2023 г. и след издаване на заповедта са изминали 18 години и не се установява през това време по някакъв начин собственикът да е отнел владението и по този начин да го е прекъснал. В заключение съдът е изложил мотиви защо се доверява на показанията на свидетелите на ответницата. Приел е, че липсата на спор между страните за това, че през 2005 г. съпругът на ответницата е бил във владение на гараж № 10, находящ се в [населено място], на [улица], същият, който се ползва от ответницата и към момента, кореспондира със свидетелските показания, сочещи, че семейството е осъществявало фактическа власт върху гараж, намиращ се зад блока, в който е тяхното жилище, при липсата на доказателства, сочещи, че възприятията им касаят друго помещение. Фактът, че свидетелите нямат подробни възприятия за стенни покрития, за вида и състоянието на поставената брава, за начина по който изглежда бравата, не дават основание за игнориране на показанията им. Въпреки че свидетелката Д. не може да посочи номера на гаража, който е посочила в първоинстанционното производство и едновременно с това заявява, че номерът е бил споменат от ответницата, съдът не е игнорирал показанията й, тъй като те са в съответствие и с показанията на другите свидетели, установяващи фактическа власт на ответницата върху спорния гараж по друго време. Същевременно не се споменава за метал, други съоръжения, каквито са били складирани в гаражите според свидетеля Р. М., от показанията на който и показанията на свид. Г. Г. не се установява нито някакво владение на гаража от ищеца в периода, нито пък осъществени действия по прекъсване на давността. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца В. Г. Н.. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд необосновано отказал да допусне преразпит на неговите свидетели, които щели да установят нови обстоятелства, и същевременно необосновано допуснал преразпит на свидетелите на ответницата. Съдът неправилно приел, че придобивната давност на ответницата е изтекла още през 2018 г., като необосновано включил в срока на придобивната давност фактическата власт, упражнявана от съпруга й В. М.. Необосновано било прието, че В. М. е съпруг на ответницата и че той е починал, без по делото да са представени писмени доказателства за това. Единствената индиция за осъществяване на фактическа власт от В. М. върху гаража била издадената заповед по чл.126ж ГПК /отм./, но съдът сбъркал и името на участника в това производство, и номера на заповедта. Не били обсъдени доводите във въззивната жалба. Краткият преразказ на свидетелски показания не можел да се приеме за мотиви на решението. Съдът дължал разяснения кои показания какво доказват; съпоставка на показанията на едната група свидетели с другата, както и мотиви защо приема едните, а другите – не. Следователно решението било постановено при липса на мотиви. От изложението на въззивния съд не ставало ясно защо съдът от една страна приема, че нотариалният акт на жалбоподателя е валиден, а от друга – че ответницата е осъществявала владение, годно да я направи собственик. Ответницата не установила кой е началният момент, от който е установила фактическа власт върху спорния гараж и кога е превърнала ползването на имота в намерение за своене. От показанията на ищцовите свидетели се установявало, че той е отправял покани до ответницата да освободи гаража, с което е прекъснал давностното владение. Неправилно съдът отказал да приеме становището на жалбоподателя, че намерението за своене е възникнало едва към момента на подготовката за снабдяване с констативен нотариален акт, т.е. към м. октомври и ноември 2022 г. Съдът дал вяра само на показанията на свидетелите на ответницата, но не и на свидетелите на жалбоподателя, особено на свидетеля М., който бил запознат с хронологията на построяването, ползването и прехвърлителните сделки с гаражите, включително и с процесния гараж. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос: може ли въззивният съд да пресъздаде в решението си свидетелски показания, без да ги обсъди в тяхната съвкупност, а само отделно, и въз основа на това да се приеме, че са налице мотиви на съдебното решение. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 176 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 759/2010 г., II г. о., и решение № 266 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1058/2010 г., I г. о. Въпросът бил и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответницата в производството С. А. М. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество от ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос, който се свежда до начина на извършване на преценка на свидетелските показания по чл.172 ГПК. Въпросът е обуславящ за изхода на делото, предвид данните за предоставяне на гаража за ползване на семейството на ответницата от бившия собственик „Осогово“ ЕАД, както и оплакването в касационната жалба, че не е ясен началният момент, от който ответницата е установила фактическа власт върху спорния гараж и кога е превърнала ползването на гаража в намерение за своене. Налице е и специалната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,