Определение № 114 от 28.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1935/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Министерството на младежта и спорта против решение № 131/08.01.2020г. по в.гр.д. № 5071/2019г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава изцяло решение № 6864/09.01.2019г, по гр.д. № 55443/2016г. на Районен съд-София в частта, в която е осъден да заплати на „Про Арм“ ЕООД, на основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.266 ал.1 вр. чл.258 ЗЗД, сумата от 4 974,60 лева, представляваща гаранция за изпълнение по чл.11 от договор № 23-00-115/12.09.2014г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изграждане на спортна площадка в [населено място] и игрище за минифутбол в [населено място]“, ведно със законната лихва от 03.10.2016г. до окончателното изплащане и на основание чл.55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД сумата от 19 895,77 лв., представляваща платена на ответника на 18.12.2014г. без основание сума, ведно със законната лихва от 03.10.2016 г. до окончателното изплащане, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл. 281, т.3 ГПК основания - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Препис от касационната жалба е връчен на ответника по жалбата и ищец по делото, „Про Арм“ ЕООД, [населено място], който не депозира отговор, с който да изрази становището си. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба срещу въззивното решение е недопустима на основание чл.280, ал.3 ГПК, тъй като цената на всеки иск от двата обективно съединените искове е под 20 000 лева, като спорът е търговски на основание чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ и чл. 365, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд