Определение № 1829 от 12.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1290/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. П. П. срещу определение № 1232 от 25.01.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 13439 от 2023 г. на Софийския градски съд, ГО, IV Е въззивен състав, с което е оставена без уважение частна жалба на П. срещу определение № 1263 от 17.10.2023 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд, с което е извършен отказ да бъде вписано бракоразводно решение № 163212 от 29.07.2020 г. по гр.д.№ 20046 от 2020 г. на Софийския районен съд, III ГО, 92-ри съдебен състав. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че посоченото съдебно решение подлежи на вписване в имотния регистър съгласно чл.112, б.“а“ от ЗС и чл.4, б.“а“ от Правилника за вписванията, тъй като с него било утвърдено споразумение между бившите съпрузи от 18.03.2021 г., с което в полза на К. П. П. било учредено пожизнено вещно право на ползване върху бившето семейно жилище, находящо се в [населено място]. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочат основанията на чл.280, ал.2 ГПК: нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на определението. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /заявител, чиито права са засегнати от отказа на съдията по вписванията/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който по същество е потвърдено определение на съдия по вписванията и който съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 и или ал.2 ГПК основания за това. За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на определението от 17.10.2023 г. на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че актът, който молителят е поискал да бъде вписан /решение по бракоразводно дело/, не подлежи на вписване в Службата по вписванията, тъй като не е измежду посочените в чл.112 от ЗС и в чл.4, б.“а“-„к“ от Правилника за вписванията актове, които подлежат на вписване. С решението нито се учредявали, нито се прехвърляни вещни права върху имота в [населено място], а то отразявало постигната в споразумението от 18.03.2021 г. договореност между бившите съпрузи за предоставяне на имота за безвъзмездно ползване на единия от съпрузите по облигационен договор- договор за заем за послужване, към който са приложими правилата на чл.243 и сл.ЗЗД. Не са налице посочените от касатора основания на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на това определение: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Определението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на съдебния акт като основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на този акт да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и Правилника за вписванията и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение