Определение № 4113 от 04.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2390/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. А. чрез адв. Н. Н. от АК - София, срещу решение № 7079 от 19.12.2024 г. по въззивно гр. д. № 8574/2024 г. на Софийския градски съд. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК против подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК, от процесуално легитимирана страна и в съответствие с изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което са налице предпоставките за разглеждането й по реда на чл. 288 ГПК. Оплакванията на касатора са за недопустимост и неправилност на въззивното решение поради произнасяне по непредявени възражения, съответно неправилно позоваване на ТР № 5 от 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2021 г. на ОСГК на ВКС, което не е съобразено със спецификата на конкретния спор и събраните доказателства. В изложение към жалбата се позовава на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че решаващите правни изводи на въззивния съд разкриват противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди, изложи мотиви и се произнесе по всички доводи и възражения, изложени във въззивната жалба, съответно в отговора на исковата молба, когато по тях липсва произнасяне на първоинстанционния съд. 2. Ограничен ли е съдът да разгледа и оцени основателността на иска само на основанията, които са изложени в исковата молба. 3. Налице ли е нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. 2 ЗЗД на сделка за покупко-продажба на идеални части от съсобствен недвижим имот в полза на купувач - трето за съсобствеността лице, непосредствено предхождана от дарение на идеална част от същия имот в полза на същото трето лице, ако доказателствата по делото установяват, че страните по сделките са имали намерение да заобиколят правилото по чл. 33, ал. 1 ЗС. 4. Привидна ли е сделка за дарение на идеални части от съсобствен недвижим имот в полза на трето за съсобствеността лице, сключена без дарствено намерение, и за която по делото е установено, че непосредствено предхожда сделка за покупко-продажба на идеална част от същия имот в полза на същото трето лице с цел заобикаляне правилото на чл. 33, ал. 1 ЗС. Ответниците по касация А. Р. Ц., В. Р. Ц. и Ю. Ц. Ц. оспорват жалбата в общ писмен отговор чрез пълномощника си адв. А. Т. от АК - София. Излагат съображения за необоснованост на релевираните основания за допускане на жалбата до касация, а по същество поддържат, че същата е неоснователна. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Отговор е подаден и от съделителя Б. В. А., представляван от адв. К. Д. от АК - София, със становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол, евентуално за неоснователност на изложените касационни отменителни основания. Моли за присъждане на разноски. Подробни съображения по наведените от касатора оплаквания излага и ответникът С. С. М. в писмен отговор, изготвен от адв. С. Ц. от АК - София. Моли за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение състав на Софийския градски съд е потвърдил решението от 28.02.2024 г. по гр. д. № 3954/2023 г. на Софийския районен съд за допускане до делба на поземлен имот с ид. № ***по КККР на [населено място] между съделители и при квоти в съсобствеността както следва: Б. В. А. - 12/36 ид. ч.; А. Ц. Д. - 8/36 ид. ч; Л. П. Д. и А. Ц. Д. в режим на СИО - 1/36 ид. ч.; К. П. В. - 3/36 ид. ч.; Н. И. А. - 9/36 ид. ч.; С. С. М. - 3/36 ид. ч. По делото е установено и не е било спорно между страните, че процесният имот е бил съсобствен, като Б. А. е притежавал 12/36 ид. части, А. Д.- 9/36 ид. части, К. В. - 3/36 ид.части, Н. Н. - 9/36 ид. части, Ю. Ц.- 1/36 ид. част, А. Ц. - 1/36 ид. част, В. Ц.- Г. - 1/36 ид. част. С договор за дарение, сключен с нотариален акт № 186/24.09.2019 г., рег. № 5696, дело № 163/24.07.2019 г. А. Д. прехвърлил на С. М. 1/36 ид. част от имота. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 187/24.09.2019 г., рег. № 5701, дело № 164/24.07.2019 г. Ю. Ц., А. Ц. и В. Ц. Г. продали на С. М. притежаваните от тях общо 3/36 ид. части. С договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 42/12.03.2021 г., рег. № 1634, дело № 37/12.03.2021 г. С. М. продал на А. Д. 1/36 идеална част от имота. Към този момент А. Д. е бил в брак с Л. П. Д.. Тезата на ответника Н. А. е била, че описаните по - горе сделки са нищожни на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД- поради накърняване на добрите нрави, тъй като единствената цел, с която са сключени, е била да бъдат лишени останалите съсобственици от правото да изкупят продаваемите дялове при същите условия. Сделката за покупко- продажба, сключена с нотариален акт № 187, т.І, дело № 164/24.07.2019 г., е нищожна и на основание чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД поради заобикаляне на закона - чл. 33, ал.1 ЗС. Сделката по дарение от 24.07.2019 г. е нищожна и на основание чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД, поради привидност, тъй като страните по нея не са желаели настъпването на нейните правни последици, индиция за което е обстоятелството, че с нотариален акт № 42 от 12.03.2021 г. дарената 1/36 ид. част е върната обратно на дарителя. Тези възражения са обсъдени от въззивния съд и са намерени за неоснователни. Като е съобразил, че прехвърлянето по договора за дарение е извършено от един съсобственик, а последвалата покупко-продажба, макар и на същата дата - от други притежатели на идеални части от правото на собственост върху имота, въззивният съд е намерил, че в случая не се установява атакуваните сделки да са сключени при заобикаляне на закона по смисъла на ТР № 5/2021 г. на ОСГК на ВКС. Приел е, че при дарението не намира приложение изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС, а при последвалата покупко-продажба приобретателят С. М. вече е имал качеството съсобственик, поради което прехвърлителите не са били задължени да предлагат идеалните си части на останалите съсобственици. Освен това е изтъкнал, че само по себе си заобикалянето на изискването по чл. 33, ал. 1 ЗС не води до недействителност на сключените договори, а единствено създава възможност за предявяване на конститутивния иск за изкупуване в срока по чл. 33, ал.2 ЗС, какъвто в случая не е бил предявен от жалбоподателя Н. А.. Посочил е също, че трите договора не накърняват добрите нрави, тъй като не увреждат правата на останалите съсобственици, доколкото всеки собственик има право да се разпорежда със своята собственост. С тези съображения е обосновал извод, че не се установява оспорените от ответника три сделки да са засегнати от пороци, обуславящи тяхната нищожност. Въззивният съд е намерил за неоснователни и доводите на жалбоподателя, че в случая предявяването на иск за делба представлява злоупотреба с право, тъй като ако делбеният имот бъде изнесен на публична продан, това би лишило съсобствениците да се ползват пълноценно от него като го застроят със сграда или учредят право на строеж, в какъвто случай цената, която биха получили, би била значително по- висока от цената, която ще получат от публичната продан. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение, обосновани с твърдението, че въззивният съд не е обсъдил изложените във въззивната жалба оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение поради това, че първоинстанционният съд е разгледал само едно от релевираните възражения за нищожност на сделките от 24.07.2019 г. и не се е произнесъл по основанието за нищожност по чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД на договора за дарение, както и поради това, че съдът е обсъждал валидността на договора за дарение на непредявено основание. Тези доводи не сочат на вероятна недопустимост на въззивното решение, а евентуално на неправилност на същото, поради което не обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Първите два въпроса са процесуалноправни и се поставят в контекста на твърдението на жалбоподателя, че съдът в двете инстанции не е разгледал и не е взел становище по възражението му за нищожност на договора за дарение на основание чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД- поради привидност. За да прецени значението им за изхода на спора, настоящият състав съобрази следното: Разпоредбата на чл. 33 ЗС не създава забрана за разпореждане с притежаваната от съсобственика част от недвижим имот в полза на трето за съсобствеността лице, а въвежда ограничение, нарушаването на което води до възникване на преобразуващо право на останалите съсобственици за изкупуване на прехвърлената част при същите условия. В своята практика ВКС последователно приема, че правният интерес на съсобственик да оспори валидността на сделката, в която не участва, с която друг съсобственик се е разпоредил с притежаваната от него идеална част от съсобствения имот, произтича от правото му на изкупуване. Ако то не е било заявено в срока по чл. 33, ал.2 ЗС, не е налице правен интерес от оспорването. В този смисъл са решение №296/15.07.2011 г. по гр.д.№179/2010 г., ІV г.о., решение №302/28.11.2012 г. по гр.д.№ 1597/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 54 от 18.03.2013 г. по гр.д. № 627/2012 г. на ІV г.о. В случая въззивният съд е констатирал, че няма данни за предявен от ответника Н. А. конститутивен иск по чл. 33, ал.2 ЗС, което изключва необходимостта от обсъждане по същество на възражението за нищожност на договора за дарение поради привидност. С изложените от съда фактически и правни изводи по спора е удовлетворено в достатъчна степен изискването за мотивираност на въззивния съдебен акт съобразно заложените стандарти с ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, доразвити с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената при действието на ГПК от 2009 г. практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, според която като съд по същество на спора въззивната инстанция е длъжна обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Поради това по първите два въпроса не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като те не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следващите два въпроса. Въпросът дали е налице нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. 2 ЗЗД на сделка за покупко-продажба на идеални части от съсобствен недвижим имот в полза на купувач - трето за съсобствеността лице, непосредствено предхождана от дарение на идеална част от същия имот в полза на същото трето лице, ако доказателствата по делото установяват, че страните по сделките са имали намерение да заобиколят правилото по чл. 33, ал. 1 ЗС, е разрешен с ТР № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че когато с договор за дарение е отчуждена идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД. В мотивите на същото е разяснено, че дарение на част от съсобствен имот в полза на лице, външно за съсобствеността, не е в нарушение на закона. Когато надареното лице впоследствие придобие по силата на продажба и останалата част от собствената на продавача идеална част от имота, резултатът е придобиване на право на собственост върху идеална част от недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването на първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният резултат не е забранен или непозволен. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд. На още по - малко основание може да се поддържа, че че е налице заобикаляне на закона, когато дарението е извършено от един съсобственик, а последвалата покупко-продажба, макар и на същата дата - от други притежатели на идеални части от правото на собственост върху имота. Всеки съсобственик сам определя кога, по какъв начин и в какъв обем да се разпореди с правата си. Не е обусловящ изхода на спора въпросът дали е привидна сделка за дарение на идеални части от съсобствен недвижим имот в полза на трето за съсобствеността лице, сключена без дарствено намерение, и за която по делото е установено, че непосредствено предхожда сделка за покупко-продажба на идеална част от същия имот в полза на същото трето лице с цел заобикаляне правилото на чл. 33, ал. 1 ЗС. Без да се преповтаря изложеното във връзка с липсата на правен интерес от оспорване на тази сделка от съсобственик, който не е предявил в срока по чл. 33, ал.2 ЗС конститутивен иск за изкупуване на продадената след дарението идеална част, следва да се посочи, че дори дарението да е нищожно като привидно или на друго основание, това не влече нищожност на последващата разпоредителна сделка, нито в случая ще рефлектира върху участниците в съсобствеността, между които следва да се допусне делба, и техните права. В заключение, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците по касация Б. В. А. и С. С. М. следва да се присъдят поисканите и доказани разноски за адвокатска защита. На ответниците А. Р. Ц., В. Р. Ц. и Ю. Ц. Ц. не следва да се присъждат разноски поради липсата на представени доказателства за тяхното извършване. Водим от гореизложеното съдът